„Амнести интернешънъл“: Властите в България не разпознават престъпленията от омраза

Според българската държава голяма част от престъпленията от омраза не съществуват. Това каза Марко Перолини от „Амнести Интернешънъл“ на пресконференция, която се проведе вчера в БТА. На пресконференцията беше представен докладът на „Амнести“ за престъпленията от омраза в България, озаглавен „Пропускайки същественото: липса на адекватно разследване на престъпленията от омраза в България“.

Много хора стават жертви на престъпления само защото са това, което са. В България не се събират изчерпателни данни за престъпленията от омраза, подчерта Перолини. Той се спря на няколко важни, според него, факта.

Един от тях е, че от 2013 г. насетне медиите у нас, а и някои неправителствени организации, регистрират повече престъпления срещу мигранти, хора, търсещи убежище и бежанци от преди.

Друг важен факт се отнася до престъпленията от хомофобия и трансфобия. Макар да няма официална статистика, в европейско онлайн проучване един от трима ЛГБТ хора в България посочват, че са пострадали от насилие.

Марко Перолини очерта няколко важни извода от изследването на престъпленията от омраза в България.

Той обърна внимание, че българският Наказателен кодекс не включва престъпленията, извършени по хомофобски подбуди или поради трансфобия и поради това жертвите не могат да разчитат на защита. Перолини спомена случая с убития в Борисовата градина студент Михаил Стоянов. Макар задържаните за убийството му да казват, че са го убили, защото са „прочиствали парка от гейове“, като мотив в делото срещу тях са посочени „хулигански подбуди“.

Въпреки че в България има закони, според представителя на „Амнести Интернешънъл“ съществуват редица проблеми в прилагането им. Той даде пример, че расистките престъпления от омраза често пъти не се разпознават от властите. От разговори на екипа на „Амнести“ с 50 представители на полицията и на разследващите органи става ясно, че много от тях твърдят за тези престъпления, че са хулиганство, а не са извършени по дискриминационни мотиви.

Жертвите на престъпления от омраза в България не получават нужната подкрепа, каза още Перолини. Често пъти те дори не получават не само психологическа подкрепа, а дори информация за хода на делото във връзка с престъплението срещу тях. Той даде пример със сирийски бежанец, който е нападнат, само защото говори на арабски. По време на съдебното дело обаче бежанецът е смятан само за свидетел, не и за жертва.

Накрая представителят „Амнести Интернешънъл“ отправи няколко препоръки към българската държава.

Първата препоръка е в Наказателният кодекс да се включат престъпленията, извършени на основа на омраза срещу сексуалната ориентация и половата идентичност.

Втората препоръка е да се търси отговорност от полицията, ако не регистрира престъпленията от омраза. Понастоящем няма практика полицаите да отговарят за грешната си преценка и за бездействията си.

Третата препоръка е, че жертвите на престъпления от омраза трябва да получават подкрепа, а ако не знаят български език, да им се осигурява превод.

Двама души, които са жертва на престъпление от омраза, взеха участие в пресконференцията.

Ивелина Паничарова от „ЛГБТ Пловдив“, за чиито инициативи Marginalia е писала, разказа за инцидент по време на ЛГБТ арт фестивал в Пловдив. Организаторите на фестивала са получавали заплахи от хомофоби, но, въпреки че нееднократно са се обръщали към общината и полицията с молба да се осигури охрана на фестивала, са получавали отказ, защото институциите имали „по-важна работа“. Накрая хомофобите нахлули в заведението, където се провежда фестивала, заплашвали участниците и счупили проектора. Паничарова извикала полиция, която дошла след повече от 20 минути. Съдебното дело обаче било единствено заради счупения проектор, а представителите на ЛГБТ организацията не били страна по него, а само свидетели.

„Ние бяхме просто свидетели, които разказваха как се е счупил проекторът. И всички заплахи, и всичко, което беше срещу нас, беше второстепенно и не беше главното. Важното в случая не беше това, че бяхме заплашвани (…). Всички пазехме сякаш проектора и той беше по-ценен от нас“, сподели Ивелина Паничарова.

Назар е търсещ закрила от Ирак. Той е нападнат от група маскирани мъже през 2013, въоръжени с нож и боксове. В резултат на побоя му е счупен кракът и изпада в безсъзнание. Жена го намира и вика полицията. Идват линейка и полицейска кола и го закарват в „Пирогов“, където чужденецът претърпява операция. Назар разказа, че през деветте дни, които е прекарал в „Пирогов“, не е потърсен от полицията, нито от бежански организации. След това е изпратен в центъра за бежанци в Баня, защото не е можел да се грижи сам за себе си. Поради неуспешната операция там кракът му се е счупил за втори път и му е направена нова, също неуспешна. Назар, който дойде на пресконференцията с патерици, благодари на екипа на „Амнести“, че е съдействал да му се направи трета операция, която има изгледи за успех. На журналистически въпрос той отговори, че престъплението срещу него изобщо не е разследвано.

Целия доклад на “Амнести Интернешънъл” за престъпленията от омраза в България може да прочетете тук в Marginalia.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.