50 716 души подкрепиха манифеста „Роми за нова политика в България

Постоянна ромска конференция събра подкрепа от над 50 000 души за манифеста „Роми за нова политика в България“. Манифестът съдържа 5 основни приоритетни искания(виж по-долу), разработени заедно с ромската общност, насочени към кандидат-депутатите за Народно събрание. Те са с фокус към икономическата стабилност и просперитет, образованието, жилищната политика, неравенствата в здравната система и анти-ромските нагласи, съобщават от организацията.

Всички кандидат-депутати, които участваха в 15-те дискусии и поеха ангажимент към манифеста на Постоянна ромска конференция са: Крум Зарков – БСП, Тома Биков – ГЕРБ, Велизар Шаламанов – Демократична България, Никола Вапцаров – Изправи се – Мутри, вън!, Станислав Анастасов – ДПС, Илияна Мутафчиева – Демократична България, Наталия Димитрова – Демократична България, Владимир Милушев – Демократична България, Стефан Панталеев – ГЕРБ, Светлин Райков – ДПС, Милети Давидов – ДПС, Георги Гаврилов – ГЕРБ, Кристин Касъмов – ДПС, Бранимир Бочев – ДПС, Шакир Юсеин – ДПС, Гюнай Хюсмен – ГЕРБ, Милена Орешкова – Демократична България, Юнуз Хаккъ – Демократична България, Деян Дечев – БСП, Георги Гьоков – БСП, Райно Георгиев – БСП, Виктор Лилов – Изправи се – Мутри, вън!, Лили Михайлова – Демократична България, Христо Христов – Демократична България, Станчо Ставров – Изправи се! – Мутри, вън!

„Искаме да участваме в изграждането на страната си, в която никой да не може да ни настройва срещу нашите приятели, съседи, понякога дори членове на семейството ни, които не са роми. Ние искаме и заслужаваме демокрация, в която политиците са държавници, етични и компетентни хора, на които можем да вярваме. Искаме политика, при която гласът ни се чува и след изборите. Искаме политиците да идват в нашите общности не само преди, а и след изборите. Искаме да ни управляват тези, които искат по-добро бъдеще всички хора в България“, казват още от Постоянна ромска конференция.

 

Манифест Роми за нова политика:

Новото правителство трябва приоритетно да изгради нов икономически модел,  който да позволи на всички  трудещи достатъчно доходи за  достоен живот. В нова и справедлива България никой не бива да е прекалено беден. Днес една трета от работещите роми са бедни (27,5%). Дискриминацията на пазара на труда е значителна. 20% от работещите роми нямат сключени договори, 12% имат временни договори, а 2% имат договор за непълен работен ден. Ромската общност се труди и плаща данъци, но сегашната икономическа система не предоставя необходимата подкрепа. Ние не можем да намерим достойни работни места. Статистиката показва, че 82,3% от българите не приемат ромите като колеги, 97% не са съгласни да имат ром за ръководител. Това изключване е не просто несправедливо, но то носи огромни разходи за цялото обществото. При запазването на тези  отношения, икономистите изчисляват, че загубата за България ще е между 162,4 и 306,7 милиарда лева през следващите 35-40 години. Българската икономика може да се превърне от губеща в печеливша, само когато новото правителството започне да инвестира целенасочено и устойчиво в:

  • Повишаване на конкурентоспособността на ромските общности чрез схеми за създаване и подкрепа на предприемачески екосистеми;
  • Схеми за достъп до капитал за ромски предприемачи;
  • Програми за подкрепа за формализиране на неформални трудови взаимоотношения;
  • Улесняване на реализацията на млади ромски специалисти на пазара на труда;

Образованието на ромите  е единствената област с постигнат напредък през последното десетилетие. Делът на ромите с висше образование се е увеличил около шест пъти –  от 0,4% през 2011 г. на 2,6% през 2019 г. Инвестициите в образованието на ромите е път към икономическа стабилност и прогрес, но също така и дългосрочни грижи за българската икономика.Младите хора са бъдещето на страната. За да продължи тази позитивна тенденция е необходимо инвестиции в:

  • Програмата за „Възстановяване и Устойчивост“ трябва да инвестира приоритетно в ромската общност  и включването и на пазара на труда;
  • Осигуряване достъп на ромската общност до нови технология, зелени технологии, ИТ сектор и други професии, част от Зелената сделка за Европа.

Неефективните политики са причината България да бъде една от най-бедните държави в Европа. Преди пандемията двама от трима роми (64,8%) бяха бедни, спрямо всеки шести българин (16,7%). Пандемията изостри този проблем, така че е необходимо спешно да се признае значимостта на проблема, като първа стъпка за справяне със системните проблеми в българската икономика. Тук не става въпрос за привличане на повече хора на дългосрочна социална помощ, а за признание, че много хора в момента, повечето от които роми се нуждаят от незабавна помощ.  Големи сектори от икономиката в България са изцяло заети и зависими от работници от ромски произход, като строителство, комунални услуги в градовете, селското стопанство, сезонната заетост, както и ключови производства в определени региони. Ромите са 30 % от младото трудоспособно население на България.

Това се налага, защото настоящите политики водят до провал на нашите деца. Ромските семейства не могат да си позволят да изпращат децата си в детски градини. Тормозът, несправедливото отношение и бедността тласкат учениците да отпаднат от училище. 77% от ромите нямат завършено средно образование (2019 г.) въпреки, че това е с 10% по-малко в сравнение с 2011 г. Двама от всеки трети ром/ка между 15 и 34 години са извън системата на образованието, не работят или не се обучават (NEET). Това показва, че образователната система и пазарът на труда (включително публичния сектор) успяват в значителна степен да обхванат лицата от български етнически произход, независимо от тяхното образование, регион или пол. Но тя не предоставя същите възможности на етническите малцинства. Докато ромите съставляват 50% от общия брой на NEET, тяхното участие в правителствени програми в подкрепа на NEET е 7%. Предвид демографските и миграционни тенденции, България не може да си позволи да продължава да плаща цената на това неравенственство.

Не може да кажем, че в България има жилищна криза, тъй като собствеността на жилища е най-висока в ЕС. 97% от населението притежава земя, къща или апартамент. Тези, които не притежават собственост имат най-много разходи за жилища в Европа, като 17,9% от домакинствата харчат над 40% от доходите си. В изминалите години политиката не направи нищо за да подобри това, само големи търговци на земя, държавни служители и бюрократи се възползваха. Домът и неговата безопасност са основа за икономическо възстановяване. Новото правителство трябва да защити настоящите обитатели и да спре несправедливото разрушаване на домове, като инвестира в:

  • В социални  жилища (в момента са само 2,5%);
  • Изграждане на нови домове на достъпни цени и да предостави права на земята за 45% от ромите и неромите, които живеят в селските райони;
  • Решаване на въпроса с документите за самоличност, над 78 000 български граждани нямат документи за самоличност, тъй като не могат да регистрират адреса си.  Домът им е неформален или са станали бездомни след евикция.

Сред ромската общност има истинска жилищна криза. Почти една четвърт от всички къщи в сегрегирани ромски квартали са неформални, в сравнение с една шеста от всички къщи в страната. Над 200 000 домакинства (става ясно от отговор на Министър председателя Бойко Борисов, след питане в НС) живеят с безпокойство от разрушаване на домовете им. Местните власти често прибягват до изпълнение на принудителни евикции, дори когато жилищата са в съответствие със законовите изисквания. Изселванията и събарянията продължиха по време на пандемията само в ромските квартали. През първото тримесечие на 2020 г. властите разрушиха 453 къщи с 537 семейства в тях. Липсата на лични документи силно ограничава достъпа до много услуги и права. Приблизително 25 % от ромите в България живеят в нестандартни жилища. Тези, които живеят в сегрегирани квартали – 40 % нямат достъп до водоснабдяване, а 80 % нямат вътрешна баня.

Изминалата година хвърли светлина върху онова, което всички български граждани знаехме преди – здравната система е увредена. Кризата с пандемията изведе на повърхността, проблеми, които бяха неглижирани с години. Тъй като здравното осигуряване  е обвързано с постоянните трудови договори, между 50 и 60% от ромите нямат здравни осигуровки.  Сегашния модел на здравната система не може да отговори на нуждите дори на здравноосигурените лица поради географските различия в предоставянето на здравни грижи, разходите за доплащане, които много роми не могат да си позволят, и дългите списъци с чакащи пациенти. Новото правителство трябва да приеме програма за здравеопазване, която:

  • Да гарантира основен здравен пакет, включително достъп до основни лекарства и грижи, за всички граждани;
  • Да въведе програми за ваксинация не само за Covid-19, но и за задължителните ваксини, съгласно ваксинациония календар;
  • Да осигури достъп до здравеопазване в изолирани и отдалечени региони;
  • Да осигури програми за професионална реализация на млади роми в сферата на здравеопазването (една от най- успешните програми бе за подготовка на роми лекари, но беше реализирана само за срок от две години);

Проучване на Gallup от 2017 г. установи, че почти всеки пети медицински специалист казва, че ромските пациенти получават по-нискокачествено лечение от своите колеги и много голяма част от мнозинство (58%) казват, че е по-добре да бъдат настанени в същото отделение. Животът на ромите е с 10-15 години по-кратък от българите, което означава, че ромите много по – рядко достигат до пенсионна възраст.

Анти-ромските нагласи в България са постоянно най-високите в Европа. Последното проучване от 2020 г. установи, че 82,3% от българите не биха приели ромите като съседи, 90,6% предпочитат да нямат ромски приятел, по-малко от 1% от българите биха се оженили за ром и над 47% биха предпочели да не живеят в същата държава с роми (въпреки, че 51,2% приемат това).

Правителството трябва да инвестира в програми, насочени към:

  • Прилагане на административни наказания за използване на езика на омразата, особено в случаи за политически цели;
  • Заетост на ромите в държавната администрация, особено в публични институции като детски градини, училища, болници и полиция, местни, регионални и национални власти;
  • Провеждане на обучения срещу анти-ромско предубедено (пристрастно) поведение като част от непрекъснатото обучение на държавните служители;
  • Мониторинг на анти-ромски изявления и предубедени програми от регулатора на обществената телевизия, последван от коригиращи мерки;
  • Създаване на фонд за подпомагане на медийно съдържание за приноса на ромите в българската история, култура и държава;

Анти-ромските нагласи са пречка в усилията за насърчаване на равенството и  изграждането на демократична и правова държава, достоен член на ЕС.

В интерес на всички граждани е да създадем условия за провеждането на честни избори, възможност за информиран избор, намаляване до минимум възможностите за манипулация на изборният процес. Само обединяването на усилията на всички ни в тази посока, ще гарантира демокрацията и устойчиво развитие на страната ни.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.