Амнести интернешънъл: Решението на Тръмп САЩ да напуснат Съвета по правата на човека на ООН само ще отслаби тази страна

от -
148

По повод решението на Тръмп САЩ да напуснат Съвета на ООН по правата на човека, Амнести интернешънъл публикува изявление, което може да бъде прочетено по-долу.

През нощта във вторник срещу сряда в едно наистина безпрецедентно обръщане на събитията Съвета на ООН по правата на човека беше напуснат от САЩ чрез един туит на Тръмп. Решението на САЩ да се изтеглят от най-мощния в света орган за защита на правата на човека стана веднага  тема, която беше обсъждана повече от Световното първенство по футбол.

Макар това, че излизането на САЩ от Съвета по правата на човека на ООН да е дълбоко прискръбно, то имаше един неочакван положителен ефект, защото съсредоточи глобалното внимание върху това, което се върши в недостъпните за публиката „коридори на ООН“. Това „осветяване“ може да е само за добро. Съветът на ООН по човешките права беше образуван с цел да подкрепя и поощрява спазването на правата на човека навсякъде по света. Неговата почтеност и стандартите, по които работи следва да се подлагат на задълбочено наблюдение и анализ от страна на световното обществено мнение.

Това е извънредно важно днес, когато много правителства в целия свят обръщат гръб на правата на човека. По този начин имаме шанса да очертаем бъдещия дневен ред на този съвет и да осигурим това, че правата на човека да бъдат ключови в глобалните взаимоотношения.

Какво всъщност прави този съвет? Той провежда много важни проучвания върху нарушаването на правата на човека по целия свят. Той се грижи за това историите на жертвите на нарушенията на правата на човека да бъдат чути и насърчава това да бъде търсена отговорност от нарушителите. Напоследък Съветът предприе проучвания в Сирия, Йемен, Бурунди, Мианмар и Южен Судан и през май гласува да почне разследване на убийствата на палестински протестиращи от израелската армия. Той също така установи нови стандарти за права на човека – през първата година от съществуването си Съветът прие нови договори за правата на хората с увреждания и за правата на хората, които са насилствено отвлечени, а също така и Декларация за правата на коренните народи през 2007 г.

Независимо от тези конкретни постижения, президентът Тръмп от известно време заплашваше, че САЩ ще напуснат този съвет, като посочваше членуването в него на държави , които тежко нарушават правата на човека и това, че съветът е „ силно предубеден“ по отношение на Израел. Важно е, че той реши САЩ да напуснат този съвет в седмицата, когато по света гръмна скандалът с разделянето на деца и родители мигранти.

Когато посланичката на САЩ в ООН Ники Халей произнасяше речта си, в която обещаваше, че САЩ ще продължат да бъдат водач в света въпросите на правата на човека, стотици  деца от Централна Америка продължаваха да бъдат отделени от родителите си, държани под ключ в импровизирани концлагери, разположени по южната граница на САЩ. Струпани в тесни помещения и разполагащи с одеяла от алуминиево фолио, плачещи и молещи се да бъдат пуснати при родителите си, тези  ужасени деца са всъщност инквизирани от администрацията на САЩ, която твърди, която твърди абсурда, че по този начин опазва правата на човека. Изтеглянето от Съвета на ООН по правата на човека няма да бъде достатъчно средство за отклоняване на вниманието от ужаса и по същество престъплението, което представлява отношението към тези деца. Вместо това то ще усили изолацията на САЩ и ще покаже, че правителството ѝ изоставя дълготрайни и грижливо пазени до сега ценности и принципи в името на това да докаже гледната си точка.

Съветът по правата на човека на ООН не е перфектен. Истина е, че държави, които извършват главните нарушения на правата на човека като Саудитска Арабия, Египет, Китай и Венецуела и сега вече и САЩ , членуват в този съвет. Много други държави членки обаче, също като Амнести интернешънъл, призовават за реформи, които да доведат до това, че държавите членки да бъдат държани отговорни за нарушенията, които извършват. Да бъдеш член на този съвет означава да поемеш отговорност.

Но САЩ имат много по-големи шансове да осъществят реформи, ако са вътре в съвета, отколкото ако са вън от него. Един поглед към политиката на Тръмп е достатъчен, за да покаже, че изявените от президента опасения относно правата на човека не са нищо повече от фасада. Ако президентът Тръмп наистина се безпокои за нарушенията на правата на човека в Саудитска Арабия, например, той би спрял да подпомага унищожаването на Йемен, което Саудитска Арабия върши. Ако наистина беше ужасен от поведението на венецуелското правителство, той нямаше да се опита да построи стена, за да спре хората, търсещи убежище, през южната граница на САЩ.

Съветът по правата на човека е там, за да доразвие принципите на свобода и справедливост, които САЩ винаги са държали толкова скъпи. Разбира се, че той трябва да се подобри. Но като обръща гръб на този орган, президентът Тръмп пропилява възможността да влияе отвътре за подобряване на правата на човека по света и в САЩ. Крайният резултат ще бъде по-нататъшната изолация на САЩ  на международната сцена.

Президентството на Тръмп доказа, че не винаги можем да разчитаме на правителствата да защитават нашите свободи и по този начин подчертава значението на международния надзор и споделената отговорност. Във времето на катастрофални политически промени ние имаме нужда от институции като Съвета по правата на човека на ООН повече от всякога, за да държим отговорни тези, които са на власт. Промяната ще дойде чрез принципна ангажираност – а не чрез напускане на полето на битката.

 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ