Академичният съвет взе решение да отнеме почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Ханс Франк, Бернхард Руст, Едвалд Роберт Валентин фон Масов и Едуард Колрауш

Споделете статията:

В края на януари към ректора на Софийския университет се обърна с писмо председателят на Асоциацията на оцелелите от Холокоста в България и техните деца г-жа Леа Коен, която посочва имената на четирима почетни доктори на Софийския университет, членове на Националсоциалистическата германска работническа партия, и настоява да им бъде отнето почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет. Както Маргиналия писа известната писателка, дипломат и общественик определи  като причина за този негативен факт е неизвършването на реална денацификация у нас

Ръководството на Софийския университет се отнася много сериозно към изнесените в писмото данни, убедено, че авторитетът на Университета не позволява негови почетни доктори да бъдат лица, свързани с идеология на омразата или извършили престъпления, пише в страницата на академичното заведение – виж тук.

Беше възложена проверка на всеки от посочените в писмото случаи на четирима преподаватели от Историческия факултет, които са специалисти по историята на този период и имат публикации за престъпленията на нацизма. Впоследствие бяха извършени и допълнителни проверки.

Между достойните личности като първия ректор на Софийския университет Александър Теодоров-Балан, прочутият математик Годфри Харди, електроинженерът и изобретател Никола Тесла, световно известните филолози Паул Кречмер и Франц Дьолгер, ректори на европейски университети,  за съжаление сред удостоените през 1939 г. по политически причини лица са попаднали и такива, които са свързани с Националсоциалистическата германска работническа партия или скоро след това участват в нацистките престъпления, се казва още в информацията.

Следва описание на национал-социалистите, на които вече е отнето званието доктор хонорис кауза:

Ханс Франк е бил личен юридически съветник на Хитлер, а от 1933 г. е министър на правосъдието на Бавария и е начело на националсоциалистическата асоциация на юристите. Няколко месеца след като през май 1933 г. му е присъдено званието „доктор хонорис кауза на правните науки“, през октомври 1939 г. е назначен за генерален губернатор на окупирана Полша, където е отговорен за убийството на стотици хиляди поляци и за депортацията на полските евреи. Франк отговаря за Варшавското гето, което първо въвежда еврейската звезда, под негова юрисдикция са четири концентрационни лагера. По време на Нюрнбергския процес той е признат за виновен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството и е осъден на смърт чрез обесване.

През октомври 1940 г. почетното звание „доктор хонорис кауза на философските науки“ е присъдено на Бернхард Руст, който от 1934 г. е министър на науката, възпитанието и народното образование. Като министър Руст уволнява 1000 университетски преподаватели (евреи, социалдемократи и др.), ограничава академичното самоуправление и въвежда националсоциалистически дух и нацисткия поздрав в училищата. Руст, който от 1925 г. е гаулайтер, а от 1940 г. групенфюрер на СА, се самоубива в навечерието на капитулацията на Германия.

Едвалд Роберт Валентин фон Масов получава званието „доктор хонорис кауза на правните науки“ през май 1939 г. Той е генерал-майор от пруската армия, а по време на Балканските войни е изпратен в българския генерален щаб. През 1929 г. се запознава с Хитлер и по-късно става член на НСГРП. От 1933 г. е президент на Германската служба за академичен обмен и на Германо-българското дружество. Като президент на Националния клуб приветства през 1937 г. Хитлер, който произнася реч по случай 15-годишнината от първото си слово пред клуба. От 1932 г. започва кариера в СС и се изкачва по всички стъпала на йерархията, докато през 1939 г. достига до СС групенфюрер и генерал-лейтенант. След смъртта му е погребан с почести от СС и е почетен с венец от Хайнрих Химлер.

Едуард Колрауш получава званието „доктор хонорис кауза на правните науки“ през май 1939 г. Колрауш е юрист, ректор на Хумболд университет (по това време Фридрих-Вилхелм университет) от 1932 до 1933 г. Той е един от създателите на Нюрнбергските закони, които полагат юридическата основа на антисемитската и расистката идеология на националсоциалистическата държава.

Случаят с Колрауш не е толкова безспорен, защото той не е съден, а след войната през 1946 г. е назначен за декан на Юридическия факултет и заема катедрата по наказателно право в отворения отново Хумболд университет. Започналото срещу него разследване през 1947 г. на комисия на университета за участието му в съставянето на Нюрнбергските закони не завършва със заключение, защото Колрауш умира преди приключването на работата на комисията. Оставката му като ректор през 1933 г. идва малко след като влиза в конфликт със студенти от Националсоциалистическия студентски съюз заради техен плакат „Срещу ненемския дух“ във фоайето на университета.

В същото време конфликтът му със студентите – националсоциалисти не е поради несъгласие с расистката насоченост на плаката, а защото смята, че пресилените антиеврейски формулировки в него ще дискредитират борбата срещу ненемския дух, с която той очевидно е съгласен. Поне от 1934 г. нататък Колрауш е член на Съюза на националсоциалистическите германски юристи и е сред основателите на Академията за германско право на Ханс Франк. На 4 февруари 1944 г. Адолф Хитлер му връчва Гьоте медал за изкуство и наука.

Очевидно е, че почетното звание на Софийския университет е присъдено на посочените четири лица, членове на НСГРБ, един от които е извършил сериозни престъпления, за които е осъден, по политически причини и че те нямат място между споменатите заслужили личности от областта на науката, културата и политиката. Мисията на Университета да бъде основният национален висш образователен, научно-изследователски и културен център с високо международно признание е несъвместима с търпимост към идеология на омразата, расизъм и престъпления срещу хуманността, заключават от ръководството на университета. “Не можем и не бива да заличаваме историята, но сме убедени, че един такъв морален акт ще бъде сигнал за обществото, че грешките от тежките исторически моменти могат да бъдат посочени и осъдени, за да не бъдат допускани отново”.

Поради посочените причини на заседанието си от 26 февруари 2020 г. Академичният съвет на Софийският университет взе решение да отнеме почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Ханс Франк, Бернхард Руст, Едвалд Роберт Валентин фон Масов и Едуард Колрауш.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.