За подстрекателство и водене на война в Чехословакия през 1968-ма година на Тодор Живков и приближените му трябваше да им се потърси отговорност по НК, смятат правозащитници

Споделете статията:

Днес се навършват 50 години от нападението на Варшавския договор срещу Чехословакия. През август 1968 г. българската народна армия е изпратена в Прага, за да сложи край на “социализма с човешко лице.

През нощта на  21 август 1968 г. по военните радиочестоти на струпаните край границите на Чехословакия войски на Варшавския договор е излъчен кодът „Вълтава-666“, разказва Дойче Веле. Той дава зелена светлина за инвазията на огромната армада от самолети, танкови колони и механизирана пехота. Месеци преди това на импровизирани „учения“ тя се подготвя да нахлуе в „братската“ страна, позволила си въпреки заплахите на Кремъл да прави “социализъм с човешко лице”. В дирижираната от Москва операция „Дунав“ участват около половин милион военнослужещи, авиация и над 5000 танка и бронетранспортьори на армиите на СССР, ГДР, Полша, Унгария и НРБ. Българското участие е изцяло подчинено на съветското командване и е сравнително скромно – два моторизирани пехотни полка с обща численост от близо 2200 души. Много по-значимо е обаче участието на диктатора Живков в насъскването на догматичната върхушка на СССР и верните ѝ сателити за предприемане на решителни действия срещу Чехословакия. Още в началото на март 1968 г. Живков твърдо защитава пред Брежнев и обкръжението му идеята за смазване на едва започналата демократизация в страната, насърчавана от новото партийно и държавно ръководство начело с Александър Дубчек.

Това престъпление на Тодор Живков и приближените му, можеше да бъде наказано след 1989 г. За подстрекателство към война и за водене на агресивна война българският Наказателен кодекс, както и Конституцията не предвиждат давност, за разлика от другите престъпления. Всички, които са взели решение за нахлуването на българските войски, както и подстрекателите към това в медиите, трябваше да бъдат вкарани в затвора.

Ето какво казва Наказателния кодекс:

Чл. 408. Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг начин се стреми да предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга, се наказва за подстрекателство към война с лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 409. Който планира, подготвя или води агресивна война, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Тези разпоредби са в главата “Престъпления против мира и човечеството”. А ето какво казва чл. 37, ал. 7 от Конституцията: “Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.”

За това обаче никой освен правозащитниците не говори. Нито днес,нито  в миналото.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.