Лилия Макавеева: Ромите не трябва да бъдат пасивни потребители на държавни услуги

Асоциация Интегро е създадена през 2002 година от роми, принадлежащи към средната класа – хора с висше образование, със собствен бизнес и стабилни професии, всички водени от каузата за обществено издигане на ромите и постигане на равноправна и уважавана позиция на ромската общност сред останалите членове на българското общество. Водещи принципи на организацията са налагане на прозрачност и доверие сред общността и обществото, а организационната структура на Асоциацията е с ясни нива на отговорности и вземане на решения.

Екипът на организацията е съставен от професионалисти, които се стремят чрез мобилизиране и овластяване на ромите от местно ниво да предизвикат пасивността както на самите роми, така и на публичните власти, за да могат всички споделено да поемат отговорността за преборването на бедността в ромските квартали и постигането на сплотеност и просперитет на местно ниво и в цялото обществото.

Понастоящем членове на Асоцията Интегро са 10 общностно-базирани ромски НПО.

Лили, известна си като ромски лидер и активист от много години!

Категорично не приемам това „ромски лидер“.Просто работя. Толкова ли е трудно ромите, които имаме мнения и умения, основани на познания, придобити от нас в университетите, които сме завършили, да бъдем категоризирани просто като „професионалисти” или „експерти”…

Преди да те питам за „Асоциация Интегро“, ще те върна преди четири години. Тогава, по време на служебния кабинет, заедно с Орхан Тахир,Румян Русинов, изтъкнати ромски лидери, интелектуалци, с теб, Лили Макавеева и авторитетната социоложка Петя Кабакчиева, предизвикахме срещи с Омбудсмана, със заместник-главния прокурор, със служебния премиер Марин Райков. Заявихме категорично тревогата си относно употребата на дискриминационна реч в хода на предизборната борба, основно олицетворена в партийната програма на НФСБ. Ти даде много емоционални примери относно речта на омраза насочена към ромите. Разкажи за читателите на нашия специален сайт в Маргиналия, откога се преживяваш като обект на расистки език?

Предполагам под „преживяваш” имаш предвид „претърпяваш, понасяш”. В този смисъл, не само аз, а всички, които имаме ромска етническа идентичност, претърпяваме поне веднъж на ден расистка реч, в която ромите сме представени, ако не като самото зло, то поне като източникът на злото. Ние, ромите,от деца се приучваме към нас да се обръщат с „мръсен,чер, безполезен циганин” и затова, когато пораснем, не реагираме, когато по новините съобщават единствено етническата принадлежност на престъпници от  ромски произход. Ще речеш, ромите стават престъпници, защото са роми,сиреч то е или в ромската им кръв, или в ромската им култура и затова авторите и редакторите на новини считат за изключително важно да съобщят, че еди – кое си престъпление е дело на престъпник – ром. Но това не се отнася само до съобщенията за престъпления, извършени от роми.Ние сме демонизирани по всякакъв повод, поставят се под въпрос моралните и етични норми на общността ни и дори, когато се посочват „добрите” роми, изрично се подчертава, че те са изключения. Не ме разбирай неправилно, не казвам, че няма проблеми в ромската общност, които да изискват задълбочени публични и експертни дебати.

Говориш великолепен английски, слушала съм те по семинари. Как влезе в международните неправителствени структури свързани с правата но ромите?

Е, аз ползвам английски и съвсем не е великолепенJ! Бях на 38 години, когато започнах да го уча…     Участвам в международното ромско движение от около 15 години, когато в края на 2002, заедно с проф. Търнев и Фондация „Здравни проблеми на малцинствата” създадохме Асоциация Интегро.

Но преди това, две години по-рано, с ромите от моята общност в град Сеново, Русенско, създадохме  Сдружение „Интегро” като структура, която да представя интересите на общността на местно ниво. Хората бяха стигнали сами до решение да имат организация, защото осъзнаха, че така ще могат да остояват правата си. След 1990 година ромите от селата в моя край постепенно изпаднаха от трудовия пазар – освен всички АПК-та, бяха затворени всички останали малки предприятия, в които работеха през комунизма. Въпреки годините работа в ТКЗС-тата, те не получиха дялов капитал от разграбените стопанства в достатъчна степен, че да станат членове на новите земеделски стопанства. Това постепенно доведе до тоталното им обедняване, а след хиперинфлацията от 1996 година загубиха и спестяванията си. В последвалите години им бяха отказани социални помощи и всякаква подкрепа от общината, поради което много семейства гладуваха. Аз работех в Пловдив по това време и когато се прибирах,те идваха да ме питат дали в другите общини бедните получават помощи. Разпечатах им тогава закона за социалните помощи, една молба-декларация, обясних им кой на какво има право и ги насочих къде да отидат, какво да направят, за да получат социални помощи и да спре гладуването на децата…Когато следвах в медицинския институт преди 1990 година, преподавателят, който ни преподаваше хранителни разстройства, ни каза, че повече ще се спрем на затлъстяването, отколкото на измършяваването, защото в България няма гладуващи хора. Десетина години по-късно видях ромски деца от моята общност с кахексия, с подути коремчета, изтънели крайници, ребра, които можеш да преброиш…

Както и да е, оправихме социалните помощи, но по-възрастните хора от общността започнаха да повдигат въпроса за работа – те бяха свикнали да работят, да получават пари за труда си и искаха постоянна работа. Разбрахме, че имат право като безимотни да бъдат оземлени, но когато отиваха един по един в общината, от там ги връщаха, казвайки им, че няма такъв закон или наредба. Тогава дойде решението за създаване на местна неправителствена организация. А като създадохме в Сеново, в последващите години подкрепихме ромите в още 13 общини от цяла България да създадат свои структури, чрез които да могат да имат общ глас в диалога с местните власти. И така се получи Асоциация Интегро.

В целия този процес ни помогна много една холандска неправителствена организация „Сполу”,с която в партньрство от 2002 до 2010 реализираме програми за общностно развитие и за овластяване на ромската общност. Освен в България,”Сполу” си партнираше с местни ромски организации и от други европейски държави. Всички заедно стартирахме създаването на Европейската мрежа на организациите от местно ниво – ERGO, която през 2007 година регистрирахме със седалище в Брюксел и днес е една от най-активните международни организации за политики към ромите, основани на спазването на човешките права, политиките за развитие и гражданско овластяване.

Какво правеха през това време създадените от началото на прехода ромски НПО-та?

Ние в Североизочна България не знаехме много за ромските организации и за бурното развитие на ромския граждански сектор от 90-те години. Но след приемането на Рамковата Програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество през 1999 година, постепенно осъзнахме, че България поема курс към демократизиране и по отношение на нас, ромите. Поне така започнахме да се надяваме.

Нещо, с което не можехме да се съгласим през онова време, беше начинът, по който много от неправителствените организации представяха ромите и техните проблеми: акцентираше се преди всичко на това, че ромите са бедни, невежи, неспособни сами да разрешат проблемите си, а мерките, които се предлагаха от НПО-тата бяха предимно патерналистични. Хората, с които създадохме Асоциация Интегро имахме по-различни цели – ние искахме ромите да участват, да поемат отговорност за живота си, а не да бъдат обслужвани и обгрижвани. Искахме да имаме силна средна класа роми, които да поведат издигането на общността ни. Искахме да развием ромската ни общност така, че тя да осигури общностни източници за гордост на младите роми и подтик да не се отчуждават от обществения дневен ред в България. Не сме отстъпили от тези цели и до ден днешен и продължваме да ги преследваме. Радвам се, че днес са повече онези неправителствени организации, които адресират целите на ромската общност по този начин, отклкото да продължават да я представят като бедна, гладна и невежа. Не казвам, че няма много роми без образование, изпитващи бедност,на които трябва да се помогне да разчупят този порочен цикъл, а че трябва да разделим подходите за работа и да спрем да предлагаме политики за бедни на хора, които имат наличен потенциал за развитие.

Включваше ли се в десеграционните проекти?

Не, Интегро развива дейност в селски региони, където обикновено има по едно училище, в което учат всчки деца от населеното място.За съжаление, през годините, поради напускането на селата от младите българи, постепенно в училищата останаха само ромски деца. Къде да ги десегрегираш… Но и ние  имахме и продължаваме да имаме по-различни виждания за този процес. Училищната десегрегацията трябва да се прави обмислено, след много добър анализ и оценка на качеството на учебния процес в съответното училище,  с включване на родителите и на цялата местна общност във вземането на решение. При всички случаи, при вземането на решение за училището трябва да се има предвид основно интересът на децата, а не интересът на местните първенци да осигурят няколко работни места в повече.Считам за престъпни решения,които оставят училища, имитиращи учебно-възпитателен процес и неспособни да социализират децата! Това със сигурност ще доведе до тежест в бъдеще за държавата и обществото.

Доколкото зная, фокусът на дейността ти включва и преодоляване на функционалната неграмотност,менториране…

Да, така е. Интегро има много добра програма за подкрепа на ученици-роми да завършат средно образование. От 2007 година насам сме подкрепили над 1200 ромски младежи да завършат различни средни училища от цяла България. Над 20 от тях са завършили различни университети и вече работят. Подкрепата ни включва осигуряване на учебници на библиотечен принцип, менторство и клубове по дебати. Адресираме изключително много въпроса не само с функционалната неграмотност, а с тоталната неграмотност, която през последните години е резултат от предприети необмислени политики за финансиране на училищата. Всички ставаме свидетели как се прикриват отсъствията на учениците от училище от страна на педагогическия персонал, за да не загуби училището държавната субсидия,зависеща от броя на записаните в училището ученици. Много често НПО-тата, които се опитваме да адресираме този проблем, срещаме отпор и от учители, и от родители, които заедно отричат или мълчат за проблема, защото едните са заинтересовани да не загубят субсидията за брой ученици, а другите – да не загубят социалните помощи, които зависят от присъствието на децата в училище. Ние смятаме, че вместо само наказващ, трябва да се предпиреме и поощряващ подход за финансиране на училища, в които учат предимно деца от етнически малцинства, с различен културен бекграунд, много често би- или трилингви.И прилагане на индивидуален подход към нуждите на всяко дете, вместо безсмислено организиране на извънкласни дейности, в които учителите се чудят как да привлекат децата.

С интерес следях резултатите и от инициативата „Благодаря ти,кмете!“

Тази инициатива  стартира по  партньорски 18 месечен проект – европейска кампания REACT, която в България протече под мотото „Благодарим ти Кмете!”. Основна цел на кампанията бе да се подобри разбирането на местните власти относно техните отговорности за реализацията на ромската интеграция като процес, който ще осигури ползи за цялото общество. В много общини местни власти и местна администрация считат, че ромите са си виновни за социалното положение, в което са и не заслужават усилия им, за разрешаването на проблемите им.

Хубавото е, че след тази кампания, през 2013 година, е стартирана програма „РОМАКТ”, която е съвместна инициатива на Съвета на Европа (СЕ) и  Европейската комисия. Тя тече в 5 страни-членки на ЕС в над 66 общини, 18 от които са български. Програмата цели да повиши волята на местните власти за социално включване на маргинални групи от ромската общност чрез развитие на политики, мерки и услуги, в които участват самите местни ромски общности. Общините получават експертна подкрепа за идентифициране на конкретните нужди и проблеми, за планиране на краткосрочни и дългосрочни планове за действие и за развитие на адаптирани към конкретните нужди и проблеми проекти. Местната ромска общност получава подкрепа да участва през целия процес и се учи да участва в консултативния процес, в изпълнението и в мониторинга на политиките и проектите.

Каква е основната ти философия относно ромското включване?

Не одобрявам когато се говори за интеграция да се налага образът на бедни и гладни роми, които трябва да бъдат нахранени! Това е не само обидно, то е невярно! Ромската общност има своя стратификация и в нея ясно може да се отличат хора, принадлежащи към различни обществени слоеве – има голям слой бедни роми,с жизнена стратегия ден за ден;  има роми – средна класа, които сами се грижат за своите семейства и плащат данъци както всички останали; има и все още малък, но устойчиво нарастващ слой образовани роми, който за съжаление остава скрит. За  бедните роми държавата трябва да предприеме всички мерки те да се ползват равностойно от общите политики за бедни хора. За тях е нужно прилагане на индивидуален подход, така че децата да бъдат изведени от цикъла на бедността. За средната класа роми и за образованите роми не са нужни мерки за бедни! Нужно е да се гарантира уважение към етническата ни идентичност и мерки, с които младото поколение да развие гражданска идентичност. Даването на лична карта и адресна регистрация далеч не са достатъчни, за да не се отчуждават младите роми от дневния ред на обществото ни.  Ние нямаме нужда  от патерналистично, покровителствено отношение към  нас!Подобно отношение  превръща ромите в пасивни членове на обществото, а ние искаме младите поколения роми да не се притесняват да споделят отговорността за една по-просперищата България.

Какво очакваш от проекта ни за мониторинг на бюджета?

В обществото се е утвърдило мнението,че ромите получават много привилегии. Нагнетява се мнението,че получаваме милиони. От друга страна, процесът на бюджетиране е абсолютна мъгла не само за ромите, но и за останалите общностни на местно ниво. Почти никой няма умения за участие в консултирането на бюджета, а общините са длъжни да го правят всяка година. Време е да  да разбулим мита за тези привилегии, това са предразсъдъци. В рамките на 16 месеца ще проучваме интеграционните планове, ще подпомагаме ромите да участват в консултативния процес по общинско бюджетиране, ще провеждаме съвместни сесии с местните власти, ще покажем и резултатите.

Преди месец стана ясно,че Патриотичният фронт поиска от Сметната палата ревизия на парите за ромите. Какъв е твоят коментар?

-Патриотичният фронт съществува заради ромите, мигрантите, бежанците. Те са в основата на политическата им платформа.Какво пък, нека проверяват! Трябва да се направи безпристрастен одит, а не да подхранват налудничавите идеи на патриотарите!

 

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).