Адв. Даниела Михайлова: Дори само това, че инициативните ромски групи ще направят бюджетни предложения, е успех за нашия проект

Бихте ли разказали, г-жо Михайлова, за нещата, които се случиха в хода на изпълнението на съвместния ни проект за мониторинг на публичните политики по ромското включване, сега, през есента, след лятната пауза, и разбира се, за последните междинни резултати, които постигна проектът.

Ние направихме една много подробни  проучвания на общинските планове за интеграция в седемте общини, в които работи проектът. Оказа се, че изводите и заключенията са в голяма степен едни и същи във всичките общини. На първо място, трябва да кажа, че за съжаление, навсякъде липсва или пък е съвсем бегло очертана ситуацията в съответните общини и не е направен задълбочен анализ на нуждите на общността, който би позволил те да бъдат отразени след това в планираните дейности.

Ами ако е така, за какво тогава са тези планове всъщност? То е все едно да предлагаме един и същ архитектурен план и за едно затънтено село, и за един милионен град.

В повечето общини тези планове отразяват, и то по системата copy – paste Националната стратегия за интеграция на ромите без да се държи сметка за особените проблеми в различните населени места. А те са, както знаем, много различни. Общините, с които ние сме се заели, все пак са в относително по-добра позиция в сравнение с останалите. Защото там са формирани местни активни групи от ромската общност, с които е работено значително време.

Те са сформирани не по повод на нашия проект, а са съществували и преди него, така ли да разбирам?

И преди него са съществували, а сега работят много задълбочено вече в рамките на проекта. Тези активни групи, работещи сега във формата на нашия проект, са направили своя идентификация на нуждите и това – по-повърхностно или по-подробно е отразено в общинските планове. Проблемът е, важното нещо от гледната точка на нашия проект е, че във всичките тези планове финансовата част е, как да кажа, изключително витиевато определена.

Пак добре, че я има!

Ами тя е така определена, че на практика всъщност я няма. Защото в колоната, в която трябва да се отрази необходимото финансиране обикновено е отбелязано „външно финансиране“, „проекти по оперативните програми“, „средства от ЕС“. Не е заделена някаква сума от общинския бюджет, не е определено точно за коя дейност на практика колко средства са необходими, нито от къде точно ще бъдат намерени и насочени за изпълнението на планираните дейности. Въобще едни такива неопределени пожелателни „източници“ на средства има в тези планове. От тези, които аз съм преглеждала, само в един – в плана община Пещера една единствена конкретна сума от 5000 лв. от общинския бюджет намерих. И това е всичко – в другите конкретни суми няма. Това много ни мотивира да сме все по-сигурни, че имаше нужда от такава работа, защото това, с което продължихме от лятото насам беше едно няколкодневно детайлно обучение на представителите на тези местни активни групи върху процеса на формирането на общинските бюджети, с много задълбочен акцент върху възможните начини за участие на гражданите в него. Оказва се, че на много места, да не кажа на всички, хората, защото това не се отнася само до ромите, нямат представа как се разработва, как се формира общинският бюджет, какви пера съдържа, за какво всъщност се харчат парите. Освен това те нямат представа за това, че процедурата по изготвянето на проектобюджета на една община дава възможност на гражданите да участват, да правят предложения.

Нали законът казва, че трябва да има обществено обсъждане?

Да, точно така. И най-интересното е, че засякохме нулев интерес от страна на гражданите към тези обсъждания. Общините са длъжни да обявят дати и помещения за такова обсъждане, те правят това – определят дата, час и място, обявяват тези неща на сайтовете си, слагат даже обява на табло в общината, което никой не чете, нито пък някой гледа непрестанно страницата на общината в Интернет. В уречения ден и час отиват съответния общински служител и някой член на общинския съвет на мястото и се оказва, че няма никой. Не хора, които да дават предложения, просто никой не е дошъл. И те стоят известно време, после правят протокол, отбелязват, че не е имало граждани и с това обсъждането приключва.

Това, което казвате, е много печално.

Да, така е. Но пък е стопроцентов факт. Така че това на което ние наблегнахме е запознаването на активните представители на ромските общности в тези седем общини с тази процедура и с това, че общественото обсъждане е една сериозна възможност да представят на общинарите свои предложения, искания, които да са конкретни и обосновани. Но след като предварително са запознати с проекта за бюджет. Хората не знаеха също и това, че проектът за бюджет се публикува. При това общините не сама че са длъжни да обнародват проектобюджетите си, но и да направят това по начин, който да направи проекта видим за хората. По принцип проектът стои на разположение на интересуващите се в определено помещение в общината и хората могат да го видят, това е възможност за тези, които нямат достъп до Интернет. Това е право на гражданите, но няма кой да се ползва от него.

А какво научиха ромските активисти, които проекта обучи?

Нашите активисти се запознаха с всичките тези процедури,  още по време на обучението, което беше в края на август във Велико Търново ( и искам да подчертая, че нашите активисти имаха шанса един от обучителите да бъде Цонко Цонев, бившият кмет на Каварна, където станаха толкова много положителни промени в живота на ромската общност там). Като разбраха каква е процедурата, те започнаха задълбочени дебати по групи с цел да си определят приоритетите. Хората бяха изключително мотивирани. В последния ден на обучението те наченаха да работят върху предложенията си, имаше разгорещени спорове  за тях. Резултата беше, че за всяка община бяха направени чернови на предложения към проектобюджетите. И те ще бъдат внесени в обществените обсъждания, които предстоят. Активистите, които обучихме, организират срещи в своите си местни общности, за да ги запознаят с това, което те вече знаят относно участието на гражданите в бюджетния процес на общините, да ги запознаят с черновата на предложенията, която ще бъде представена при обсъждането на проектобюджетите и да съберат мненията и становищата на хората. Да ги попитат това ли са действителните приоритети на съответната общност. По време на тези срещи, които са по няколко във всяка община, се появяваха и нови предложения. В крайна сметка, с много оживени и масово посетени обсъждания във всяка община местните групи си създадоха пакети от предложения, за които ще настояват да бъдат финансирани в рамките на общинските бюджети за 2018 г.

Кога почва т.н. „бюджетен процес“, тоест работата по изготвянето и приемането на общинските бюджети?

Това зависи от Народното събрание. Първо трябва да бъде приет републиканският бюджет.

Това няма да стане преди декември.

Плановете бяха да стане до края на септември според парламентарната програма. Но всяка година това не се изпълнява и бюджетът се приема през декември. Така че общинският бюджетен процес, понеже е зависим от приемането на държавния бюджет, ще почне, когато той стане закон. След това общините трябва да представят своите проектобюджети пред министерството на финансите и когато получат обратната връзка от него, вече могат да да бъдат дискутирани и приемани общинските бюджети.

Срокове има ли за това?

Да, има, записани са в закона. Според официалните планове това трябва да се случи по-рано. Но аз не съм оптимист, че тези планове ще се спазят. Но така или иначе, активистите създадоха своите пакети предложения и са подготвени да ги защитават при обсъжданията, на които те ще присъстват. Но застъпничеството им всъщност започна, защото те – най-вече поради това, което им каза Цонко Цонев – разбраха, че колкото по-рано почне застъпническата дейност, толкова по-добре е, толкова повече шансове има техните предложения да влязат в окончателния вариант. Местните групи изготвиха официални писма, съдържащи предложенията им и ги изпратиха до кметовете и до председателите на общинските съвети. Надеждата е, че те ще бъдат разгледани и евентуално включени в „черновата“ на проектобюджетите. Освен това се предвижда и те вече по места го правят представители на местните инициативни групи да се срещат проактивно и с членове на общинските съвети. За щастие, на места има и роми в общинските съвети. И те се включват активно в застъпничеството пред колегите си. Така че от една страна, са срещите с общински съветници, а от друга – срещи вече в по-официален формат, когато членовете на общинските съвети заседават в рамките на комисиите на съветите. Те се събират преди сесиите на общинските съвети, на практика – всеки месец. И вече оттук нататък, когато се определят датите за обществените обсъждания, те са подготвени да участват този път активно.

Тези обсъждания няма как да не бъдат някъде към края на декември, а може и началото на следващата година, нали така?

И аз така мисля, макар че някои от колегите са по-големи оптимисти и смятат, че могат те да станат и по-рано. Но така или иначе, когато и да станат тези обсъждания, ние ще сме подготвени да реагираме веднага. Разбира се, преди това активистите ще са погрижили да проверят дали някое от техните предложения вече не е попаднало в проектобюджета и дали не е предвидена някаква конкретна сума за реализацията, защото най-голямата гаранция, че една дейност ще бъде реализирана да бъде предвидена конкретна сума за нея.

Но бюджетите на малките общини, а в проекта всичките са такива, с изключение на община Сливен, са много ограничени, нали? Те по правило почти нямат собствени приходи, ползват държавна субсидия, която за нищо не стига. И затова те имат много малки възможности за каквито и да са инвестиции.

Да, така е, но въпросът е, че те са еднакво ограничени и по отношение на ромските квартали, и по отношение на останалата част от общината. Но на практика се получава, че не е точно така. Защото всяка община влага средства например за благоустройство или за инфраструктура, но те никога не се насочват към ромските квартали. Това е голяма несправедливост. При тази масова практика как бихме могли да мотивираме ромите да бъдат отговорни граждани, колкото са другите, след като не им осигуряваме същото количество на обществени услуги на достъп до тях, както на останалите? Администраторите ще кажат, че ромите не плащат данъци и това е причината да са пренебрегвани при разпределението на бюджетите. Дори да е така, а то не е, с този аргумент попадаме в ситуацията на „параграф 22“. Защото ако техните квартали  няма да получават средства от общинските бюджети, понеже обитателите им не плащат данъци, а пък хората не плащат, защото нищо не се подобрява в махалите, това не е ли „параграф 22“?

Политическото използване на предполагаемото неплащане на данъци и такси достигна тези дни до ужасни абсурди – един депутат от „патриотите“ предложи публично неплащането на такса за ползваната вода да се криминализира и да се наказва със затвор. Защото установил, че в един софийски ромски квартал имало само три водомера в целия квартал и хората ползвали вода, без да плащат.

Ами то има толкова водомери, колкото „Софийска вода“ е сложила. Тя отговаря за водомерите, не хората, които ползват вода. Потребителите не могат сами да си поставят водомери в къщи, трябва да дойдат служители от фирмата и да свършат това. Така че колкото са сложили, толкова водомери има. Депутатът  не знае ли, че водомерите и електромерите са собственост на фирмите доставчици? Освен това водомери масово няма, особено в по-малките населени места. Но това не значи, че доставчиците на вода не фактурират потребление. Начисляват го, но на „база“. И обикновено това е много по-неизгодно за потребителя, отколкото ако имаше водомер.

Ще може ли проектът да види какво и как става в тези седем общини, когато в края на годината и в началото на следващата започнат обществените обсъждания на бюджетите, в които ще вземат участие обучените от нас активисти?

Да, ще можем да проследим участието, ще можем също и да видим дали ще се получат реални резултати във вид на приети ромски предложения с осигурено финансиране. Това ще е един хубав старт на дейности на съответната община в тази посока. Защото когато една общност се научи какъв е начинът на предлагане и как да се застъпва за предложенията си, това най-вероятно няма да е еднократно действие, а ще се повтаря и в бъдеще.  Общинските власти се поддават на застъпничество, те знаят, че са зависими от гласовете на избирателите.  От друга страна, реален резултат е дори самата активност на хората. И аз съм оптимист в този случай.

Бих искал накратко да обсъдим и нещо друго, Даниела. То не е пряко свързано с темата на интервюто до тук, но е тревожно актуално. В последните два-три дни има много тревожна информация за нови случаи на разрушаване на т.нар. „незаконни къщи“, този път в столичния квартал Орландовци. По една голяма телевизия беше излъчен подробен репортаж . Според вас има ли изгледи това драстично нарушаване на най-основни права, защото разрушените къщи, макар и колиби, все пак даваха покрив над главите на тези 12 семейства, да спре?

Докато няма реална активност по отношение на промяна на ситуацията в ромските квартали, няма д спре. Проблемите са ясни на всички – има незаконно строителство, на него не се реагира в продължение на години и никой не обсъжда неоспоримия факт, че ако тръгнем да проучваме ситуацията село по село и малък град по малък град ще открием десетки хиляди незаконни постройки, т.е. такива без надлежни строителни книжа. И това съвсем не е само в ромските квартали. Но никой не се интересува от незаконните постройки вън от ромските махали. А що се отнася до постройките в ромските квартали, виждаме активност в различни политически моменти – използват го от една страна, за събиране на политически дивиденти, а от друга – като демонстрация на сила. Но се засягат човешки съдби. А общините имат задължението да осигурят адекватно алтернативно настаняване, преди да пристъпи към разрушаване. Но това, което обикновено се предлага, същото е и това, което предлагат на хората от Орландовци, е настаняване в приют. Но то не може да продължи повече от три месеца. И така тези хора, вместо да се откажат бездомни в средата на октомври, те ще бъдат без покрив над главите си в разгара на зимата, в средата на януари. А между хората, чиито къщи разрушиха, има малки деца и тежко болни хора. Но аз не съм запозната подробно със случая, с него се занимават и помагат на хората юристите на друга организация. Те са направили жалба до ЕСПЧ и са поискали приоритетно разглеждане на случая.

В подобни случаи основното предизвикателство пред процедурата в ЕСПЧ е доказването, че са използвани всички налични вътрешноправни средства. Защото хората не винаги съобщават навреме за книжата, които получават, те се опитват да не им обръщат внимание или да не ги получат, като мислят, че това им решава проблема. Но неполучаването на известията за предстоящо събаряне само го задълбочава. В много случаи се пропускат сроковете за обжалване на заповедите за събаряне. Има по отношение на няколко семейства (не на всички), живели в тези къщи, дело в Страсбург. Но до тук ми е и осведомеността, защото делото не е на нашата организация.

Очевидно е, че правозащитните организации нямат достатъчно ресурси и възможности, за да, за да дадат ефективна защита на всички роми, чиито къщи се събарят.

Така е, няма как да помогнем на всички. Има освен това, много „замразени“ заповеди за събаряне, които всеки момент могат да бъдат изпълнени. Това и става, когато наближат избори. Както стана например в село Гърмен. Това е един много силен инструмент за мобилизиране на „тъмните сили“ в обществото и когато някъде почнат протести на българското мнозинство, те изведнъж биват подкрепяни  от протестиращи от цялата страна, които са едни и същи на всички местни протестни събития – футболни фенове, рокери .

В заключение ще кажа нещо, което много пъти е казвано – политическа воля трябва, за да реши проблемът с незаконните ромски къщи, но такава няма и няма.

Въпросите зададе  Емил Коен

Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.