Жана Попова: Вежди Рашидов, волейболът и председател на СЕМ „като дакел“

 

През седмицата „Нова тв“ излезе с нов вид журналистика – кой е най-големият дарител в страната. Дарителството беше окепазено. В студиото на частната медия на братя Домусчиеви дойде кметът на Пазарджик Тодор Попов, за да каже, че е получил дарение от фирма на Делян Пеевски. Това дарение е много особено. То трябваше да мине в общия кюп с коронадарения на депутата от ДПС. Но то не е за лекарите и за болните. В „Нова тв“ Тодор Попов беше много внимателен. В същото време в интернет клипове от нещо, което Тодор Попов нарича „брифинга“, показват арогнатното му отношение към журналистка, която задава въпрос за документите на горите край с. Црънча. Това е брифинг и въпроси не се задават, скастри я той. После някой зададе удобен въпрос за дарението и Попов забрави, че на брифинги въпроси не се задавали и му отговори. Журналистката пак попита за документите на гората, но говорейки й на „ти“, кметът я пращаше да си проверяла документите.

В студиото на „Нова тв“ същият кмет Попов обясни, че общината е получила дарение от 700 000 лв. и дарителят изрично забранил да се продава гората, която общината била тръгнала да продава. Така благодетелят оставил горите на хората в Црънча. А парите от дарението, каза кметът, щели да бъдат дадени за подобряване на публичните услуги в общината. После обаче се оказа, че „публичната услуга“ е волейболният отбор „Хебър“. Дарението всъщност е за волейболния отбор, а минава през горите, защото навярно насред криза в болницата в Пазарджик, е малко неловко да кажеш, че спонсорираш волейболен отбор. Но защо й е на община като Пазарджик с толкова много проблеми публична услуга като „волейболен отбор“?

Преподавателят по журналистика доц. доц. Жана Попова създаде авторска колонка “Имало едно време телевизия”

Ако не следите какво се случва в спорта през последната година, откакто „Хебър“ си има спонсор, отборът на Пазарджик се е запътил да спечели националното първенство по волейбол. Този казус по нищо не се различава от случващото се в „Левски“, но на държавно ниво. Премиерът Бойко Борисов обясни, че държавата е склонна да помогне на „Левски“ финансово, ако Васил Божков предостави акциите си. Защо общини и държава финансират отбори, чрез дарители или намерения за продажба на гори? Не е ли по-важно общината да финансира здравеопазването, образованието и възможностите за масов спорт, вместо да има подобна публична услуга като собствен отбор? Всичко това се случваше на фона на съобщенията, че 10% от децата в страната не могат да участват в дистанционното обучение, защото нямат интернет достъп. Константин Папазов и Васил Божков ни занимаваха с акциите на „Левски“, докато слушахме новините за заразени лекари в държавни и областни болници в страната. На тях трябва да помогнат община и държава, преди да е дошъл дарителят, който спонсорира отбор на общината, минавайки през горите й.

Отборите обаче са важни за финансирането на телевизиите. Телевизионните права за излъчването на спортни състезания, както и рекламните пакети са начините да печелят телевизиите. Затова не е учудващо, че в предаването на „Нова тв“ нямаше журналистически въпроси, а кметът си правеше реклама, че е спасил гората на с. Црънча от самия себе си, благодарение на една фирма. Същата фирма, заради която журналистката Венелина Попова получи нападки в някои медии на благодетеля Пеевски.

На фона на този горски медиен пейзаж, Вежди Рашидов отиде в БНТ и изсипа хули срещу артистите в страната. Но последните две минути от разговора бяха за бъдещия Закон за радиото и телевизията. Дотук е ясно само едно – Вежди Рашидов бърза да увеличи мандата на генералните директори на БНТ и БНР. Сега директорите имат 3 години. В НС предстои да увеличат управлението им на 5-годишно. Дали по-дълъг мандат е добре за управлението на обществените медии? Няма никакви аргументи в полза на това.

В последните две минути от разговора по БНТ в неделя председателят на парламентарната комисия в НС по култура и медии Вежди Рашидов каза, че се връща в парламента след седмица и ще гласуват промените в ЗРТ. Щяло да има и обществено обсъждане, каза в бързината. Прилича на спешно набавяне на обществен престиж на промени в закон, за които трябваше да има разговори поне година по-рано. Вместо обществено обсъждане, генералният директор на БНТ свика работна група за ЗРТ. На това групиране отидоха Бетина Жотева, представители на СКАТ, Канал 3 и май дотам.

 Защо управлението на БНР и БНТ не трябва да е 5 години

„Краткият мандат“ е отдавна повтаряна мантра от кандидатите за директори. Проблемът е в основанията, с които се иска увеличаването на мандата. Според Вежди Рашидов това щяло да доведе до „разгръщане на реформи“. Времето на реформите сякаш мина. Добре е най-накрая някой да влезе в БНТ и БНР и да прави медии, а не реформи.

След погром от грешни решения, вземани в СЕМ, двете медии имат нужда от развитие най-вече на обществената им, а не на държавната им функция. Основният дефицит и на БНР, и на БНТ в момента е доказването на независимостта на управлението на двете медии от политическо влияние.

Последните конкурси за директори показват, че най-трудната част е доказването на опит в управлението на медии. Емил Кошлуков даже прибегна до услугите на Волен Сидеров, за да представи служебна бележка за програмен директор от „Алфа“. Ако мандатът е 5-годишен, то тогава трябва да бъде увеличено и изискването за опит на ръководна длъжност, а това ще ограничи значително и без това трудния избор на кандидатите.

Какво да очакваме от Бетина Жотева, която бе сравнена с дакел от Вежди Рашидов?

Миналата седмица СЕМ избра Бетина Жотева за председател. Пред БНТ Вежди Рашидов ни обясни, че се доверява за вкарването на закона на новоизбрания председател на СЕМ Бетина Жотева, защото тя била „като дакел“ и преследвала каквото захване.

В състава на СЕМ в момента Бетина Жотева действително изглежда като специалист на фона на наскоро излъчената от ГЕРБ членка и на други фонове. В момента на страницата на регулатора все още може да видите само снимка на Галина Георгиева, без никаква биографична справка.

Бетина Жотева беше изборът от квотата на президента Росен Плевнелиев. Винаги има проблем, когато някой работи с процедурни хватки, а случаят с ГЕРБ е точно такъв. ГЕРБ използваха закона, за да забавят с една година решението на НС и Жотева не влезе в състава на СЕМ. Така времето, в което е избрана от Плевнелиев, се увеличава с една година.

Народното събрание гласува решението и за нея, чакайки да бъде сменен чрез жребий представителят от парламентарната квота. Идеята на ротацията и мандатността на представителите не трябва да бъде нарушавана, още повече от законотворците. Само така може да разчитаме поне на малко разнообразие от мнения за развитието на медиите у нас.

В този състав все още многообразието от мнения е предимно по лайфстайл теми като служебния автомобил, отпускан на СЕМ от бивш директор на БНР, и подарени телефони за 3000 лева. Заседанията на регулатора са умалени до парти, на което понякога някой стряска унеса на членовете и те се чилват по теми като това какво е релейка. Забавянето на процедурата по назначаване на представителя на президента поставяше под въпрос независимостта на органа, който се оказа заложник на решенията на мнозинството в НС. СЕМ трябваше да разрешава проблема със собствения си имидж, след като три от членовете му избраха за генерален директор Светослав Костов.

Кризата, предизвикана от човек, който искаше да махне журналистката Силвия Великова като водеща в БНР, под диктата на слушалка в ухото, беше най-сложният тест през последните години за регулатора. На едно от обсъжданията за профилактирането на журналисти в БНР Бетина Жотева си взе отпуск.

Това беше втори провал за част от членовете на СЕМ, след като избраха за директор на БНТ Константин Каменаров. Каменаров подаде оставка заради присъда, която получи като шофьор с висока проба алкохол, докато е шофирал. Но дългът, който е натрупан като дефицит в бюджета на БНТ за краткото му управление, остана проблем за СЕМ.

С какво 5-годишният мандат гарантира на обществото, че директор на БНТ няма да трупа дългове, а след това да си тръгне от медията?

В момента ситуацията изглежда така: избира се един управител, той прави някакви сделки, оставя дългове, СЕМ се тюхка на едно заседание какво да се прави и управителят си тръгва сам. После идва друг управител, който обещава още по-голям дефицит. По време на изслушването на Емил Кошлуков в СЕМ той обясни, че ще спре външни продукции като „Стани богат“, „Спортисимо“ и ще измисли как да се справи с финансовите загуби на БНТ. Още в първите месеци обаче Емил Кошлуков обяви, че дефицитът на БНТ ще бъде 70 млн. лв. през тази година. Защо тогава СЕМ одобрява някой, който не знае как да се справи с бюджета на БНТ?

Богата история на финансови одити, които не водят до разрешаване на финансовите проблеми, на многобройни изслушвания за свръх употреби с власт и държавни пари, в БНТ и БНР ме карат да се съмнявам, че 5-годишният мандат е по-добрият избор. Кризата в избора на представители в СЕМ и на директори на двете медии не е заради краткия мандат, а заради зависимостите, с които обрасваха слушалките на хората през годините на тези постове. Ето тази криза трбяваше да разреши Вежди Рашидов, а през последните години тя беше задълбочена.

Донякъде овластеното говорене на пазарджишкия кмет във видеото от последните дни много напомня за овластеното говорене на Жотева от 2017 г. Тогава журналистката от сайта „Барикада“ Къдринка Кърдинова зададе въпрос на Бетина Жотева дали има лобиране в СЕМ около предложението за закриването на Радио България в БНР. Предупредителните знаци към журналистката бяха припомнени сега от Снежана Тодорова от СБЖ, в позицията на съюза след избора на Бетина Жотева. Каквито и да са разбиранията ни за диалог в обществото, СЕМ има тая роля – да чува и уважава различните мнения. Не е добре председателят на регулатора да пренебрегва тази роля.

През 2019 г. Бетина Жотева каза в „24 часа“ за промените, които предстоят в ЗРТ: „Надявам се в процеса на писане да се чуе думата на оперативните журналисти, а не на някакви културтрегери, професори, преподаватели, които пишат абсолютно неприложими и неизпълними текстове и нямат нищо общо с действителността. Затова се притеснявам от тази група интелектуалци, събрана в Министерството на културата, които ще пиишат закон за телевизията, без да имат един работен ден в тази мелница и не знаят за какво точно става въпрос.

Пак в това интервю преди година, Жотева обяснява, че сайтове като този на „24 часа“ ще бъдат припознати като електронни медии, за да получавали пари от евросредствата.  Как СЕМ ще регулира пазара на онлайн издания, след като има проблеми с обществените медии?

 

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. Води колонка в „Култура“ за медийна критика. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016