Граждани изпратиха писмо до Председателя на 44-то Народно събрание относно Комисията по досиета
След като парламентарната група на ГЕРБ прие в специална Декларация идеята на журналисти, изследователи, историци за обществен дебат и граждански предложения за председател на Комисията по досиета, Инициативна група изпрати писмо до Председателя на Народното събрание Димитър Главчев. Тезата им е последователна. Отхвърляне категорично употребата на архивните документи за разчистване на политически сметки. Настояват да е публичен изборът на председател на изключително важната за паметта и знанието за нашето минало институция, каквато е Комисията по досиета. Отхвърлят конюнктурни съображения при номинации за неин ръководител и членове, защото твърдо желаят да бъде съхранен завоювания й престиж. Какво ще бъде равнището на дискусията зависи от участниците в нея. В писмото се поставят акценти, които биха могли да очертаят рамките на този неотложен разговор. Подписалите писмото настояват за максимална отговорност на парламентаристите от всички партии.
Ето:
До
Г-н Димитър Главчев
Председател на 44-то Народното събрание
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), публично известна като Комисия за досиетата, е единствената институция в България, чиято дейност е посветена на осмисляне на комунистическото минало. През изминалите 10 години от своето създаване тя доказа смисъла от съществуването си, като оповестяваше редица сътрудници на Държавна сигурност в годините на прехода, като създаваше централизиран архив на репресивните структури на комунистическия режим и като осигуряваше достъп до документите за репресираните и обектите на тайните служби. Важна беше и дейността ѝ по създаване на правила за достъп и работа на изследователите, които се занимават с този период. В този смисъл Комисията се утвърди като колективен страж на историко-политическата съвест на българското общество.
Най-важното постижение на Комисията е, че тя спечели общественото доверие като независима от политическата конюнктура и от партиите институция. Нейното съществуване е важна част от европейската интеграция на България, защото такива институции работят във всички страни от бившия социалистически лагер в Европа. Всичко това предполага изграденото обществено доверие да бъде съхранено, а не пропиляно, а наред със сега съществуващите права на Комисията, нейните правомощия да бъдат разширени в посока популяризиране на събраните архивни документи, повишаване на интереса към историите и драмата на жертвите и репресираните от комунистическия режим, както и към изграждане на същинска архивна институция.
С оглед на всичко това, предлагаме в предстоящите обсъждания за бъдещето на Комисията да се има предвид следното:
- Съхраняване на Комисията по досиетата като независима институция и отхвърляне на предложенията за нейното закриване, поради:
- Голямата обществена необходимост от съществуване на институция, която се занимава с изследването на близкото минало.
- Запазването на архива на Комисията като отделен архивен фонд, поради специфичния характер на този архив и големия обем лична информация, който съществува в делата, създадени от Държавна сигурност и другите репресивни органи на комунистическия режим.
- При определяне на членовете на Комисията акцентът да се постави върху експертността и обществения авторитет на номинираните кандидати, а не върху тяхната политическа обвързаност, като бъде открита възможността номинации за членове на Комисията да могат да правят граждански организации и професионални гилдии. Всичко това е необходимо, за да не се пораждат съмнения, че бъдещият състав на Комисията може да работи в полза на някоя от политическите партии, и за да се гарантира, че тя ще продължи дейността си единствено в полза на обществения интерес.
- Окончателното предаване на архивите на всички институции, които по сега действащия закон е трябвало да предадат своите архиви, но не са го направили.
- Законодателни промени, позволяващи оповестяването на имената на секретните сътрудници, щатните и нещатните служители на Държавна сигурност, които са покойници. В преобладаващата си част тези лица вече са проверени, но по силата на настоящия закон имената им не стават обществено достояние, което създава у обществото усещането за „избирателно“ оповестяване или за целенасочено укриване на определена информация. В допълнение затруднява и работата на изследователите, защото съгласно действащия закон те са принудени да „спестяват“ тези имена, въпреки че попадат на тях в архивните документи, които проучват. Това нарушава обективността на изследванията. За да се премахнат и най-малките съмнения в опити за прикриване на истината, е необходимо да бъдат направени законодателни промени в тази посока.
- Популяризиране на архивните данни, съхранявани в Комисията, за да достигнат тези данни до по-широки кръгове от обществото. Това може да бъде постигнато чрез засилване на сътрудничеството на Комисията за досиетата с Държавна агенция „Архиви“ с оглед окомплектоването и съхраняването на архива на Държавна сигурност съгласно всички съвременни методически изисквания.
- Продължаване, но и активизиране на настоящата дейност на Комисията чрез издаване на сборници с документи, съобразени с архивните стандарти;
- Ускоряване на работата по изграждането и постоянното обогатяване на електронен архив с архивни документи, които да бъдат лесно достъпни за граждани извън читалнята на Комисията;
- Публикуването на личните кадрови дела на ръководителите на Държавна сигурност и на водещите офицери.
- Предоставяне на стипендии или възможност за публикуване на изследванията на ученици, студенти и докторанти от различни специалности, чийто научен интерес е свързан с историята на комунизма.
- Създаване на програма, която да позволява провеждане на открити уроци в училищата по теми от комунистическото минало.
- Полагане на усилия популяризирането на делата на жертвите на Държавна сигурност . Това може да бъде постигнато чрез целенасоченото публикуване на досиетата на обектите на Държавна сигурност след получаване на тяхното или на техните наследници съгласие и при зачитане на личната неприкосновеност на трети лица, споменати в донесенията. Друга възможна форма е оказване на подкрепа, включително финансова, за създаване на документални филми за тях.
Подписали:
Юлиана Методиева, Емил Коен – онлайн платформа за човешки права Маргиналия
Надя Данова, Кети Мирчева, Момчил Методиев – историци
Деян Кюранов – политолог
Мария Дерменджиева – журналист, изследовател
Виктор Лилов – издател
