Инициативeн комитет от историци с призив за набиране на средства за отбелязване на 50 годишнината от протеста на тримата студенти срещу нахлуването на танковете в Прага 1968-ма

от -
1 610

Инциативен комитет, в който личат имената на историци от три различни поколения, обявява инциатива за отбелязване 50 годишнината от протеста на тримата студенти, 2-ри курс, специалност „История“ от Философско-историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев.  Към тях се е присъединил и писателят Димитър Бочев, по време на тогавашните събития студент по философия, автор на романа „Междинно кацане“, в немалка степен вдъхновен от онова време и събитията в университета и сред студентите.

Александър Димитров е единственият останал жив от тримата протестиращи. Той е награден през 2008 г. с наградата „Крамарж“ от чешкия премиер Мирек Тополанек наред с граждани от други страни от бившия съветски блок – от Русия, Полша, Унгария. Приет е и от чешкия президент Вацлав Клаус, който му  благодари за подкрепата към неговия народ.

Създаването на Инициативния комитет и обявяването на неговия призив за набиране на средства за отбелязване на 50 годишнината с докуменатален сборник, документален филм и юбилейна научна конференция, последва публикация от началото на месеца на страниците на „Маргиналия“, която разказваше за тези събития и предизвика подчертан интерес.

В социалните мрежи на публикацията реагираха и редица българи от чужбина, близки, познати и колеги на тримата историци.

Руми Раденски от Калифорния, бивш възпитаник на Софийския университет, специалност „история“, от самия край на 60-те и началото на 70-те: „Аз бях в първи курс през октомври 1968. Много от моите колеги бяха току-що уволнени войници, записани без изпит, защото са били в ЧССР през август. Не говореха за това. А за Едуард Генов чухме съвсем смътно, за другите двама – нищо. Но един от „защитените“ доста по-късно се пишеше участник в организацията им…“

Павлина Йосифова, Швейцария, завършила Историческия факултет през 80-те, няколко години преподавател там в началото на 90-те : „Руми, когато перестройката взе сила и поне на маса започна да се говори повече, ние вече си пишехме дипломните работи и с нас вече много преподаватели говореха като с тези, които ще разказват “за тях”. За пръв път съм чула името на Едуард Генов (може би защото е запомнящо се или защото е бил най-ярък) в такъв разказ на “седянка” с всички тях от курса – нашите научни ръководители. И те именно оставиха у нас впечатлението, че едва ли не половината курс е демонстрирал. Помня дори, че някой от нас, дипломантите, попита що за характери са били тези тримата и къде са сега. Изместиха темата.“

Диана Попова коментира: „Не съм знаела за тази конкретно история. И когато в „История.bg“ Искра Баева каза, че през 1968 в СУ имало преподаватели, които свободно говорели срещу нахлуването в Чехословакия, доста се почудих. Все пак й повярвах и дори се зарадвах, че ги е имало. А не е така, оказва се…
Това се е случило преди моето съзнателно време в соца. А човек като не знае, лесно може да бъде подведен и заблуден.
Ето затова трябва да се чете.“

Катя Михайлова от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, сподели: „Запознах се с Валентин Радев след 1989 г., разказите му за нагаждачеството на преподавателите в СУ, липсата на всякаква подкрепа и за съдбата на тримата бяха потресаващи. Четох и други разкази и спомени на неговата състудентка Б. Николова. Колкото до проф. Искра Баева за съжаление през последните години и по други поводи установих, че изобщо не може да й се има доверие, тя си позволява да преиначава историческите събития или да ги интерпретира в духа на комунистическата перестройка… Такива хора сега искат да пренапишат историята на близкото ни минало и такава да я предложат да се изучава от младите.“

Единственият жив от тримата протестиращи, Ал. Димитров, намери и предостави уникална снимка на Валентин Радев, запечатала го от времето преди протеста, ареста и излежаването на присъдата. Уникална снимка беше намерена на Валентин Радев, за тези, които са чели по-рано статията. От вчера тя е на сайта на „Маргиналия“ към текста.

Сабина Генова, вдовицата на Едуард Генов, е изпратила на Инициативния комитет уникални документи и фотографии на Едуард Генов, които се предвижда да бъдат част от бъдещия сборник.

Ето и пълния текст на апела.

 

Граждани на България,

Приятели,

Колеги,

Всички онези, които разбират значението на историческата памет, ценностите на демокрацията и правата на човека,

Българи по целия свят,

Тази година ще се навършат 50 години от смазването на „Пражката пролет“ извършено от предвожданите от Съветския съюз войски на Варшавския договор, с участието и на армията на Живкова България.

Отбелязваме и 50 години от усамотения протест на тримата студенти историци Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев – едни от малцината, имали смелостта да извинят България от бруталното потъпкване суверинитета на Чехословакия и нейните народи, с които ни свързват и исторически връзки. За разпръснатите протестни позиви тримата двадесетгодишни младежи получават различни срокове затвор. Тоталитарната система се стоварва върху им с цялата си жестокост. Съдбите им са прекършени. Те остават в историята тези, които заплащат цената за измиването на срама от Живкова България.

Преди 50 години, когато на 29 октомври 1968 г. Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев са арестувани и откарани в Централния софийски затвор, те остават напълно сами и изоставени от всички. Комсомолски събрания на колегите им се разграничават от действията им и осъждат официално постъпките им. Двама от тримата – Александър Димитров и Валентин Радев, са доведени остригани, порицани и ритуално изключени от редовете на ДКМС. Деканският съвет  също строго порицава постъпката им и изпълнява нарежданенето да настоява за изключването и на тримата от Софийския университет.

Имената им ще останат завинаги в историята не само на България, но и на цяла Източна Европа, претърпяла тоталитарния режим в рамките на съветския блок.         

Днес вече Едуард Генов и Валентин Радев не са между нас. Единственият жив участник е Александър Димитров.

За да отбележи 50 годишнината от безпрецедентния жест на тримата студенти историци, в качеството си на Инициативен комитет обявяваме сметка за финансиране на проявите в тяхна чест. Планираме осъществяването на следните възпоменателни жеста

  1. Изготвяне на документален сборник с архивни документи, материали от печата и интервюта посветени на протеста на тримата студенти историци.
  2. Направа на нов документален филм, който със средствата на микроисторическия анализ да разкрие как отделната личност в рамките на една микросреда се решава на протест в условията на една репресивна система и как околните реагират на неговия жест.
  3. Организиране на възпоменателна научна конференция, която да се проведе на 29 октовмри 2018 г. – денят на който се навършват 50 години от ареста на тримата от милицията и Държавна сигурност.   

 

Граждани на България,

Приятели,

Колеги,

Всички онези, които разбират значението на историческата памет, ценностите на демокрацията и правата на човека,

Сънародници, пръснати от съдбата по целия свят,

Молим, да подпомогнете осъществяването на запланираните благородни инициативи на банковата сметка на сдружение „Маргиналия“:

 

BIC код: STSABGSF

IBAN: BG98STSA93000025284189

 

Инициативен комитет

Александър Димитров (почетен председател)

доц. д-р Стефан Дечев

гл.ас д-р Димитър Атанасов

Кирил Чуканов

Димитър Бочев