За подстрекателство и водене на война в Чехословакия през 1968-ма година на Тодор Живков и приближените му трябваше да им се потърси отговорност по НК, смятат правозащитници

Днес се навършват 50 години от нападението на Варшавския договор срещу Чехословакия. През август 1968 г. българската народна армия е изпратена в Прага, за да сложи край на “социализма с човешко лице.

През нощта на  21 август 1968 г. по военните радиочестоти на струпаните край границите на Чехословакия войски на Варшавския договор е излъчен кодът „Вълтава-666“, разказва Дойче Веле. Той дава зелена светлина за инвазията на огромната армада от самолети, танкови колони и механизирана пехота. Месеци преди това на импровизирани „учения“ тя се подготвя да нахлуе в „братската“ страна, позволила си въпреки заплахите на Кремъл да прави “социализъм с човешко лице”. В дирижираната от Москва операция „Дунав“ участват около половин милион военнослужещи, авиация и над 5000 танка и бронетранспортьори на армиите на СССР, ГДР, Полша, Унгария и НРБ. Българското участие е изцяло подчинено на съветското командване и е сравнително скромно – два моторизирани пехотни полка с обща численост от близо 2200 души. Много по-значимо е обаче участието на диктатора Живков в насъскването на догматичната върхушка на СССР и верните ѝ сателити за предприемане на решителни действия срещу Чехословакия. Още в началото на март 1968 г. Живков твърдо защитава пред Брежнев и обкръжението му идеята за смазване на едва започналата демократизация в страната, насърчавана от новото партийно и държавно ръководство начело с Александър Дубчек.

Това престъпление на Тодор Живков и приближените му, можеше да бъде наказано след 1989 г. За подстрекателство към война и за водене на агресивна война българският Наказателен кодекс, както и Конституцията не предвиждат давност, за разлика от другите престъпления. Всички, които са взели решение за нахлуването на българските войски, както и подстрекателите към това в медиите, трябваше да бъдат вкарани в затвора.

Ето какво казва Наказателния кодекс:

Чл. 408. Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг начин се стреми да предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга, се наказва за подстрекателство към война с лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 409. Който планира, подготвя или води агресивна война, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Тези разпоредби са в главата “Престъпления против мира и човечеството”. А ето какво казва чл. 37, ал. 7 от Конституцията: “Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.”

За това обаче никой освен правозащитниците не говори. Нито днес,нито  в миналото.

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.