Експерти и журналисти: Имаме нужда от прозрачност

[quote_center]Александър Кашъмов[/quote_center]

Александър Кашъмов
Александър Кашъмов

Като дългогодишен ръководител на правния екип на авторитетна неправителствена организация защитаваща правото на информация, имате ли очаквания проектът да стимулира прозрачността на бюджетите по общини?

Разбира се, надявам се, че тъкмо този ще е един от ефектите на работата по проекта. Една от основните функции на прозрачността е да се осигури справедливо и ефикасно разпределение на публичните средства. Едната задача е да се види дали общините изпълняват задължението си да публикуват в своите интернет страници информацията, която съгласно закона следва да оповестяват. Втората задача е да се поиска от общините, които попадат в обхвата на проекта, информация какви средства са насочени за решаване на проблеми на местните ромски общности. Такава информация те нямат задължение да публикуват, но пък следва да предоставят по заявления, подадени по реда на Закона за достъп до информация (ЗДОИ). Само като разполагат с такава информация местните активисти могат да участват пълноценно в процеса на вземането на решения относно харченето на средства за общностите в неравностойно положение. В този смисъл достъпът до информация и общественото участие в процеса на вземане на решения (в процеса на приемане на общинските бюджети) са два съществени белега на съвременния тип демокрация.

Какви са методите на събиране на данни относно бюджета и средствата а ромската интеграция, които Фондация Програма Достъп до информация ще предостави за целите на проекта

Колегите вече направиха годишното проучване на интернет страниците на всички институции в системата на изпълнителната власт. В проучването специално сме включили тази година във връзка с проекта три въпроса относно ромското включване: публикувана ли е стратегия за ромското включване, публикуван ли е план за изпълнението на стратегията и публикуван ли е отчет за изпълнение на този план. На основата на резултатите за седемте общини, определени по проекта, по въпроса публикуват ли се тези три категории информация плюс състоянието на бюджетната им прозрачност по нашата оценка, ще набележим каква информация е необходимо да потърсим с искания по ЗДОИ, адресирани до администрацията на седемте общини. Заявленията ще бъдат съответно изпратени с цел да получим тази информация.

Какво е общото ви впечатление за активността на гражданите от малцинствените групи за прилагане на Закона за достъп до обществена информация? Имат ли нужда от обучение?

Според статистиката, която се посочва в годишните доклади на Министерския съвет, по 9-11 хиляди души годишно подават искания по ЗДОИ в последните години. Повечето от заявленията са писмени, но има и устни запитвания. В последните години се увеличава броят на подадените по мейл заявления. От началото на 2016 г. се въведе изрична законова забрана администрацията да изисква електронен подпис от питащите по имейл, т.е. искането на информация става с прост имейл.

Етническата принадлежност на търсещите информация не се отбелязва и записва. Т.е. няма начин тя да се установи от официалната статистика. Неофициално на основата на ежедневната работа мога да кажа, че към Програма достъп до информация (ПДИ) не са се обръщали много граждани от ромски произход. Към нас се обръщат обаче неправителствени организации, които работят за подобряване на живота на хората в тези общности. Така например сдружение Инициатива за равни възможности (ИРВ) търси информация относно премахването на незаконни постройки, в които живеят ромски семейства, от асоциация Интегро подадоха заявления за достъп до информация до Министерството на образованието по повод съмнения за нередности при класирането на кандидатите по процедура за европейско финансиране. С ИРВ водим две дела – срещу кмета на община Благоевград и един от районите на община Варна поради отказите им да предоставят информация, свързана със случаите на събаряне на жилища. Тази информация е от съществено значение за гражданския контрол върху законността на действията на местната администрация.

Определено има нужда от обучение и активизиране на хората да упражняват правата си по ЗДОИ. Разкриването на повече информация относно бюджета, планираните разходи, отчета би подпомогнало местните хора да участват по-активно и пълноценно в обсъждането на бъдещия бюджет.

Вашите думи към читателите на „Маргиналия“?

Във всички случаи справянето с бедността и дискриминацията преминава през повишаването на прозрачността на институциите. Тъкмо те разпределят публичните средства и коват политиките, така че гражданското участие и задълбочените дискусии по тези въпроси могат да доведат до по-информирани решения от обществена полза и в крайна сметка – до по-добри условия за живот за всички. Паричните средства са винаги ограничен ресурс, който често не достига и затова е толкова по-важно тяхното прозрачно и съответно – справедливо харчене.

[quote_center]Даниела Михайлова[/quote_center]

Даниела Михайлова
Даниела Михайлова

Какво представлява „Инициатива за равни възможности“?

СНЦ „Инициатива за равни възможности” е създадена през 2006 година като гражданска организация, фокусирана върху утвърждаване на правото на равно третиране и недискриминация на ромското малцинство в страната. Работата на организацията е фокусирана в две основни направления: Правно и образователно. Правната програма на организацията осигурява правни консултации, правни анализи и застъпничество и правно представителство в случаи на твърдяна дискриминация на етническа основа и нарушение на основни човешки права. Образователната програма е съсредоточена върху осигуряване на достъп до ранно образование за децата и учениците от ромското малцинство с фокус върху възрастовата група 3 – 6 години. Организацията работи на национално ниво, с местни координатори с 14 населени места в страната. Член е на Национална коалиция „Интелект” – неформално обединение на ромски и про-ромски организации, създадени да утвърдят нова визия за осъществяване на политики , насочени към социално включване.

В какво се състои съдебната практика на вашата организация срещу евикциите?

Правната програма на СНЦ „Инициатива за равни възможности” осигурява правно представителство по знакови и медийно известни случаи на принудителни евикции и разрушения на единствени домове на роми, като случаите в Гърмен, ромския квартал „Максуда” във Варна, Пещера, ромските квартали „Меден рудник” и „Горно Езерово” в Бургас, Стара Загора и други. Освен представителство по случаите на обжалване на заповеди за премахване на постройки пред административните съдилища в България, екипът се ангажира с подготовка на жалби пред Европейския съд за правата на човека, твърдящи нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

Втори основен фокус на правната програма е третиране на случаи на омразна реч – както с дела пред Комисията за защита от дискриминация и районните съдилища, така и с организиране на обучения за млади роми, които са насочени към изграждане на сензитивност по отношение на словесния тормоз.

Какви са вашите очаквания за проекта?

Очаквам проектът да създаде възможности за организиране на местната общност, която да изгради умения да следи за справедливото разпределение на местните бюджети, като застъпва тезата за пропорционалност по отношение на инвестициите в районите, интензивно населени с роми. От друга страна активността на местната група ще провокира повече прозрачност от страна на местните власти, повече интерес към финансиране на дейности, насочени към създаване на интегритет на населението и изравняване на инвестиционната грижа за различните части от населението.

Думи към читателите на „Маргиналия“

Единственият начин да повишим общото си благосъстояние е като повишим благосъстоянието на най-уязвимите части от населението ни. Ние, гражданите, следва да направим това ясно за администрацията и управлението. По-голямата прозрачност, отвореност и повече вслушване в гласа на гражданите ще доведат до по-добро и справедливо разпределение на ресурса, осигурен от и на местните власти.

[quote_center]Емил Коен[/quote_center]

Емил Коен
Емил Коен

Какво работиш в „Маргиналия“?

„Маргиналия“, както е известно, е уникален сайт. Това е единствената в България онлайн платформа, изцяло посветена на защитата на правата на човека у нас и по света.

В нашия сайт аз съм член на екипа, който всекидневно обновява с текстове и новини съдържанието му. Пиша коментари, анализи, интервюта и репортажи по тематиката на нашето електронно издание. Това правят и другите трима члена на постоянния ни екип.

Особеното при мен е, че аз често публикувам преводи на текстове от английски и руски – двата чужди езика, с които мога да работя. Правя това, защото мисля, че у нас има остър дефицит на качествени и най-вече по-теоретично насочени, текстове на правозащитна тематика. Стремя се с тези преводи да повиша нивото на познание на читателите на сайта ни относно сложността и противоречивостта на правозащитното теоретизиране, защото то няма солидни традиции в България. Убеден съм, че повишаването на нивото на осведоменост за начините, по които ведущи чужди автори са писали и пишат върху възлови въпроси на правата на човека е важно, помага за намаляване на грешките по конкретни казуси . Тези текстове са важни, според мен, и за повишаване на правозащитната култура на младите професионалисти – студенти и сега навлизащи в тематиката.

Как разбираш проекта?

Намирам този проект за много важен. Това е така, защото общините са призвани да бъдат основните „канали“, чрез които се осъществява политиката на интеграция на ромите на фона на почти пълната липса на промислени държавни политики за приобщаване на ромите към по-голямото общество и на него към ромското малцинство.

Но най-важното тук е да се знае как се планират средствата, предназначени за проекти в областта на ромската интеграция, дали в процеса на планиране участват представители на местните общности, какъв е контролът върху изпълнението на нещата, които трябва да се направят с отпуснатите пари. Всеизвестно е, че много често финансовият цикъл, т.е. пътят от заявяване на една нужда, през обсъждането на й в общините до взимане на решение за отпускане или не на финанси, е съвсем непрозрачен за хората в махалите. Те знаят, че „там, горе“ някакви хора взимат решения за тях и им „ги спускат“ вече готови. Това отчуждава допълнително ромите от местните общински власти, а и създава корупционна среда. Така че вярвам, че този проект ще хвърли светлина върху проблемите, с които се сблъсква финансирането на неща от полза за ромските общности. Надявам се, че той също така ще разкрие и добри примери на плодотворно и открито сътрудничество между власти и местни ромки общности. „Маргиналия“ ще обнародва както проблемите, така и евентуалните добри практики. Защото без медийно огласяване и журналистически анализ резултатите от изпълнението на проекта биха могли да останат неизползвани, биха могли да не са полезни за местните ромски общности както в седемте общини, в които ще се прави проучването, така и в цялата страна.

С какво ще допринесеш в тези 16 месеца за ромската интеграция и прозрачността на бюджета?

С това, което мога да правя в рамките на проекта съобразно предназначението на нашия сайт „Маргиналия“. Това значи – с писане на собствени текстове и обработка на материали на други автори, посветени на резултатите от проекта – междинни и окончателни. Ще допринеса по-конкретно и с писане на журналистически анализи върху темите от проекта, на интервюта с ромски дейци и общинари и с репортажи от местата и събитията на проекта.

Думи към всички?

Ще се обърна към всички само със следните осем думи: четете „Маргиналия“, вярвайте на „Маргиналия“, разпространявайте нашите публикации!

[quote_center]Марта Методиева[/quote_center]

Марта Методиева
Марта Методиева

Какво работиш в „Маргиналия“?

Участието ми в платформата за човешки права „Маргиналия” се изразява в подготвянето на новини и писането на материали на различни теми, най-често свързани с образованието. Също така, при необходимост, правя снимки и оказвам техническа подкрепа по време на организирането на дискусии по различни теми.

Как разбираш проекта?

Проектът се занимава с отразяването и мониторинга на финансирането на реалното интегриране на ромската общност. Целта му е да повиши прозрачността на ползването на средства предназначени за ромите от самите тях , а не загубването и отклоняването им „някъде по трасето”.

С какво ще допринесеш в тези 16 месеца за ромската интеграция и прозрачността на бюджета?

Ще отразявам с материали и посещения на място дейности свързани с работата на общините с ромските малцинства в различни региони на България.

Думи към всички?

Харесвам хората, които участват и правят този проект. Следя от години последователната работа с роми на личности като Даниела Михайлова и за мен е чест да сътруднича с нея и екипа й в обща дейност. Смятам, че медийното отразяване от страна на „Маргиналия” на участието на общините в ромската интеграция ще увеличи доверието в прозрачността и ефективността на финансирането на проекти свързани с ромското малцинство.

[quote_center]Юлиана Методиева[/quote_center]

Юлиана Методиева
Юлиана Методиева

Какво означава партньорството на „Маргиналия“ с Асоциация „Интегро“, Инициатива за равни възможности и Програма Достъп до информация?

Сайтът „Маргиналия“ и със слогана „Правата на човека са решението“. Тригодишната ни работа повиши значително чувствителността на образованите кръгове в страната по темата за малцинствата. Фокус на текстовете ни е дискриминацията. Като дългогодишен правозащитен журналист и главен редактор, отбелязвам европейското качество на нашите коментари, анализи, репортажи. Мечтая си да разширя мрежата от ромски автори, които да пишат по-добре от нас да проблемите си! Като национален финалист на България в конкурса на Европейската комисия „Журналистика за различността“ през 2016 г. съм убедена, че партньорството с „Интегро“ и „Инициатива за равни възможности“ ще ми даде възможност да разширя разнообразието на гласовете за правата на ромите. Журналистиката на „Маргиналия“ е задала висок етичен стандарт за описание и интерпретация и на най-грозните обществени факти. Сред тях несъмнено е живота в гетото, произвола на общинските власти разрушаваща домовете на цели ромски фамилии, неравните шансове за качествено образование на децата ми. С Гергана Жулева основахме преди 20 години Програма достъп до информация, а със Сашо Кашъмов имаме десетки казуса в защита на свободно слово.

Как разбираш проекта?

Основният дефицит в публичността са фактите свързани с ромското включване. Смятам да попълним празнините с качествена информация. Смятам също,че когато даваме думата по равно на общинари и представители на ромското население в седемте общини, ще създадем прецизна оптика за прословутия проблем с парите за ромите. Когато стартира Десетилетието на ромското включване си мислех, че държавните мъже подписали прекрасния документ с конкретни дейности за пълноценно живеене на българи и роми, ще покажат какво е демокрацията. Че това е съвместно съжителстване на мнозинството с малцинствата си. Че държавата ще заделя в бюджета си пари за здравеопазване и образование на изхвърлените от пазара на труда хора и техните деца. За съжаление, нищо от това не се случи. Нагледах се на стотици „екшън планове“ с нула пари за ромската интеграция в тях! Затова пък през националистическите партии и верните им медии изпълзяха като че завинаги чудовищата на расизма и дискриминацията.

С какво ще допринесеш в тези 16 месеца за ромската интеграция и прозрачността на бюджета?

Със създаване на оперативна журналистика, основана на информирано представяне на всички сюжети от взаимоотношенията местна власт – хора. Представям си репортаж, който започва със запушени канализации и нехигиенични жилища, а в края на проекта – със завършено бюджетиране по отстраняването на тези проблеми.

Думи към читателите?

Свикнете с нашата тематика. Търсете нашите репортажи.

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.