Биляна Асеновска: Ако не помогнем на изоставащите ромски деца, те са изгубени

Биляна Асеновска e завършила СА „Д. А. Ценов” – гр. Свищов, ПУ „Паисий Хилендарски” – гр. Пловдив. Работи в ОУ „Христо Ботев” – с. Брестница. Маргиналия информира читателите за началото на проекта „Грамотко“, създаден по нейна инициативаhttps://www.marginalia.bg/novini/uchitelka-ot-selo-brestnitsa-izmislya-kak-da-podkrepya-izostavashti-uchenitsi/

Станахте известна с проекта“ Грамотко, Биляна! Гледам снимките ви с децата от Брестница – има много настроение, обичат ви! Между другото,и гласът ви е чудесен, увличащ, предразполагащ… Разкажете за пътя ви до училището в това ловешко село!

Завърших икономика в Свищов. Започнах да работя като учител.Станах обаче после възпитател, по стечение на обстоятелствата. Преди и не съм мислела за такава професия!

DSC_0165

Снимка: Биляна Асеновска, личен архив

Защо?

След завършването на висшето ми образование, търсех работа.Беше 2003 година. Имаше място в Койнаре за нередовен учител по английски език. Изкарах няколко месеца в училище. След като започнах да преподавам обаче, установих че това ми харесва. Удава ми се. Харесвам децата, децата също ме харесват.

Смятали сте учителската професия за нещо несигурно, неокончателно?

Гледах на учителстването като временен период в живота ми, защото бях останала без работа. А то се оказа…нещо съвсем различно. Съдба! След няколко месечната работа в Койнаре, станах експерт по социалните и етнически въпроси в общинска администрация гр. Червен бряг. За първи и последен път имаше такъв експерт!

Намеквате, че след вас вече не е имало такива експерти?

Да, това съчетаване на експерт по социалните и етническите въпроси се случи по време на кмета г-н Румен Пенков. За първи път тогава, на местните избори, ДПС взе много гласове. Направи силна местна структура на общинско ниво. Стана трета политическа сила в община Червен бряг. Едно от исканията на ДПС беше да има отдел „Социални дейности” в структурата на общинска администрация и експерт по социалните и етническите въпроси. Първият ми братовчед Марио Рангелов влезе в общинския съвет като общински съветник. Това не беше се случвало – двама роми в общината, при това – не чистачи, а експерти! Изкарах на тази позиция 4 години. Кметът ме познаваше много добре, доверяваше ми се. Но следващият кмет, беше независим, но беше спечелил изборите с лека подкрепа от БСП. Той съкрати длъжността. 9 месеца бях на борсата. От работата ми в общината ме познаваха всички директори училища. През 2008 г. директорът на училището в с. Глава, на 5 км. до Койнаре, ме повика. Каза ми, че му трябва преподавател по английски език. Още когато преподавах в Койнаре, той ме викаше в с. Глава, за да преподавам само на втори клас, така си допълвах норматива. По този начин се върнах отново към учителството. В Глава изкарах 7 години.

Разкажете за село Глава, колко деца има в училището?

Когато постъпих в училището имаше около 100 деца. Когато напуснах, вече бяха около 150.

Жителите са били основни роми, предполагам…

Да, над 90 процента от децата бяха роми, но бяха съвсем различни децата в Брестница.

Тези различия – културни, езикови ли са? В предварителния ни разговор казахте,че децата в Брестница са йерлии.

Ромските групи в България са различни и се отличават със специфики в бита, културата и традициите. Ромите в Брестница са от групата „йерлии”. Тази група се разделя на две подгрупи. Едната е хорохане-рома /турски роми, мюсюлмани – б.р/. Аз например съм такава. А другата е дасикане-рома/ български роми, християни- б.р./. В Брестница са по-скоро от дасикане-рома, а при тях за съжаление, образованието не е ценност и се женят малки. Във всички случаи мен вече много ми харесваше тази работа. Прекрасен колектив. Видях,че това да бъда учител е моето призвание.

Познавам млада учителка, също беше възпитаник на „Заедно в час“ и преподавател по английски в ромско училище. От нея знам,че децата са луди по английския. Тя се радвала на успехите им, но постепенно започнала да разбира нещо много съществено. По другите предмети те нищо не знаели…И тази млада учителка се отчаяла. Напуснала. Нямало смисъл. Познавате ли този проблем, вие също сте била учителката по английски? Така да се кажа, една асиметрия се получава – имат напредък в изучаването на английски, защото са билингви и лесно учат език. Но по математика, литература…няма резултати.

Учениците в Брестница не изучават английски, а руски език, но мисля,че разбирам проблема на колежката, за която разказахте. Да, английският за децата е нещо изключително важно. Винаги съм им казвала: „Добре, обаче първо трябва да знаете български!” Това според мен, е базисно условие. Няма как да учат английски иначе. Децата-билингви имат афинитет към езиците, съгласна съм. Говорила съм с много учители от общността на „Заедно в час”, където грамотността е на крайно ниско ниво.Няма значение какъв език или предмет преподаваш, дали е английски език или нещо друго, главното е да научим децата да говорят на български правилно! Навсякъде – в училище, извън училище! Това го научих от „Заедно в час“! Още повече, че вече не съм учител, а възпитател , отговаряме за целодневна организация на обучението.

Какво промени това в опита ви?

В занималнята преподавам на деца от различни класове – трети и четвърти. От началото бях много  притеснена как ще се справя. Как да пишем  домашни за трети и четвърти клас едновременно…Но трябваше да стане. Може да се каже ,че преживях голям ужас в началото.

В какъв смисъл „преживях ужас“?

Ужасих се от ниския социален статус на децата.

Опишете, Биляна, какво означава „нисък социален статус“! Как живеят ромските деца? В клас са ученици, но извън училището са децата от  улицата, синове на родителите си вкъщи…

Когато отидох на 15 септември 2015 г., видях децата накуп. Дотогава не бях ги виждала. Трябва да кажа, че в нашата община Червен бряг, няма такива махали каквито има там,  в община Ябланица. Не знаех как живеят хората. Отидох и видях…От вида на децата става ясно при какви тежки условия живеят! Те не бяха сресани…По-голямата част, искам да кажа. Има единици семейства, на които децата им изглеждат по различен начин. Но като цяло, това което ми остави много тежко впечатление, бяха косите им. На момичетата им боядисват косите от малки. От лятото, понеже ги е пекло слънцето, тези коси бяха буквално…изгорели.Те са малки деца, разбирате ли…не е нормално малки деца да имат толкова изгорели коси! Тази гледка ми се запечата в ума. Чудех се буквално къде съм попаднала.Не бях виждала такова нещо!

Говореха ли български, питам, макар че знам отговора…

Биляна: Говореха, но не разбират значението на всички думи. Има някакъв процент деца, които не говорят помежду си на  ромски. Но по-голямата част общуват предимно на ромски. Особено когато се карат! Отвътре им идва ромският, по-бързо намират думи! Ако трябва да се изразяват на български език, трябва да се замислят.

Какво направихте, за да промените тази езикова ситуация?

Първото, което направих беше да им кажа, че в класната стая говорим само на български! Правих им забележки. Децата не можеха да свикнат отначало. Казвах им: „Искам да говорите на български не за друго, а просто защото аз не ви разбирам! Аз не говоря ромски! Те не можеха  да се съобразяват с това, но постепенно свикнаха! И сега самите деца си правят забележки, когато някой започне да говори ромски. Казват: „Недей, говори на български, госпожата не може да те разбере !“ Това стана чак в края на първата година.

Това е чисто ромско училище. Педагози, психолози, правозащитници, казваме,че децата не бива  да учат в такива училища.Настояваме за интегрирано образование. Споделяте ли това?

Много зависи от…как да кажа, от контекста. Ако става въпрос за град, както е София, където децата имат избор, интегрираното образование е най-добро. Но, както е случаят с Брестница, наблизо единственото по-голямо училище е в Ябланица.  Аз не мисля,че за децата е правилно да учат в Ябланица. В селата е добре да си имат училище, просто има редица примери. Където има училище, в селото има живот. За децата това също е добре, разбира се, зависи от педагогическия персонал в училище. Ако учителите си вършат работата, така както трябва, ако имат правилен подход към децата, те ще напредват и ще имат добри резултати!

Измисляте им познавателни игри, търсите иновативни методи да разширите вниманието им, способностите им да учат, това ли имате предвид?

Образователната система на България има много минуси, но има и много плюсове. Един от тях е, че учителите могат да измислят много неща, които да помагат на децата да се развиват. Например, в училището в Брестница разполага с много добра материално-техническа база. Всичко е реновирано – монитори във всяка класна стая, лаптопи за всички учители, свързани сме с интернет.

Предполагам, директорът ви добре умее да привлича европейски фондове?

Не! Имаме много отговорен директор. Тотка Данова се казва, родом е от Брестница. Израснала е от учител с колектива до директор. Изключително професионално управлява училищния бюджет, и е много съвестна в работата си! Осигурява ни всичко необходимо, за да работим с децата. Хартия, тонер и всякакви материали. Такива неща са от значение за едно училище.

Казвате, децата няма къде да отидат,а и Ябланица е далеч…

Да,родителите не са спокойни ако децата им трябва да пътуват!

Но как си представяте адаптацията им по-нататък? Когато отидат в смесения свят, където българи и роми живеят заедно, колко ще са подготвени?

За съжаление, децата след 7 клас не продължават образованието си…Казах,че могат да отидат в гимназията в Ябланица. Но родителите им не са съгласни. Женят ги малки. Ако не ги оженят родителите, женят се самите деца.

Тоест?

Веднъж отивайки на работа, заварих майката на едно момиче, от седми клас. Момичето беше едно от най-добрите в прогимназиален етап. Майката беше много притеснена, търсила я навсякъде. Ами…оказа се,че момичето било избягало през нощта. Но дори и да не е избягала, какъвто е този случай, трябва да знаем, че това е ситуацията – или ги женят или се женят. За огромно съжаление!

Това е тяхната култура ,манталитет, обичай. Има ли смисъл да променяме това?

Разбира се! С много работа!Това е и причината да остана в Брестница. Бях по програмата на фондация „Заедно в час” за две години, казах на госпожа директорката, че искам да остана. Причината да го направя е, че искам да работя по две критични нужди на учениците – едната е неграмотността. Другата е това, за което говорим- проблемът с ранните бракове. За тази цел имам намерение да работим с Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”. Те имат дългогодишен опит в тази насока. Досега за този проблем само се говори, констатират се факти. Ето, идваме на работа сутрин и се оказва,че някои деца са заминали в чужбина, други са се оженили. Казват ни, еди-кое си момиче ще го женят. Отиваме ,питаме родителите вярно ли е, казват ни, ами не е вярно, а после се оказва,че в събота са правили годеж…Наистина го ожениха. Реално трябва да се направи нещо, целенасочено да се говори по този въпрос, да се разговаря и с родителите, и с децата. Аз не очаквам някакви велики резултати, още от първата година, но ако не се започне да се работи за проблема, той никога няма да се реши! Най-трудно се променят традициите и начин на мислене в една общност, но когато те се в противоречие със закона… Аз не съм против традициите. Те са добро нещо, но нека не проваляме детски съдби заради тяхното спазване!

Преди да ми разкажете за вашата превъзходна идея „Граматко“, нека още неща да ви питам. Това са традиции, казвате. Общността така е свикнала. Казвате,че те не излизат от селото. Тоест, те живеят в един „пашкул“…

Да. Или пък отиват на сезонна работа. Например в Гърция, да берат маслини. Но това е за кратък период. Вземат понякога и децата си някои от семействата. Но да, права сте, предимно живеят в селото.

Това е един много затворен, съхранен свят. Много трудно можем да „бръкнем“ в него, без да навредим…

Единственият начин е, поне аз така го виждам, ние, учителите, да бъдем до тях. Те да ни имат доверие. Да разберат и повярват,че искаме да им помогнем. Нашата роля е да покажем, че съществува живот извън махалата, извън селото…..

А какво бъдеще им предлагате?

Те сами виждат светът накъде върви. През телевизията го виждат. Като отидат в Гърция или друга държава. Проумяват, че образованието наистина е ценност. Родителите го виждат вече. Въпросът обаче е, че начинът им на живот е традиционен и се определя от възрастните. Младите виждат накъде „духа вятърът”, но е трудно да се променят. Трябва им помощ отвън. Традициите ги държат възрастните предимно.

20171014_104145(0)

Снимка: Личен архив

Хубаво е да се уважават възрастните…И без да се нарушава това уважение трябва да се дава перспективата. Да се съчетава старото с новото…

Така е , абсолютно. Семействата са многобройни, по 4-5 деца, помагат си. Чисто се гледат. Възрастните ходят на сезонна работа – селскостопанска работа, има една земеделска кооперация в Летница, тя е на около един час път от Брестница. Стават много рано , връщат се много късно. Събират гъби, орехи, охлюви, билки, чай. С това се издържат. Особено през зимата – няма работа! Живеят на вересии в трите хранителни магазини в Брестница.

Това ли е причината да искате да им помагате? Съзнанието, че децата и да искат да учат, няма кой вкъщи да се занимава с тях?

Да, те живеят всъщност в един абсолютно изолиран свят. Въпреки, че виждат че тази традиция не е на добро, смятат, че не могат да я преодолеят. Сами не могат.

20171014_102909 (1)

Снимка: Личен архив

Имала съм учителски опит преди години с деца. Дори когато резултатите ми са били добри, но само едно дете ако не върви, а то не е вървяло защото семейството му не е можело да му помогне, чувствах че не съм си свършила работата. Нали знаете какво е казано в Евангелието…Впрочем, вие вярваща ли сте?

Да, протестантка съм.

Та, малко по-свободно ще предам евангелските думи – трябва да се борим за едното детенце, което е най-неуспешното! За изоставащите деца трябва да се полагат непрестанни и по-големи грижи. Дори повече отколкото за останалите…

Пак ще кажа – понякога си мислиш, че нищо няма да стане от тях. Като видиш начинът им на живот…ами те изглеждат изгубени! Разбирате ли? Промяната на начина им на живот изглежда невъзможна, сякаш са тръгнали към пропаст! Но, аз вярвам в успеха на всяко дете. Това първо. Да, от значение е средата, но децата не са виновни! Причината да искам да им помагам е точно тази! Те не са имали избор, не са можели да избират къде да се родят, кои да бъдат техните родители! Не очаквам главозамайващи резултати. Ако гледам конкретно, не мога да кажа, че тези резултати супер много ме мотивират! Но дълбоко вярвам, че ако не правя нещо за тези деца, ако не се опитвам да ги ограмотявам, колкото и да изглежда обезкуражително, ако не правя това с тях, те наистина са изгубени!

Стигнахме до проекта ви Грамотко. Разкажете повече подробности?

След лятното училище,се събрахме и казахме: много хубаво, че работихме с децата. Виждаме, че тези, които са идвали редовно, са постигнали някакви резултати, но…ако това не продължи и през учебната година, няма да има смисъл от лятната работа! Особено тези, които са базово неграмотни, с тях трябва да се работи непрекъснато. Тогава дойде у мен тази мечта! Как мога да събирам тези, базово неграмотните деца, и да ги ограмотявам! Това беше мечта, защото не виждах как може да се случи. Втората година вече, нашите координатори от фондация „Заедно в час“ ни напътстват да помислим какво искаме да правим като завърши програмата, какви са плановете ни за професионално развитие. Насърчиха ме да напиша проект. Не че ми беше ясно как бих могла да го реализирам, а не да ми стои само в главата! Фондация “Заедно в час“ организира ден на иновативните два пъти годишно.  На този ден представяхме различни проекти в 144-то училище в София. Представих моята мечта. Не беше още проект, но идваше от сърцето ми. Имаше експертно жури от бизнеса и социалното предприемачество. Всички бяха много развълнувани, казаха ми да продължавам. Че е много смислено за децата! Говорих им за базовата неграмотност в Ловешкия регион. Че трябва да събираме децата и да ги ограмотяваме по три основни направления – писане, четене, математика. Това е! Да имаме извънучебни часове по тези три предмета. Имам желание аз да го правя, макар че не ми беше съвсем ясно как ще го организирам. Но знам, че всичко ще дам от себе си! След това първо публично представяне на проекта, направихме второ лятно училище. Но този път само за базово неграмотните деца. Видяхме, че точно те са най-нуждаещи се! Фокусирахме работата си само върху тях. „Заедно в час“ дадоха възможност в края на учебната година, тези учители, които искат да продължат да работят в училище, да разработят проект и да кандидатстват за стипендия от  „Тръст за социална инициатива“ към фондация „Америка за България”. И аз реших да кандидатствам с проекта „Граматко”. Но, с или без стипендия, аз бях готова да дам всичко от себе си, за да осъществя мечтата си.

За колко пари става дума?

За 550 лв. месечно за период от девет месец.

Колко деца имате по проекта?

От втори до 7 клас включително, имам 20 деца!Тези деца, ще ги разделя на две подгрупи. След откриващото събитие на 14 октомври, започваме. Вчера/събота, 21 октомври – б.р./ започнахме да провеждаме занятията. Всяка събота ще присъствам аз, но има вече и много доброволци, които ще помагат да учим децата на четмо и писмо! Моето съкровено желание е да обединим усилия всички хора с горящи  сърца в България, независимо от етнос и произход, и да започнем да правим малките добрини, зависещи от всеки, които ще доведат до голямата промяна! Всяко дете в България има право на бъдеще и по-добър живот! Нека помогнем на децата да мечтаят и да сбъднат мечтите си! Възможно е!

20171014_141442 (1)

Снимки: Личен архив

Много уважавам учителската професия, човек влиза със цялата си душа в нея! Вие сте точно такъв учител, възхищавам ви се! Обществото трябва много да ви подкрепя, на добър час!

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).