Гергана Жулева: Нисък е делът на институциите, предоставящи в интернет данни за работата си по интеграция на ромите

„Маргиналия“ работи заедно с  Програма „Достъп до информация“, г-жо Жулева, по проекта „Наблюдение върху публичните ресурси, предназначени за проекти в полза на ромите“. Този проект има две неразделно свързани задачи – да се види доколко ефективни са средствата, предназначени за ромски проекти в бюджетите на няколко общини (нямаме сили да наблюдаваме всички!) и как местните общности ромски участват в бюджетния процес. В старта на проекта сме, но всички предварителни данни са много полезни.

Да, така е. Ние имаме някои предварителни данни, те са в рамките на друго наше проучване, но могат да служат като ориентир за по-нататъшните работи по този проект.

Програма „Достъп до информация“ се занимава с наблюдение на интернет страниците на общините и централните органи на власт, за да се види как те изпълняват задължението си по закон да публикуват информация, която създават и съхраняват. Ние правим това от 2010 г. досега. Имаме създадена он-лайн платформа, която ни дава възможност да проверяваме публикуването на задължителната – според различни закони – за обнародване информация. Част от нея е задължителна за публикуване по Закона за публичните финанси. А това е свързано с интересното от гледна точка на проекта, за който говорим. Ние имаме цял пакет въпроси, включително финансовите отчети, особено за първостепенните разпоредители с бюджетни средства, каквито са общините (те трябва да публикуват и ежемесечни, и тримесечни отчети).

Това ваше годишно проучване цялата страна ли обхваща?

Да. В неговите рамки ние проучваме отчетността на всичките 265 общини, на централните органи на изпълнителната власт (министерства, териториалните им звена, държавни агенции, изпълнителни агенции, държавни комисии) и в края на краищата се получава едно число от 566 институционални интернет страници.

Това е огромна работа.

Да, така е. А тази година ние, подготвяйки се за работата си по съвместния проект на четирите организации, решихме да проверим дали са публикувани стратегиите за ромското включване,  и плановете за изпълнение на тези стратегии. Според Националната стратегия за интеграция на ромите, приета през 2012 г. са включени не само общините, които трябва да приемат свои планове (в тях следва да има и финансова част) за изпълнение на приетите от областите стратегии, приети от съответните областни управи. Разбира се, можем да претендираме, че тези документи са задължителни за публикуване, още повече, че в създаването и предхождащото обсъждане на Националната стратегия, както и тези на отделните министерства (за повечето министерства става дума) централните органи  са участвали. Участвали са и НПО-та. Това е така, защото приоритети като Националната стратегия за ромска интеграция са свързани с образование, с инфраструктура, със здравеопазване, трудова заетост, вътрешен ред, медии и култура, да не говорим пък, че що се отнася до образованието, има специален Център за образователна интеграция към МОН, който също е държавен орган. Ние решихме, че бихме могли, подготвяйки се за проучването в седемте общини да се опитаме да видим общата картина.

Вие правите нещо, което разширява рамките на проучването и което никой не ви е възложил! Поздравления!

Резултатите са вече готови, ние ще ги пратим на всички участници в проекта, за да се види какво е положението в страната. Бих могла  да покажа графики, на които са изобразени основните резултати. В нашето общо проучване тази година ние включихме три допълнителни индикатора. Първият е дали е публикувана стратегията, приета от съответния орган (централен, регионален или община), това са 51 институции са публикували стратегии. Общия брой на тези, които би трябвало да обнародват тези документи, е 321 (265 общини, 19 централни органи на изпълнителната власт и 28 областни управи). Виждаме, че 16% от тези, които трябва, са направили такива публикации. Но по-интересен е планът за изпълнение и това беше вторият ни индикатор – публикуван ли е такъв план или не. В края на краищата стратегията е обща рамка, която се задава на национално ниво, а областите повтарят тази рамка на по-конкретно ниво, защото са правени все пак по-конкретни анализи, отнасящи се до съответната област. А в плановете за изпълнение можем да намерим бюджетна обосновка. Има публикувани 81 плана, отнасящи се до действия по интеграцията на ромите. А общо задължените субекти, които би трябвало да публикуват такива планове, са 352.

Значи, по-малко от 1/3 от плановете са публикувани, така ли е?

Точният дял е 26%. А най-интересното са вече отчетите и това е нашият трети индикатор. Само 22 институции са публикували на интернет страниците си такива отчети. Това е при положение, че имаме 81 институции, както вече казах, които са публикували планове. Тоест по-малко от 1/3, а по-точно 27% от тези институции, които са публикували планове, са направили и отчети за изпълнението им.

Искам да уточня нещо. Ние с вас разговаряме на 7 април. В нормативните документи има ли срок, който казва кога всички тези неща следва да бъдат публикувани или няма? Защото в рамките на една календарна година някой може да публикува нещо през януари, а друг – през декември.

Още в началото казах, че за тези стратегии, планове и програми няма специално задължение да се публикуват в интернет. И задължителни срокове няма. Публикацията зависи и от това кога е приет документът (стратегия, план). В повечето от тях има и раздели за мониторинг, и те са които обикновено задават времевите рамки – кога трябва да бъдат направени отчетите. От моя гледна точка, това, от това, което успях да прегледам, мисля, че годишни отчети трябва да се правят, разбира се, с уговорката, че няма задължение за публикуване. Друго, което ми се струва, че е важно да се каже, е, че оттук нататък за нашия съвместен проект ще е важно да бъдат изследвани вече седемте общини. Този процес при нас почна и с него се занимава адв. Александър Кашъмов. Той се запознава внимателно с документите, това е огромно количество материал ако трябва с всички да се запознаеш, но проектът все пак е съсредоточен само до 7 общини. Само две от тях са публикували свои планове по тематиката на ромската интеграция и съответно в тях са предвидени източници за финансиране, бюджетни пари няма, но са указани други начини за финансово осигуряване на предвидените дейности. В община Септември става въпрос за периода 2012 – 2020 година, а за другата община, която има публикувани неща – Пещера, разполагаме с един по-стар план за изпълнение на областната стратегия за интеграция на ромите.

Първо, за тези планове отговарят кметовете. С други думи имаме политическа отговорност някаква по отношение на тях. Второ, в създаването на тези планове, поне на книга, трябва да бъдат привличани за участие и НПО-та. Обикновено се създава съвет, един такъв постоянно действащ орган на общинско ниво, в който могат да участват всички заинтересувани. Третото е, че тези планове и това по-специално го видях в община Септември, подлежат на обновяване на всеки шест месеца. Защо го казвам всичко това? Защото, мисля, че колегите от седемте общини, активистите, с които ние ще говорим, вероятно са участвали в съставянето на тези планове и съответно тук има няколко възможности за реално въздействие. От друга страна, разбира се, че изпълнението на плана е важно. Но не по-малко важно е и това, че обикновено през ноември се приема бюджета за следващата година. В обсъждането на проектобюджетите може да участва всеки, който желае и това е много важен инструмент на обществеността.

Да, така е. Друг е въпросът доколко това става.

Ами то зависи и от участниците. Ако те настояват да бъдат включени неща, които са свързани с изпълнението на плана, в общинския бюджет, то това е реална възможност да се приемат неща, които след това да се наблюдават чрез обществено участие как се случват.

А второто нещо, което е важно, аз специално за община Септември ще говоря, защото там се виждан нещата ясно, но то и за Пещера важи, е, че всъщност част от тези приоритети по плана са или финансирани от общинския бюджет (това е наречено, извадих го специално, „в рамките на единния разходен стандарт“), а за другите дейности, които са предвидени по плана…

…и за които трябват пари!

… се очаква да бъдат намерени средства по различни програми, най-вече европейски. Това е една доста трудна задача. Част от тези неща са в правомощията на общинската администрация, но за друга трябва да се намери допълнително финансиране. Така че предстои доста работа. Това, което сега трябва да се свърши – събирането на документи, да се съберат, където е възможно, данни за бюджетното осигуряване на дейностите по интеграцията на ромите, е работа на местните общности. Ние, разбира се, сме насреща с нашата експертиза и опит относно приложението на закона за достъп до обществена информация – как местните общности да ползват правата си по този закон, за да се набере информацията, по какъв начин да се анализират нещата, които ще се получат.

В проекта има и обучителни мероприятия и предполагам, че вашите знания и опит ще бъдат ползвани за тях.

Тези обучения са свързани с това, как да се ползва законът, как да се набира информация. Но от там нататък е важно участието на местно ниво.

Бихте ли направили необходимите обобщения от това, което сте открили на този предварителен етап?

Има задължителна за публикуване информация, важно е още веднъж да кажа, че никъде не пише в закона, че тази информация, от която нашият проект се интересува, е задължителна за публикуване в Интернет. Освен това, дали е публикувана стратегията и планът за приложението й е едно, а дали са публикувани бюджетите на общините, дали са публикувани датите за обществените обсъждания заедно с проекта за бюджет, е съвсем друго нещо, и, разбира се, е много важно. Там нямаме сто на сто изпълнение, но повече от три четвърти от общините си публикуват проектобюджетите и датите на обществените обсъждания в Интернет. Това те са длъжни да го правят, както и да публикуват отчети. Но бюджети специално по тези планове – за интеграция на ромите – никъде не сме намерили и едва ли има. Това са част от бюджетните дейности на общината, т.е. образование, здравеопазване. „Ромските дейности“ като пари, като финансиране, влизат вътре в едни по-едри категории. И е много важно активисти от местните общности в седемте общини на проекта, да се „разровят“, образно казано. А иначе дали е добре или зле публикуването, разбира се, че е добре. Въпросът е, че някой трябва и да чете тази информация. Законът за достъп ни дава правата да я получим. Но трябва да е ясно, че органите на власт не са длъжни да публикуват всичко, което създават и съхраняват. Те имат ясно разписани в закона задължения за публикуване – бюджети, отчети, договори, устройствени правилници. Ние проучваме страниците на институциите на основата на 118 индикатора. Това са все задължения за публикуване. И това го правим вече осма година. А тази година прибавихме – заради проекта ни – още три. Но това е едно начало. Защото ако се иска тази информация, свързаната с ромската интеграция, то за органите става ясно, че тя се търси и затова те ще имат стимул да я публикуват. А според последни изменения на Закона за достъп до обществена информация, ако поне трима души поискат дадени сведения, то те трябва да се качат в Интернет.

Надявам се, че този проект ще е стимул за активистите да искат информация за нещата, свързани с интеграцията на ромите, включително за парите, планирани и изразходвани за постигане на заложените цели.

И аз също се надявам на това.

Въпросите зададе: Емил Коен

Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.