Има поне 20 иска срещу прокуратурата заради т.нар. възродителен процес

Споделете статията:

Неприключилото разследване за т.нар. “възродителен процес” за пореден път стана причина прокуратурата да бъде осъдена да плати солено обезщетение. Х.И.Д. настоява за 100 000 лв. заради за причинения стрес от това, че разследването за “възродителния процес”, чиято жертва е и той, вече близо 30 години не е приключило. Съдия Богдана Желявска от Софийския градски съд приема доводите му, но определя за справедливо обезщетение 70 000 лв., видя “Сега” в решението й. То не е окончателно и прокуратурата може да го оспори пред апелативния съд, съобщава онлайн изданието.

Претенцията на Х.И.Д. е заради неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на разследването за т.нар. “възродителен процес”.

В исковата си молба той твърди, че е един от потърпевшите на насилственото преименуване. Живеел със семейството си в кърджалийското село Ненково, където работел като учител. През 1984 г., когато започнала кампанията на властта по принудителната промяна на турските имена, той отказал да смени името си и да спре да говори на майчиния си език. Бил задържан и на 7 януари 1985 г. и отведен на остров Белене. Там бил принуден да работи тежък физически труд. Условията на живот били извънредно лоши. Хранели се с мухлясал хляб и развалена храна. В килиите зимата било много студено, а лятото – топло и задушно. Навсякъде имало насекоми и гризачи.

На 4 септември 1986 г. мъжът бил изведен от лагера в Белене и бил отведен в село Доктор Йосифово. Било му наредено да не напуска селото и да започне работа в текстилната фабрика там срещу 40 лв. на месец. Там прекарал 26 месеца.

В началото на юни 1989 г. за няколко часа бил екстрадиран от страната заедно със семейството си и през Виена изселен в Турция, където живее и досега.

Собствената му държава го е прогонила и се наложило да започне живота си наново в една чужда държава, претендира той. И пише още, че след демократичните промени в страната очаквал, че новата власт ще предаде на съд и ще накаже виновните. Това обаче не се случило.

Пред съда дъщерята на Х.И.Д. разказва, че е била на 9 години, когато баща й е бил задържан. 4 месеца след отвеждането му от ДС семейството не знаело дали бащата е жив. За 20 месеца в Белене семейството го вижда два пъти през стъкло. След въдворяването му в Доктор Йосифово 4 пъти им е позволено да го посетят за по седмица. Според свидетелката целият живот на баща ѝ е минал в очакване – идвал в София, подавал молби, чакал и се надявал до получи отговор от държавата, но това не се случило.

Психологична експретиза по делото установява, че продължителността на разследването пречи на ищеца да преработи травматичните следи от случилото се, като непрекъснато актуализира преживяването му за жертва и усещането за безсилие от безнаказаността на преките извършители.

Делото е образувано през 1991 г. и до 1998 г. е разглеждано относително ритмично и бързо, като в този период обвиняемите са предавани на съд два пъти, става ясно от съдебни актове. И двата пъти съдът е връщал делото на прокуратурата, защото не са били посочени пострадалите от престъплението. От 1998 г. до 2001 г. не са извършвани никакви действия по посочването им. В периода 2001-2004 г. са установени и разпитани 312 пострадали от общо 446. Това е косвено доказателство за неоправданото бездействие от близо 10 г. за установяване на пострадалите. От 2002 г. до 2017 г. останалите 134-ма души не са разпитани – заради неправилно оформена съдебна поръчка или по други неясни причини.

Още през декември 2003 г. е изтекла абсолютната давност по делото, обясни през 2007 г. зам. главният прокурор Валери Първанов след заседанието на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. Той бе поканен във връзка с писма на наши изселници в Турция до европейските институции, че делото не е стигнало до съд. Първанов припомни на депутатите, че то е образувано през 1991 г. срещу бившия вътрешен министър Димитър Стоянов, Тодор Живков, Петър Младенов и Пенчо Кубадински. Първоначално обвинението е било по глава първа от НК – за подбуждане към расова или национална вражда и омраза. През 1992 г. Първанов го преквалифицира във военно длъжностно престъпление. Внесено е във Върховния съд през 1993 г., но военният съдия Николай Чирипов го връща с указания да се издирят всички пострадали. Според Първанов делото не може да се прекрати, преди да се разпитат тези хора. Ако от разпитите им се открият нови престъпления и се повдигне ново обвинение, което предвижда по-тежко наказание и давността е по-дълга, тогава делото може да се възобнови.

Х.И.Д. разказва в исковата си молба, че е разпитван като свидетел по делото и са му разяснени правата на пострадал, но, въпреки че е писал редица молби до прокуратурата, не е уведомяван за нито един от актовете по делото по предвидения в закона ред. Информиран е само за постановление от 4 октомври на военната прокуратура за спиране на наказателното производство.

От прокуратурата му отказват справки с оправданието, че делото е секретно.

 

Само през юни седем души, пострадали по време на т.нар.”възродителния процес”, са завели дела срещу прокуратурата по закона за отговорността на държавата. Това казаха за “Сега” от Софийския градски съд, който ще гледа делата. Исковете им са за между 50 хил. и 100 хил. лв., обясниха адвокати. С тези 7 нови дела процесите срещу прокуратурата за нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок вече са над 20.

Вече има съдебна практика по темата, след като окончателно приключи делото, заведено от Ш.С.М. В неговия случай първата инстанция прие изцяло частичния му иск от 5001 лв. и отсъди, че и целият му иск от 100 хил. лв. е справедлив. Втората инстанция намали сумата на 30 хил. лв. Официално пострадалите от възродителния процес са 446 души. 369 вече са разпитани, някои от пострадалите са починали. Давността за наказателно преследване отдавна изтече, но прокуратурата не прекратява делото.

По гражданския иск на Ш.С.М. магистратите приеха, че трябва да му бъдат платени неимуществени вреди за периода 1991-2017 г., защото е претърпял разочарование и страх, че дълги години няма изгледи за приключване на делото и обвиняемите ще останат ненаказани. Гражданинът ще бъде обезщетен и за излъганите му очаквания за възмездие за погазените права и достойнство, емоционално напрежение и загуба на доверие в институциите, както и здравословни проблеми. Става дума за принудителната смяна на имената на ислямизираните български граждани, довела до репресии през 80-те години. Досъдебното производство, образувано през 1991 г., още не е приключило.

Прокуратурата пледира, че разследването е много сложно, защото има много обвиняеми и стотици пострадали, чието поведение е допринесло за забавянето, както и че е трябвало да бъдат изпратени съдебни поръчки в чужбина. Според обвинителите вредите на Ш.С.М. са причинени не от неразумния срок, а от репресиите през т.нар. възродителен процес.

източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.