25 май 1989 г. е началото на Голямата екскурзия, но все още с неохота се споменават българските турци и актовете им на гражданско неподчинение

На 25 май 1989 г.  започва депортацията на български граждани от турското малцинство в страната. Засегнатите са около 360 000 души. Заради действията на управляващите в България те са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в  Турция.

 

Снимката е качена днес в профила на Sevcan Kence

Преди това , на 20 май 1989 г. се организира първият масов митинг в село Пристое (Шуменско), а до края на месеца протестът обхваща редица градове в Североизточна България ( Каолиново, Шумен, Търговище, Омуртаг, Разград, Дулово, Исперих, Добрич). Оттам вълненията се прехвърлят и на юг (Джебел, Кърджали, Хасково, Сливен). Хиляди хора излизат по улиците, настоявайки за връщане на отнетите им човешки и културни права, за освобождаване на арестуваните около кампанията по смяна на имената.

Дисидентската група  Независимо дружество за защита правата на човека е в основата на „Майските събития“ през 1989 г. Преди това на 13 ноември 1988 г. е учреденаъс председател Мустафа Юмер и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. Пред Маргиналия Сабри Искандер казва:  „Ние бяхме единствените истински дисиденти срещу комунистите“. Много анализи на дисидентското движение в България рядко споменават ролята на българските турци, нивото на мобилизация и организацията на актове на гражданско неподчинение от турското малцинство през 1989 г. несъмнено предизвикват криза в системата на репресии.

В  Джебел е основано „Дружество за подкрепа – Виена 89. Действията им се  разразяват главно в Североизточна България. Започват гладни стачки, походи, демонстрации, митинги, и които са своеобразна кулминация на борбата на турското население в България за демокрация и човешки права. Целта е да се привлече вниманието на световната общественост и специално на симпозиума на ОССЕ „Свободата на духа и човешките измерения в Европа“ в края на май 1989 г. в Париж[

Около 25 – 30 000 демонстранти излизат в цяла североизточна България.  Сред протестиращите е имало 9 загинали, а стотици са били бити и задържани. Един войник е пребит с камъни и умира, друг е наръган с нож, но оцелява. Според свидетелства на войници, участвали в потушаването на размириците, те не са знаели къде и защо ги водят. Войниците, които са на наборна служба – задължителна служба в армията за срок от две години, са били качвани в камиони с брезентово покривало и са пътували десетки и стотици километри до мястото на размириците, без да знаят каква задача ще им бъде възложена

Само след няколко месеца – в края на август (21 август), огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата. В официалната позиция на българските власти по отношение на масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“,  което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат събитието „голямата екскурзия“. Непосредствено след Майските събития няколкостотин активни участници в протестите и други смятани за неблагонадеждни турци, главно представители на интелигенцията, са експулсирани в Югославия, Унгария и Австрия.

През май 1989 г. в Париж се провежда конференция на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа , посветено на проблемите на човешките права и свободното движение на хора през границите.

На 29 май 1989 г. Тодор Живков изнася голяма реч, в която подчертава българския произход на турците, но им дава правото да изберат дали да напуснат временно или завинаги България. Изявлението е излъчено  по БНТ и БНР. За пръв път се забелязва промяна в отношението на властта, тъй като преди това на турците решително е отричано правото да се определят като такива.

 

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.