Защо кадрите от българските болници не стряскат като кадрите от Италия?

Споделете статията:

 

 През март и април кадрите от Италия, разказите на хората, които не могат да заведат близките си в болница, изоставени и объркани, шокираха мнозина у нас. Защо същите кадри и същите разкази от октомври и ноември по нашите телевизии нямат същия ефект?

Няколко месеца по-късно италиански журналисти показаха разследвания, които обясняват какво е променено в италианската здравна система, така че частните болници да направят държавните болници безпомощни не само по време на криза. Други разследвания показваха как някои работодатели сключват неписани споразумения с местната власт, така че работниците да не останат вкъщи, въпреки изискванията на здравните власти.

Отшумяха разказите в Италия за по-възрастния монах, който отстъпи дихателния апарат на младия мъж до него. Сълзите на лекарите, които трябваше да избират кой да живее, само няколко месеца по-късно вече не са интересни.

Българските телевизии излъчват кадри, които не са по-малко страшни – млад лекар, който обикаля столицата, за да настани болен човек, а му искат нещо съобразено с “протокола“; умиращи хора, местени в пловдивската болница, на стълбите; санитарка, която не може да се прибере у дома си, защото селото се пази от вируса… Това са само разказаните истории. Другите са стаени.

Министерството на здравеопазването си избра журналиста от Би Ти Ви Петър Нанев за шеф на пресцентъра. Нанев отразяваше протестите срещу правителството няколко седмици преди да избере да служи на правителството. Всъщност в ситуация на криза да се заемеш с посредничеството между властта и журналистите, може да е и кауза. Но дотук министърът на здравеопазването не показва разбиране, че вижда образа си от екраните. Единия ден обявява, че ще разгроми всяка нередност в пловдивска болница, на другия ден обявява, че няма проблеми. Като капак – точно сега – реши да обяви, че най-накрая през 2020 г. ще има електронна рецепта. Така си отидоха поне петима министри, които слагаха срок до края на 2008, до края на 2010, а после – 2015, 2018 г. И този край върви натам.

Проблемът е, че в нашите медии говорим за „здравна система“ и за „болниците“. Само тук-там се прокрадват разграниченията между състоянието на общинските болници, на държавните болници и на частния сектор. Но в кое предаване министърът обяснява какви са задълженията в тази криза, с които са натоварени частния и публичния сектор от една обществена сфера, каквато е здравеопазването?

Кадрите с умиращи хора, докато чакат линейката, вече не стряскат никого, защото телевизиите не знаят почти нищо за това кой как ги гледа. Кризата показа как се обезсмислят данни като тези на пийпълметричните изследвания за групи от 4+ до 18 г., или аморфната група на 18-45 г. Ако телевизиите ползваха изследвания, с които да знаят кой всъщност сяда пред екрана, щяха да се сблъскат с нежелана картина: предимно гледат жени, и то над 55 години. През март едно видео от болницата в Горна Оряховица получи многобройни коментари и споделяния, само заради оплакване от храната, тоалетната и боята по стените. През ноември, когато телевизията отстъпи мястото на интернет, като източник на информация, кадрите от болниците с лежащи отпред хора, не впечатляват почти никого.

Защо наблюдаваме подобно разминаване на възприятието на почти еднакви картини?

Не е учудващо, че няма кой да вярва на министъра на здравеопазването, че всичко е под контрол. Лошото е, че по този начин е разпиляна и връзката с публики, с които може да се обсъжда как да бъдат спасени повече хора.

Само няколко седмици преди да „дойде“ коронавирусът у нас, най-важната тема беше обезводняването на град като Перник, заради злоупотреби, които никой не посочи. Следващата криза, която от време навреме правителството размахва, е точно кризата с питейната вода, която изчезва около централите за ток или големи предприятия. Журналистическите въпроси и отправените покани за мнения към организациите, които имат отговори и решения, са повече от задължителни в такава ситуация.

Основната грешка в мисленето за медиите по време на криза е, че управляващи, експертен щаб и рой още експерти смятат, че работи правилото: щом имаш медии – спускаш с фуния решенията си и хората ги изпълняват.

Защо тогава коледната пластмаса в магазините за детски играчки е по-важна от здравето на другите? Защото властта забрави да показва кои са другите, кого всъщност пазим. Не може да се очаква хората да вярват в каузата, че спасяват някого, ако не го виждат.

Решенията на правителството достигат до много повече хора заради конфликта Мутафчийски-Мангъров, защото конфликтът винаги води до повече споделено съдържание и повече гледания, но някой изпусна края на тази пиарщина. Никой не знае как да продължи историята и всичко остава само на ниво – има конфликт.

Посланията на щаба щяха да надделеят, ако не бяха болницата във Видин и домовете за възрастните в Русе, Варна, Добрич… Онова, което щабът пропусна да направи, удари като ефект всичко добро, което постигна като организация. Някой пишман пропаганд-експерт внуши на щаба, че това са частни случаи в рамката на голямото. Но за зрителите частното понякога е по-важно, защото идентификацията с изоставените хора и безпомощния медицински персонал е по-силна от статистиката.

 

Вторият проблем е, че медиите работят с количествени данни, които не дава представа за това кой какви предавания гледа

Преди седмица директорът на БНТ Емил Кошлуков гостува при Георги Любенов, за да обясни колко рязко се е повишил „рейтингът“, каза най-напред той, на новините и актуалните предавания. „Проучването“, което Кошлуков показа в графики, остана с непосочен автор. Това припомни два исторически момента от играта с данни на пийпълметричните агенции в близкото телевизионно минало. Преди няколко години, когато Емил Кошлуков беше в ТВ7, Николай Бареков показваше данни за водещото място на новата телевизия сред основните играчи, които изглеждаха въобразени. Никой не може да оспори как са събирани тези данни и как така една телевизия без особени качества на журналистиката, а и на забавлението, става „лидер“. Никой, освен един човек – човекът от аудиторията, при когото влиза устройството за отчитане на часовете гледано тв време. Видяхме какво се случи в края на този телевизионен балон: КТБ бе превърната в поредния социален феномен на източване на банка, за който обществото няма реакция, въпреки опита от 1996-1997 г.; телевизия ТВ7 бе закрита от СЕМ и е една от малкото закрити телевизии у нас; хората, които мълчаха по време на всичко това, се прехвърлиха в БНТ, включително и външните фирми, които правят неизгодни за обществения оператор външни продукции; и накрая – политическият проект на Николай Бареков завърши трагикомично със скечове на „бг-енглиш“.

Вторият епизод от най-близката история на отношенията медии-агенции е изникването изневиделица на предаването „Бразди“ в класацията на най-гледаните предавания, когато Константин Каменаров стана шеф на БНТ. Една от пийпълметричните агенции обяви, че е най-гледаното предаване на БНТ.

Сега Емил Кошлуков се опитва да приложи същата формула, като в ТВ7, без елемента на външния оценител – проценти, с които мери „рейтинг“, които трябва да ни убедят, че БНТ си заслужава парите от държавата. Извикал бе и суфльори.

 

В показването на данните за „рейтинг“ на БНТ в предаването на Георги Любенов има 4 елемента, които предизвикват въпроси:

-Нямаше посочена рамка на проучването – от колко зрители е изградено проучването и с какви методи е правено изследването.

-В рамките на няколко минути Емил Кошлуков говореше за „рейтинг“, а след това за „проучване на нагласи“. Едното е отчитане на реална аудитория, а другото – отчитане на твърдения. С други думи, в случая на съобщенето от Кошлуков – сякаш не отчита реално гледано предаване, а посочено в анкета предаване за проучване на нагласи.

-Звучи много „уау“ да видим, че играта на БНТ има рейтинг 600%, но обяснението на Кошлуков убива ефекта от посочените проценти. Той заговори за „слота“, в който Би Ти Ви и „Нова тв“ имат новини, и там – (внезапно Орлин Горанов е повишил гледаемостта си многократно в сравнение с нищото, с което се сравнява преди него) – без да посочва данни за общата аудитория в този слот и за т.нар. разпределение между телевизиите, с което работят пийпълметричните изследвания. От какво тогава са процент тези проценти?

-Защо БНТ поръчва на самата себе си самопроучване?

-Проблем е и заключението, че този „висок рейтинг“ на едно предаване се дължи на промените в програмната схема, започнали в посочения период. Ефектът от програмни промени не може да бъде измерен толкова бързо, особено ако не си изследвал на какво се дължи. Самият Кошлуков обясни, че „линейното гледане“ на програмата вече трудно работи. На какво тогава се дължи привличането на още аудитория? Ако е само защото са подредени 4 кутийки една след друга, звучи неубедително.

-Емил Кошлуков не посочи нито една промяна в съдържанието на БНТ, която да показва защо изведнъж през септември хората са се събудили от дълъг сън и са прогледнали за посочените предавания. Всяко изследване има смисъл само ако бъде анализирано кое работи и кое отблъсква аудиторията.

 

Пазарът на пийпълметрични данни у нас, е изпълнен с много проблеми. От времето на Кирил Гоцев все някой нов директор обявява как ще гради нова пийпълметрична система, за да отчита рейтинга на БНТ. От това печелят само рекламиращите фирми, които използват слабостите на отношенията медии-агенции (вече само една). Но подобни проучвания, в които БНТ измерва съпоставката си само със самата себе си, приличат на реклама на перилен препарат, в който прахът за пране се сравнява с бившия си ефект на избелване от преди месец.

Още по-проблематично стана, когато Емил Кошлуков и Георги Любенов намесиха още две категории в измерването на аудиторията: анализите за „плурализъм в БНТ“ на СЕМ и „доверието“. Според журналиста в БНТ, който не е влязъл, той не се е изказал. Това обаче е описание на отворен двор, а не на медия.

Избирателното ползване на данните на СЕМ е другият проблем на БНТ. Данните на СЕМ са обикновено за двуседмични периоди. Затова усещането на определени групи от обществото е, че не чуват за проблемите си в другите периоди на не-мониторинг в СЕМ.

Според други данни, точно на СЕМ, БНТ трябва да усъвършенства програмите на БНТ2 и БНТ3, също така трябва да инвестира средства в детските предавания, за тази аудитория телевизията не покрива изискванията по закон от години.

Емил Кошлуков постави много важен въпрос – защо заплаща за излъчването на БНТ 2 и БНТ 3 чрез мултиплекса. Но въпросът може да бъде зададен и по друг начин – защо БНТ 2 и БНТ 3 нямат силни самостоятелни програми? Свиването на БНТ само до БНТ 1 и БНТ 4 показва непознаването на идеята за многопрограмното богатство. И „Нова тв“, и БТВ разшириха пакетите си от много канали, за да предлагат рекламно време в пакети, а БНТ говори за свиване на програмите. Отношенията между БНТ и фирмата-мултиплекс не трябва да минат през ограничаването на програми, а през уреждането на въпроса защо от държавния бюджет се заплаща на частна фирма, която няма конкурент.

Тези данни бяха свързани с въпроса за увеличеното финансиране на БНТ.

БНТ няма нужда от въобразена аудитория, за да бъде защитено по-високото заплащане на работещите там. Има нужда от обяснение обаче защо за предаванията по платени от ЕС програми, които превръщат журналистите в говорители на платени съобщения, се увеличават. Медията има само един шанс да оцелее – ако бъде място за журналисти с критическо мислене и въпроси, които не са продиктувани от оперативните програми на ЕС, разпределяни от държавата към медиите.

В същото това време в БНР отново има нападки към Силвия Великова, този път от евродепутата, със сякаш раздвоена партийна идентичност, Александър Йорданов след участието му в „Политически некоректно“ по „Хоризонт. Йорданов не за първи път влиза в конфликт с журналисти, ако си спомним неговото охранителско поведение около главния прокурор Иван Гешев из Европата. Тогава Йорданов нападна с упреци питащите журналисти.

Въпреки, че в БНТ в момента се опитват да убедят журналистите, че повишението на бюджета, ще реши проблемите с журналистите, в програмата и сега има предавания, които заслужават да бъдат рекламирани и да се говори за тях. Но авторекламата в програмата на БНТ е правена като през 90-те години, когато телевизията бе една. От толкова християноподобна аура в почти всяка автореклама, трудно се откроява кое предаване в колко часа се излъчва.

А докато директорите на телевизии представят аудитория без образ, няма как да очакваме хората да не вярват на суеверията, от които се печели в част от групите във фейсбук.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016