След като се отегчим от обичайните вечерни речи и повтарящите се скандирания, да започнем да си говорим едни с други за политика!

Споделете статията:

Новият ден ни посрещна с новини в духа на последните няколко месеца на пандемия и протести, но надгради и един поостанал в сянка през лятото проблем – масовите евикции в ромските квартали. Разрушаване на ромски къщи в Стара Загора е започнало още отрано, а целта е да бъдат принудително съборени почти сто постройки, или цяла една улица. Алтернатива за настаняване на много от изселените хора няма и доста от тях вече не знаят къде ще настанят семействата си тази нощ. И тази мерзост се случва по време на разрастваща се пандемия от коронавирус и няколко дни след възпоменанието на ромския Холокост на 2 август!

 

 

На 4 август Община Стара Загора започна принудителното събаряне на 97 незаконни постройки в ромския квартал “Лозенец” от източната страна на ул. “Витоша / снимка: Маргиналия

Въпреки, че от местните институции се твърди, че жителите са подписали сами преди време документите и са им предложили записване за социални жилища и участието в търгове за закупуване на собственост на преференциални цени, остава съмнението за коректността при предаването на цялата информация и възможните алтернативи. Някои от местните твърдят, че са били подлъгани, че ще им бъдат узаконени имотите, за които са си плащали сметки. Узаконяването на къщи понякога би било най-безболезненото решение.  При някои от случаите на принудителни събаряния на къщи от последните години обаче,  има такива, които са строени преди поколения и за които общината е получава данъци! Познати наказателни и показни акции се случват регулярно от години, а властите не предприемат мерки по изпълнението на решения на Европейския съд по правата на човека, касаещи случаи на принудително разрушаване на домове на роми.

Проблемите с жилищната политика са една от четирите основни точки в Националната стратегия за интеграция на ромите, но мониторингът и докладите не отчитат прогрес в тази насока. Сред препоръките за новата стратегия за след 2020 година има и такива, които  се отнасят до гаранции, че принудително изгонване ще е само в краен случай! Препоръчва се  също да осъществява комуникация с местната власт към съответните институции в ЕС, както и да има повече превенция, социални консултации, посредничество на домакинствата в най-голям риск за десегрегиране и достъп до обществени услуги.

Плакат от ден четвърти на протеста

Конкретните евикции  от 4 август 2020 идват в много любопитен момент за управляващата коалиция, министър-председателя и главния прокурор, на които десетки хиляди искат оставка, а протестите  продължават почти месец. На места тези протести прераснаха в  блокади, като например блокадатата  край Стара Загора, на пътя за Автомагистрала “Тракия”. Кметът  на Стара Загора от управляващата партия посети тази блокада на четвъртия ден. Именно негова е и заповедта за събарянето на къщите!  Възниква логичният  въпрос – тези демонстративни деяния признак за състоянието на безпомощност в търсене на обществено внимание ли са? Може би очакват, че с низките си действия, които обикновено се случват около избори и през зимно време, ще събудят симпатии в избиратели на патриотите и своите най-крайни такива! Може би искат да ни убедят, че няколко незаконни постройки на представители на най-изключената група в България са най-голямото беззаконие в цялата страна? Много по-лесно би било да хванат вниманието на хората в по-конкретни и обективни провинение на удобни изкупителни жертви, вместо в толкова абстрактните фондове за милиарди, „усвоени“ от близки познати и роднини, в пакет с апартаменти и палати по плажове, планини и курорти в чужбина.

Преди да спечели поредния си мандат през 2019, Живко Тодоров от ГЕРБ вече е разрушил над 200 къщи от ромската махала, а визията му за развитие на Стара Загора изключва гетото

 

Силно се съмнявам този номер да мине и този път, вдъхвайки си доверие от неуспешните опити за етнизиране на протестите още при акцията на Росенец, както и  не само с дистанцирането на протестиращите, но и с изгонването на групичките футболни хулигани с факли, димки, алкохол и наци-символика, които идваха след свечеряване през първите дни. Нетолерантността към отчуждаването и нарочването на дадени етнически групи за враг стана и благодарение на всекидневното манифестиране с банери и плакати, както и раздаване на информативни листовки на хората в „солидарния блок“, които конфронтираха скрития или явен расизъм, сексизъм, социалното разделение и речта на омраза като цяло, на протеста и отвъд. Властта не успя и да ни накара да нарочим ромите за основните виновниците за пандемията от коронавирус, макар и да затваряха безцеремонно хиляди между КПП-та, без конкретни основания и наличие на реална заплаха, прекъсвайки достъпа до болници, аптеки и работни места.

Имаме ли основания да вярваме, че българинът вече не се хваща чак толкова лесно на примитивния расизъм, подстрекаван и нормализиран от патриотите дори на институционално ниво? Ще успеем ли да излезем от тези низини, които ни възпират да се развием като общество?

Именно сега е моментът  да покажем, че не могат така евтино да ни манипулират и разделят.
Хилядите събрани протестиращи всяка вечер, събрали се да се борят за коренна промяна са длъжни да разговарят, а дори и да приоритизират скандалните и унизителни античовешки актове, случващи се паралелно на наши съграждани. Отвсякъде се говори се за гражданска солидарност, за истинска демокрация: какъв по-ясен тест за това е оставянето на семейства с по няколко деца без дом, месец преди началото на учебната година? Хората, които имаме привилегията да сме регулярно в центъра на София, около ключовите институции,  можем да следим отблизо ситуацията и да отстояваме правото си на достоен живот, сме длъжни да правим това и за нашите съграждани, които нямат тази възможност! Нима някой очаква от бащи и майки, чийто дневен ред е иззет от това да мисли на коя поляна да настанят децата си тази нощ и дали ще ги вали, да разсъждават за политическия живот в страната и да намират оплетените олигархични и бизнес връзки и интереси на най-високо ниво, които убягват и на най-зорко следящите?

Това, че отделяме от личното си време, за да отстояваме правата си е страхотно, но защо не се възползваме от тази възможност да говорим за политика? Някои буквално спят на блокадите, търпят по цял ден жегата, проявяват неимоверни усилия да отстоят на обвинения и провокации, но защо това време не се впрегне в политизиране на мостове, булеварди и площади?

За разлика от хората на Орлов мост, отвчера  бащи и майки с разрушени къщи могат да мислят само на коя поляна да настанят децата си тази нощ и дали ще ги вали

Не можем ли след като се отегчим от обичайните вечерни речи и повтарящите се скандирания, да започнем да си говорим едни с други за политика! Най-накрая и не е ли това овластяващото и конструктивно нещо, което ни липсва, за да узреем като граждани и да сме по-устойчиви на политически манипулации и популизъм? Паралелни, ако не е и основен фокус,  трябва да бъдат действията, които целят да обезправят и изключат още повече нашите съграждани, ако наистина искаме да вървим към едно по-цивилизовано общество.

Именно това е целта на хоризонталните граждански асамблеи, които се опитваме да провокираме и модерираме с няколко автономни колектива по време на протестите, шествията и блокадите, да бъдат конструктивен катализатор на недоволството на хората, да задвижат прякото участие в обсъждането на бъдещето след оставките и алтернативите, но и да осъждат, да се противпоставят и да говорят за опасността от омразната реч и допълнителното стигматизирането на вече маргинализираните.
Форми на граждански асамблеи и противодействие на националпопулизма, наред с укрепването на демократичните устои, синхронизирането с европейските политики и преследването на еко-социална справедливост, вече намират израз и сред гражданските предложенията и визия за бъдещето. Предоставените конкретни искания целят да спомогнат консолидацията на гражданската активност, но също така и да предотвратят възползването от тази енергия от лица със съмнителни политически амбиции.

Протестите и желанието за промяна към по-добро са страхотен израз на гражданската енергия и сила, но те никога няма да са истински демократични, ако не направят опит за включване на изключените, ако не са устойчиво обсъждани в широк кръг на различни гледни точки и преживявания, ако не са добре осмислени. Може би еднакво, ако не и по-важно от това да търсим бързи и революционни решения на големите и дълбоки проблеми, несправедливости и неравенства в обществото, които се задълбочават от десетилетия, е да подсигурим равнопоставеното участие на всички ни в този процес.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Владимир Колев
Владимир Колев

Владимир Колев е правозащитник и активист в различни, но пресечени еко-социални каузи. В момента е част от БОЛД (Българска общност за либерална демокрация) и координира дейността на инициативата. Преди това е работил в брюкселска организация по програми свързани със здравето в ромските общности, ранното детско развитие, здраве на новопристигналите бежанци, постигане на целите за устойчиво развитие в Европа, също така модерира работна група за неравенствата в достъпа до здравеопазване. Има опит и в грасруутс социален център в Испания, работещ с деца и тийнейджъри от имигрантски семейства. Притежава образование и опит в ИТ сферата, включително и в обучение по дигитални компетенции за хора от уязвими групи, като начин да се овластят и включат в обществения живот. От години е активен в самоорганизирани колективи и доброволчески дейности като солидарен център за приобщаване на хора в неравностойно положение, дискусии в кризисни центрове за хора без дом, езикови обучения в бежански лагери, организиране на социални събития и междукултурни диалози, както и в множество Еразъм+ проекти за насърчаване младежкото участие в европейската демокрация и интеграция.