Жана Попова: Телевизиите съобщиха, че има пандемия, но нямаше кой да ги гледа

Споделете статията:

 

 Коронакризата доказа важността на обществените медии и ни показа колко е трудно да се върне аудиторията пред телевизора, за да бъдат убедени хората, че трябва да останат вкъщи.

За щаба на премиера Бойко Борисов беше много лесно да трансформира походната джипка и жълтия пуловер, с които обикаляше обекти, в спретната маса, с цветя и професори край нея. Но как да се върне аудиторията пред телевизионния екран?

 По БНТ направиха клипове как да се возим в метрото, как да влизаме през въртяща се врата, как да мием ръцете си. МОН и БНТ обявиха, че ще правят видеоуроци за най-малките ученици.

Има няколко добри промени за българската журналистика:

Коронавирусът уби „личните истории“ и ровенето в смъртта на хората

Журналистите спряха да питат „Как се чувствате?“ близките на жертви. Никой не иска да подаде микрофона на роднините на двете жертви с инфекция. А може би все още има такива, които искат? Но близките са в принудителна изолация в болниците. Запомнете колко са хубави новините без нелепите въпроси за личните преживявания на човешките кризи. Няма „лична история“, терминът е „лични истории, разказани в интерес на обществото“. Хората има нужда да знаят, че от личните им избори ще зависи животът на три групи – родителите ни (каквото и да е това „родителите“, защото нашите родители не са на една възраст), хората с хронични заболявания, хората със сърдечни заболявания…

Съобщаването на данни

От два месеца в новините от различни експерти чуваме следната формулировка: няма страшно, тоя вирус не засяга деца. Засягал най-възрастните хора със сърдечно-съдови заболявания, диабет, високо кръвно налягане, хронични респираторни проблеми и онкологични заболявания. Смъртността била по-ниска отколкото при грип, умирали само хора над 80 години… и показват едни графики, едни мънички проценти, които обаче не могат да бъдат съобщавани сякаш в тази графа няма хора.

Винаги е добре да си представяме кой слуша, когато съобщаваме за „случаи“ на 80-годишни хора или за „графи“ с хора. Защото сега едни симпатични млади хора по телевизията всеки ден й съобщават, че й предстои да умре, по аналогия с едни хора на нейната възраст, на които тия дни им се е случило.

По същия начин навярно се чувстват и младите, които си знаят какво им е на сърцето. А как ли се чувстват точно сега всички онези хора, които събираха пари за лечението на децата си в кампаниите в интернет, а границите са затворени?

Все още няма анти- изказвания и обвинения между различни групи в обществото

Засега и медии, и политици успяха да удържат говоренето срещу различните групи в обществото. Заразените хора се съобщават по региони, без да се съобщава друга информация. За първи път кризата с коронавируса ни показа, че няма никакво значение дали една част от хората са се презапасали с антибактериален гел, ако в другия квартал няма вода, с която хората да си измият ръцете. Обществената медия е възможност да срещнем в групите, които зависят една от други и този път се налага да се видят.

 Експериментирането с експертността в публичността

Многобройни бяха през изминалата седмица експертите, които обясняваха смъртоносен ли е вирусът или … лек. Накрая, в неделя, на 15.03 всички извървели се в телевизионните студиа експерти, подкрепяха мерките, които предложи щабът, който действа по време на извънредното положение. Защо не го направиха през седмицата? Защо не призоваваха да пазим хората до нас, независимо от възрастта им? Сгрешихме във вторачването в статистиката, че младите хора не са застрашени. Цяла седмица противоположни лагери в българската наука оспорваха мненията на колегите си. Толкова е хубаво, че за първи път медиите освободиха място за дискусии, за така мечтания плурализъм, и се оказа, че никой не е сигурен в това, което изнася като прогноза. Стигна се дотам да се опровергават взаимно дали топлото време ще убие вируса. В крайна сметка, чуха се и откровени отговори, че учените не знаят кой ще победи вируса. Добре, че застудя и се саморазреши проблема с отлагането на експеримента.

После се появиха експертите, които започнаха да повтарят да не се всява паника.

Смятате, че паника е това Борисов да обяви извънредно положение, а народът му да отиде да се запаси с тонове тоалетна хартия? Не, не е паника. И не е само български феномен. Паниката предстои.

 Не чухме камбаната от Италия първия път

Хората, които са се събрали в началото на март да празнуват юбилея на 75-годишния си роднина, заедно с още 20 роднини, не са чули призива на лекарите, че роднините от Италия може да са заразени с коронавируса вече и трябва да стоят далеч от близките си.

Не чухме и репортажите и видеовключванията на италианци и българи в Италия, които разказват за ужаса в италианските болници. На 8 март почти никой не гледаше телевизия.

На 14.03 постепенно започвахме да се учим да следим медиите.

Тук при нас, на 14.03. се забавлявахме с репортажи за тоалетната хартия.

Наложи се проф. Венцислав Мутафчийски да призовава журналистите „Моля ви, не ме питайте за фризьорския салон!“

Дневният ред на новините избухна. Лекарят-генерал изрече бавно думите си за грижата за най-застрашените. Съобразяваше с всяка „дума“ от жестомимичния превод на преводачката до него.

Лекар, който ви казва „стойте си вкъщи“ е най-добрият лекар. Защо обаче не чуваме лекарите, когато ни предупреждават да оставаме вкъщи при грип или симптоми? Това е въпрос, на който трябва да се върнат в новините, след като премине масовата зараза. Може би отново да дебатираме за смисъла на болничните дни.

На 14.03 от Италия – как хората пеят, докато са заложници в домовете си. Но не се вслушахме в онова, което преживяват италианците вече седмици наред, не чухме срама им от това, че подцениха заплахата, че не повярваха на лекарите си да пазят другите, защото може да са приносители на вируса. Въпреки изолацията, въпреки непоносимия живот, броят на заразените нараства. И ние ще пеем, ще стигнем и дотам. Но на никой няма да му е до нашите песни. Почти всяка страна от Европа ще е пее сама в собствения си балон.

Не чухме камбаната на театъра и киното втори път

Най-напред бяха затворени театрите и кината. Дали това ми харесва? Ужасно е! Но не е непоносимо. Затвориха театрите и кината, защото там са хората, които пътуват. Може би правителството разчиташе на интелектуалците да се обадят на италианските си приятели и да ги попитат как е животът с маска, как е животът без улицата, как е животът без свобода?

Теодора Духовникова беше една от актрисите, която разбра посланията на лекарите, че този вирус не е опасен за младите хора, но… Айде да не го доизказваме всеки път това след „но“-то. Спомняйте си просто, че Теодора Духовника отново ще върне спомена за свободата и въображението на театъра.

Не чухме лъжичката на църквата и камбаната на заведенията трети път

Внезапно хората на свободния дух и консервативните хора се оказаха на едно мнение – пренебрежително към предупрежденията как да забавим заплахата.

Българската православна църква излезе с позиция, че вярващите са защитени от техния бог… После все пак предпазливо пусна богослуженията във фейсбук канал и общата лъжичка засега увисна. Нека изчакаме, дано имат време да празнуват Великден, както са го правили бабите им.

Отвратително и нахално прозвуча отношението на БПЦ да каже на хората, че вярващите ще бъдат спасени, затова предпазните мерки не са за тях. Но нека да видим как ще продължат. Все пак вярващите ще отидат в храма и дано там ги чака разумен местен отец.

Когато около теб се говори само за смърт, когато всяка вечер ти съобщават в новините, че си застрашен, дали да не оставим на хората вярата им… Ако само това ги крепи, нека да им оставим да се срещнат с местните лидери, каквито би трябвало да са духовните представители и те, там, на място да им обяснят, че точно сега е важно да са здрави, а не да ходят в църквата, да им покажат как да се молят вкъщи, защото е по-добре да стоят вкъщи.

По-добре да не разрушаваме общите места в година на криза.

И по-добре да създаваме нови места за всички либерални ценности, които ще изчезват бързо във време на засилена еднолична власт, ако нямаме такива места. Едно от тях са медиите. Ние не харесваме медиите, които имаме. Сега е моментът да ги променим. Например, в медията можем да чуем позициите си. Сега, когато внезапно, заради една инфекция в обществото, се върнахме в себе си.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. Води колонка в „Култура“ за медийна критика. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016