Кадрин Хасанов: В мнозинството случаи плановете за ромска интеграция на общините са просто формални

Кадрин Хасанов е бакалавър по история от Шуменския университет. Той е на 35 години и от 2006 г. работи като координатор в НПО Асоциация „Интегро“. Разговорът с него е проведен по време на регионална среща в рамките на проекта „Мониторинг на публичните ресурси за ромското включване“, състояла се на 14 ноември в Разград.

Г-н Хасанов, в рамките на проекта за мониторинг на публичните ресурси за ромското включване  бяха направени анализи на общински планове за стъпки към това включване. Бяха избрани няколко общини. Какъв беше подходът при избора?

Преди всичко искам да кажа, че тук излагам не само изводи, до които аз съм стигнал, но най-вече заключенията и констатациите на Камен Макавеев, който е възпрепятстван и не присъства на работната ни среща тук в Разград.

Анализите на плановете    са изготвени за целите на изпълнението на проект, чието име цитирате във въпроса. Както знаете, той е финансиран от „Отворено общество“ – Будапеща. И в него участваме ние от „Интегро“, НПО „Инициатива за равни възможности“, вие от „Маргиналия“ и НПО „Програма достъп до информация“.

Водещият  критерий при избора на гореизброените общини беше това делът на  ромска общност от цялото население да е над средния за страната, като този дял се оформя не само от официалните данни, но и от експертните оценки. Друг критерий е наличието на активни представители на местните ромски общности, които имат желание и капацитет да участват в процесите на планиране и изпълнение на общинската политика за интеграция.

Какви бяха целите на вашите анализи?

Основните цели на анализите са да се направи оценка на плановете от гледна точка на:

–  степен на съответствие на проблемите и нуждите на ромската общност;

–  участие на самите роми   при разработването на плана;

– адекватност на заложените цели,  мерки и планирани  дейности за подобряване на статуса на ромската общност;

–  заложените за изпълнение на плана ресурси;

–  адекватност на заложените индикатори за оценка с оглед постигане на планираните резултати.

 Във всичките седем избрани общини ли са приети такива планове?

От избраните седем общини план не е приет само в община Варна. Това е станало поради силните националистически настроения в местния парламент и отказа да се разглежда изобщо такъв план, независимо от желанието на местната власт да приеме план за интеграция. Въпреки това екипът по проекта реши да продължи работата във Варна, като едно от основанията за това е да се подкрепи желанието на местната общност да бъде приет такъв план.

Какви са общите ви впечатления от анализираните планове?

Документите на всичките шест имат една и съща структура и във всички е отбелязано, че те са разработени в съответствие с Националната и съответните регионални стратегии за интеграция на ромската общност. На практика мнозинството от плановете, не само на включените в проучването общини, са изработени според методическите указания на секретариата на НССЕИВ, които задават както структура, така и значителна част от съдържанието на тези документи.

Като правило плановете са съставени от две главни части. Първата е описание на състоянието и включва изразени в словесен вид намерения за действия, а втората е таблица, в която в табличен вид са изложени същите неща. При това са заложени едни и същи приоритети и дейности, които до голяма степен са едни и същи за всички планове. Искам да подчертая, че в почти всички планове се забелязват едни и същи слабости и недостатъци.

Кои са най-важните от тях?

На първо място прави впечатление липсата на сериозна аналитична част, в която да се направи задълбочен преглед на съществуващите проблеми на общността и съответно да се изведат най-важните приоритетни въпроси. Такъв анализ липсва във всички планове, като в някои от плановете  той е заменен с описание на демографската ситуация, което оставя впечатлението, че не се разглеждат проблемите на ромската общност, а по скоро самата тя е разгледана като проблем. Частични анализи има в описанието на приоритетните области, но те отразяват  вижданията и разбиранията на  администрация за проблематиката и в повечето случаи се разминава с действителните проблеми.

Друг сериозен недостатък  на разгледаните планове е слабото или никакво участие на представителите на ромската общност в изготвянето им. Дори и там, където планът е консултиран с представители на ромите, това е правено в много тесен кръг и включва преди всички роми-служители на общината или един-двама общински съветници.

Важен проблем е и липсата на достатъчна конкретика при планирането на дейностите. Голяма част от тези дейности звучат много общо и не е ясно до каква степен се отнасят именно за конкретните общности.

Според вашите наблюдения осигурени ли с финансиране предвидените в плановете дейности? Ако има финансиране, то какво е?

По отношение на планираното финансиране прави впечатление, че за повечето от мерките е отбелязано, че е „в рамките на делегираните бюджети”, или е „външно финансиране” или „финансиране по Оперативни програми”. Важно е да се каже, че за част от мерките е отбелязано, че ще бъде отделен ресурс в рамките на планирания бюджет на общината, но без конкретизация и предвидени средства. Доколкото има предвидени някакви средства от общинските бюджети, те са пренебрежимо малки като суми на фона на необходимите средства.

А предвидени ли са мерки за проследяване как се изпълняват набелязаните дейности и какъв е ефекта от тях?

Не, друг голям  проблем  на плановете е недостатъчно добре развитата система  от индикатори за оценка на осъществяването и въздействието на планираните мерки и дейности и дори пълната им липса. Индикаторите, дори  там където ги има, са много общи, като липсват данни за начално състояние и целеви стойности за постигане. Това е много значим недостатък, защото пречи да се направи оценка доколко една планирана дейност е изпълнена, както и налице ли е някакъв конкретен резултат от изпълнението й. В мнозинствата от плановете не съществува разделение между количествени и качествени индикатори, което също е проблем за адекватна оценка на изпълнението на заложените мерки.

В разделите на плановете, отнасящи се до  „Отговорни институции“ обикновено се посочват  общината, НПО и   съответни местни институции. По правило липсват конкретни отговорници за планираните дейности. Тази липса на поименно назовани  отговорници за осъществяването на дейностите не допринася за ефективното им изпълнение и пречи за оценка на резултатите.

С много малки изключения в плановете не е разработена и система за мониторинг и оценка на изпълнението на плановете. Дори и там, където е описано изпълнението на мониторинг и  изготвянето на  годишни отчети не става ясно кой има задължението да прави такива отчети и откъде ще се набира информация за това. Не е много ясно и кой ще приема тези отчети и липсват   механизми за предоставяне на информация до широката общественост и в частност  на ромската общност.

Как бихте резюмирали накратко впечатленията си от прегледаните планове за ромско включване в шестте общини?

В крайна сметка прегледът на плановете за интеграция създава впечатлението, че те са  разработени по-скоро по задължение,  вменено на местната власт  от централната власт, а не толкова от осъзната  необходимост за разрешаване на проблемите на ромската общност. Плановете отговарят по-скоро  на насоките за разработване на общински планове за интеграция в отговор на Националната стратегия за интеграция на ромите и областните стратегии, отколкото отразяват конкретните нужди на ромската общност.

Основната причина за тази липса на конкретни мерки е слабото или почти никакво  участие на представители на ромската общност в разработването и изпълнението на дейностите от плана.

Липсата на задълбочен анализ на проблемите е причина за планирането на неадекватни и ненужни в значителна  степен   мерки и дейности, което пък от своя страна определя тяхното неизпълнение.

А няма ли все пак някакви положителни развития в тази област – не толкова в наблюдаваните общини, но най-вече вън от тях?

Тези негативни тенденции при планирането и изпълнението на политиката за интеграция на избраните общини се промениха в голяма степен  със създаването на Местни активни групи (МАГ) на ромската общност в рамките на програма РОМАКТ. Благодарение на подобрената комуникация между местна власт и общността, засилването на доверието между тях и   участието на МАГ в процеса на планиране и изпълнение на дейностите се подобри разбирането  на причините за проблемите на ромските общности и насочването на адекватни мерки за разрешаването им. Това е намерило отражение в последните актуализации на планове за интеграция в рамките на годината, която изтича.

Благодарение на изготвените анализи на конкретните нужди на ромските общности са планирани адекватни мерки за тяхното посрещане.

Но за съжаление все още не са преодолени проблемите с финансирането на  изпълнението на планираните дейности. На този етап  е необходимо  да се направи точна оценка на наличните и необходимите ресурси и да се планират конкретни източници на финансиране. Трябва да се продължи работата по разработването на система от индикатори, адекватни за съответната  община и общност. И накрая, но не последно по важност е това, че трябва да се предприемат мерки за включване на  политиката за интеграция в  цялостната политика на общината и плановете за интеграция да станат част от общинските планове за развитие.

Благодаря ви.

Въпросите зададе Емил Коен

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Емил Коен

Емил Коен е социолог, журналист и правозащитник. Повече от 20 години след 1993 г. работи в различни неправителствени правозащитни организации, работил е във в. „Континент” и в Института за изследване на младежта. Има множество публикации на правозащитни теми. От 2008 до 2010 г. издава електронния бюлетин „Правата на човека във фокус”.