Защо са анонимни авторите допринесли за 112-то място в класацията за свободата на словото?
“Изводите в доклада на “Репортери без граници” за България иначе са точни, но мястото в класацията е подвеждащо. Дали обаче мястото на България обективно е толкова назад, колкото казва класацията на “Репортери без граници”?, пита през 2014 година главният редактор на Капитал. В колонката му има силни аргументи срещу методите на работа на неправителствената организация. Седем години по-късно, “Репортери без граници”(RSF) взривява отново колегията с отреждане в класацията за свободата на словото 112 –то място на България.
На какво се дължи впечатлението за произвол, тежка претенциозност и лобизъм в полза на определени медийни групировки в работата на базирана в Париж организация RSF? Само несръчната комуникация с обществото на Полин Адес Мевел, отговаряща за Балканите ли е причина?Защо са толкова противоречиви от години журналистическите реакции към класациите? Как да си обясним съвършено различните коментари сред гилдията на вестникари, телевизионери и радиожурналисти на годишните класации и доклади за свободата на изразяване като тези на Фрийдъм Хаус или на Държавния департамент на САЩ?
Част от журналистите посочват като основен недостатък на класацията нейната анонимност. „Репортери без граница“ използват скрити за публиката бивши и настоящи журналисти, както и неправителствени организации, които попълват оценките си и дават основата за подреждането на класацията. Това поражда съвършено резонният въпрос защо докладите за свободата на словото на авторитетния Български хелзинкски комитет са подписани от авторите им, а на RSF – не? Не поражда ли това съмнения в гилдийни противобрства, персонални заигравания и корумпиране на конкретни журналисти и изследователи участващи в попълването на “индексите” подадени от организацията?Що за смехотворен хоризонт е умишленото сравнение на нивото на свобода на словото в България и тази в Норвегия например? А не с Румъния, Гърция, или други балканска държава! Накрая. Най-силният аргумент описващ сериозните етични и професионални проблеми на тази класация е ,че тя всъщност показва отношението на конкретни журналисти и платени активисти в дадена държава за състоянието на четвъртата власт! Остава съмнението обаче, че техният песимизъм за журналистическата работа е резултат на криворазбрана методология, или недай боже – на политическа поръчка!
След като реагирах(вж. по-долу) в социалните мрежи за очевидната неадекватност на поредната класация на “Репортери без граници”, Ирина Недева, функционер и председател на Асоциацията на европейските журналисти(АЕЖ) написа откровено позиционен коментар. Ще го цитирам целия: “Русия пада с 1 място, Гърция с 5. Нищо чудно и да влиза(…) в регионалния им доклад. А иначе в Б-я има достатъчно яростни противници, които непрекъснато громят RSF като се почне с Вежди Рашидов, Велислава Кръстева и една камара определени медии, сайтове, агенции, агенти, общественици, медийни величия и.т.н. на техния фон твоят спор с Репортери без граници изглежда просто като реплика в общия патриотичен хор/фронт“. Гаф ли е този коментар? Лично мнение на журналистката Недева ли е, или изразява позицията на АЕЖ? Нима класациите на “Репортери без граници” са неприкосновени като свещената крава?
На сайта на АЕЖ не могат да се видят анализи, доказващи критично ниво на факти за негативни тенденции в свободата на изразяване. Или такива организацията не е откривала(!), или е имала корпоративни интереси да ги замълчава. Освен ако не броим епизодични декларации срещу една или друга нелицеприятна проява на властта като например обидното място в новия парламент за работа на журналистите. В Националния съвет за журналистическа етика също няма огромен обем от жалби срещу брутални намеси в работата на колеги. В СБЖ – също. Във всички случаи остава въпроса. Защо част от медийните хора реагират със задоволство за класацията на Репортери без граници, а друга ги сочи обвинително с пръст?Пита се също така, защо и докога критични коментари към RSF ще бъдат интерпретирани по стар партиен навик като коментар на политически опонент, дори враг!
Ето статуса ми, дал повод за некоректни внушения от страна на „естаблишмента“ на медийната про-европейска гилдия у нас и техните симпатизанти.
Поръчковият разстрел миналата седмица на известния разследващ журналист Йоргос Караиваз не е влязъл в бомбастиката на одиозната днешна класация на Репортери без граници. Виж, България е “слязла” до 112-то място в класацията за свобода на словото. Създала била”много лоша“ среда за работа на журналистите, казват от организацията. Колкото до родината на Йоргос, тя заедно с Полша и Хърватия са страните от ЕС, които са отбелязани просто като “проблематични“.
