Илия Александров: Аз съм лекар, произходът не е от значение

Илия Александров е лекар по професия. Бил е стипендиант на Ромския образователен фонд.

Господин Александров, Вие сте лекар от ромски произход. Какъв беше пътят Ви до професията?

Стипендиант по РХСП (Програма за стипендии за студенти от ромски произход на Ромския образователен фонд, бел.ред.) от самото начало на следването си, завърших медицина в Медицински университет – Варна, в момента работя като лекар в Първа МБАЛ (многопрофилна болница за активно лечение, бел.ред.) – София ЕАД.  Образованието е важно за моето семейство и винаги аз и брат ми сме били насърчавани да учим. Брат ми също е студент и стипендиант, но не по РХСП. Израснал съм в средностатистическо семейство с двама грамотни родители, роднини и обкръжаваща среда.

Какво беше отношението към Вас, докато бяхте студент по медицина? Сблъсквали ли сте се с дискриминация?

Аз като студент, никога не съм имал проблеми относно това, че съм от ромски произход, защото не е важно какъв е етносът ти, а по-важното е как ти се държиш със средата, която те обкръжава, визирам преподаватели, колеги, една част от тях и приятели. Сблъсквал съм се с дискриминация косвено, но в словесния смисъл на думата, когато колега или преподавател изразява недотам адекватно мнение от дискриминационен характер.

Като лекар, има ли различно отношение към Вас на основата на произхода Ви? Ако да, в какво се изразява то? 

Не, нямало е никакво различно отношение, нито като студент, нито като лекар. Аз съм лекар, който си върши адекватно задълженията спрямо длъжностната си характеристика, а произходът не е от значение. Та ние дори и не си говорим за това. Не е приоритет в работна среда да обсъждаме кой с какъв произход е и мисля, че това е най-правилно и редно.

Какви са Вашите впечатления от работата на Ромския образователен фонд по Програмата за стипендии за студенти от ромски произход в медицински специалности?

Тази програма е пилотна, ако може така да се изразя, и е много ефективна, защото дава на нас младите роми шанс ние да се образоваме и то в една много устойчива сфера за България. Здравеопазването е стълб за българската нация и ние като стипендианти по РХСП имаме уникалната възможност за професионална реализация, устойчиво развитие и мрежа от колеги в тази област. Като това всичко се осъществява благодарение на работата на РОФ (Ромския образователен фонд, бел.ред.).

Какви са впечатленията Ви от работата на програми за ромското включване, които са с публично (държавно, общинско) финансиране?

Нямам особени наблюдения по този въпрос. Мога само да кажа, че визираното финансиране поне засега не е толкова устойчиво.

А защо смятате, че публичното финансиране на ромското включване не е устойчиво?

Защото държавното или общинско финансиране би обхванало и дало възможност за включване на много по-малък контингент от ромското младо население. Това е моя лична преценка и естествено, че не налагам мнението си.

Искате ли да добавите още нещо, за което не съм Ви попитала?

Искам само да добавя, че силно се надявам РОФ да продължава да финансира млади хора от ромски произход, които искат да следват във висши учебни заведения.

Avatar

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на "Неуютен блог"), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност "Философия" през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет "Неофит Рилски" от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 до средата на 2017 г. посвещава усилията си основно на Marginalia. Работи на свободна практика. Свири несистемно на бас китара.