Българите и ценностите – искат да са отворени към света, но да се оградят от непознатото

Според редица европейски изследвания фокусът върху идентичността се засилва и се оформя двойнствено отношение към откритостта. Българите искат да са открити към света, но в същото време да се оградят срещу необичайното. Искат да са част от света, но изпитват носталгия към старото малко общество. Вярват в територията на малката защитена локалност. Солидарни са към другите хора, но които се интересуват от тяхната общност, казва в обширна статия Дневник.

 

Тази двойнственост е регистрирана и в световното проучване на ценностите и визуализирана в културната карта на Робърт Ингълхарт и Кристиян Велцел. На нея ясно се вижда, че от православните държави България е относително най-малко религиозна и „традиционна“ и най-много светско-рационална. Но също така страната е сред защитниците на „ценностите за оцеляване“, т.е. се характеризира с акцент върху икономическата и физическата сигурност, с относително етноцентричен поглед към нещата и ниско ниво на доверие и толерантност.

 

 

Българите и ценностите - искат и да са отворени към света, и да се оградят от непознатото
В зоната, където се пресичат светско-рационалните ценности и ценностите на оцеляването авторите акцентират най-вече на четири държави: Русия, България, Украйна и Естония.

 

За страните с общества, в които оцеляването придобива по-голяма важност, е характерно, че хората не се чувстват сигурни за съществуването си, смятат се застрашени от чужденци, етническо разнообразие и културни промени. Това води и до растяща нетолерантност към малцинствени групи, включително хомосексуални, и се настоява да се спазват традиционните роли на социални пол, а в политически план има нагласи в полза на авторитарно управление.

Това са и общества, даващи приоритет на материалните ценности, но и с относително ниски нива на благосъстояние на членовете им, лошо здраве, ниско доверие между хората, слаба гражданска активност и т.н.

Динамика на промените в ценностните нагласи в периода 1981-2015 г.:

 

 

 

„Когато оцеляването е несигурно, културното разнообразие изглежда заплашително. Когато няма много ресурси, на чужденците се гледа като на опасни външни лица, които може да вземат препитанието. Хората в такива общества се придържат повече към традиционни социални роли на пола и сексуални норми и настояват на абсолютни правила и стари познати форми в опит да увеличат максимално предвидимостта в един несигурен свят“, пиша авторите.

Има начин това да се промени – като заработят институциите и особено тези за реда и правораздаването, за да се засили респектът към законността и върховенството на закона. Други действия са растящото изискване да се участва във взимането на решения, което увеличава усещането за значимост на всеки в обществото, толерантността, защитата на личната свобода и свободата на словото и води до повече политически активизъм.

със съкращения

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.