На добър час на участниците в “Лятната старт академия”!

През август ви представихме откриването на “Лятната старт академия” в Здравно-социален център за развитие в кв. Факултета (https://www.marginalia.bg/monitoring-na-publichnite-resursi-za-romskoto-vklyuchvane/zapochna-lyatnata-start-akademiya-2/) и ви обещахме интервю, което да обобщи протичането на проекта. Публикуваме думите на Милена Димитрова на 15 септември, с пожелание за успешна нова учебна година на нея и екипа й, както и на всички деца участвали в това лятно приключение.

Тази година за пръв път правите “Лятната старт академия”. Идеята и концепцията й са чудесни, но успяхте ли да ги осъществите на практика?

Успяхме да реализираме идеята с няколко много силни партньори – фондация “Здраве и социално развитие”, фондация “Заедно в час” и Столична община, район Красна поляна. Разбира се, благодарение и на финансово обезпечаване от “Програма Европа” на Столична община.

До голяма степен успяхме да осъществим идеята си. Запазихме високо присъствие и висока мотивация на децата, което им помогна да постигнат значителен напредък. Успяхме да създадем подкрепяща и сигурна среда за тях, в която да не се страхуват да грешат и учат от грешките си. Една от най-любимите истории от академията е тази на най-голямата ни ученичка. След 3 години извън училище Силвето, която е на 17 години, вече е записана отново в училище в 7 клас и е решена на всяка цена да завърши поне средно образование. Силвето беше водеща на закриването на академията и се обърна със страхотни съвети към другите деца – да не се отказват, колкото и да им е трудно, да търсят помощ, да опитват…

Как участваха децата в общото ви начинание? Усещаха ли се пилоти и успяха ли да подкарат самолетите си накрая?

Струва ни се, че се усещаха по-скоро успешни, което беше една от трите ни големи цели. Това, че ги наричахме пилоти само засилваше това усещане. За нас “подкарването на самолета” се състои в това да са уверени, мотивирани и за учебната година. В този смисъл мислим, че успяха, но по отношение на наваксването на учебния материал по класове, за съжаление, имаме още много работа.

За презентацията е нужен JavaScript.

Реалистична ли е според вас надеждата, че тези три седмици ще са достатъчна подкрепа и вдъхновение за децата през цялата учебна година? За някои от тях ще има матури, смятате ли, че учениците, с които работихте, имат достатъчния ресурс и основа да се справят с предстоящото изпитание?

Краткият отговор на този въпрос е “Не”. Трите седмици не са никак достатъчни, за да поддържат мотивацията им цяла година. Средата, която създадохме за децата по време на Лятната академия се различава много от тази в училище. Ние имахме възможност да отделяме почти индивидуално внимание на всяко дете, защото работихме по 3 души с една група от 10 – 12 деца – един учител, един помощник-учител от общността и един ученик доброволец в гимназиален клас. Използвахме различни стимули и подходи, които не са широко разпространени. Ако подобна среда съществува и в училищата им ежедневно, безспорно, те ще бъдат мотивирани и ще се справят с външните оценявания.

На общностна среща в Ботевград самите роми споделиха помежду си, че основен проблем в образованието на ромските деца е липсата на подкрепа от страна на родителите. Какво е вашето впечатление в това отношение? На откриването имаше много родители, изпълнени с радост от очакващото децата им и желание да им помагат, но те малцинство или мнозинство ли са? 

Има различни причини за това родителите да подкрепят или не подкрепят децата си в училище. Някои са изключително бедни и неграмотни, други не знаят как точно да помагат на децата си, трети са оставили това единствено в ръцете на учителите. Но нашето лично убеждение е, че няма родител, който да не иска детето му да е добре и да е успешно. По-скоро има родители, които не могат или не знаят как да помагат. Много рядко срещани са родителите, които изобщо не се интересуват или директно отказват препоръките на учителите.

По време на лятната академия ние имахме възможност да работим и с родители, които подкрепят с всички сили децата си, но и с такива, на които им е невъзможно. Според нас една от функциите на училището е точно тази – да компенсира, ако има липса на подкрепа от страна на родителите. Много искаме да похвалим родителите на децата от Лятната академия, защото у всеки един от срещнахме разбиране и съдействие.

Готвите ли се за второ издание на Академията?

В момента обмисляме как точно да продължим инициативата. Сред вариантите са повторение през по-кратките ваканции, стартиране на ежедневни извънкласни дейности и стартиране на училище. За всеки един от вариантите обаче ни е нужно време за осмисляне, планиране и намиране на финансиране. Затова все още не заявяваме с твърдост какво ще има в следващите издания, но гарантираме, че такива ще има.

За презентацията е нужен JavaScript.

Смятате ли, че е добра идея, ако догодина то се осъществи, участниците да бъдат със смесен произход с цел създаване на хомогенна общност от различни деца, обединени от общия ентусиазъм да учат. За съжаление, във всеки клас има деца, за които трябва да се полагат повече грижи в обучението, като често основният проблем е невъзможността или нежеланието на родителите и семейството да работят с тях. 

Би било страхотно, ако имаме смесена академия, но тя би дублирала Лятната акaдемия за успех и забавление на “Заедно в час”, която има капацитет 1200 деца.

Ние разполагаме с изключително ограничени ресурси, затова целим да работим с най-най нуждаещите се, независимо от техния произход. Не бихме върнали никого. Надяваме в следващите издания да имаме по-голям капацитет от 60 деца, за да можем да помогнем и мотивираме повече.

 

Avatar

Марта Методиева

Марта Методиева е преподавател, преводач и редактор. В продължение на 5 години преподава латински и римска литература в НБУ, а понастоящем в НГДЕК и в СУ „Климент Охридски”. Преводач е на множество статии и на три книги от английски и от френски. Сред тях е забележителният труд на френския професор по право от сръбски произход Свободан Милачич, „От ерата на идеологията, към ерата на политиката”. 10 години води рубриката „По света” в изданието на „Обектив” на Българския хелзинкски комитет, в който членува в продължение на три години.