България – между отвореност към света и жажда за „силна командна ръка“.

Вчера в София множество учени и анализатори представиха резултатите от българската част на Европейското изследване на ценностите. Това е проект, в който участват 47 държави, той се провежда за пети път, а българският изследователски екип се ръководи от проф. Георги Фотев от Нов български университет. Работата по събирането на данните  е извършена от демоскопската агенция Алфа рисърч, ръководена от доц. Боряна Димитрова. Изследването е национално представително за  хората на възраст над 18 години. Интервюирани са 1560 души през периода 11 ноември 2017  – 9 януари 2018 г.

По-долу може да бъдат видени основните резултати от това фундаментално социологическо проучване. Използвана е информация от сайта „Дневник“, както и материали от презентацията изследването.

Най-общите изводи от проучването са следните.

– За последните десет години се забелязва решително повишаване на доверието към демократичната политическа система, два пъти са се увеличили хората, които смятат, че демокрацията е много добра система и тя се е превърнала в “единствената възможна игра”. Българинът умерено е повишил своето доверие към публичните институции и в същото време мненията са се преместили от отчетливо от по-крайните положителни или негативни оценки към по-умерените възможности за оценка. Изключение в позитивните тенденции е негативното отношение към съдебната система и отчасти към парламента, а доверието в медиите е на равнището на доверието в Народното събрание.

– Всяка епоха на сгъстена трансформация и отключващи се кризи подкопава стабилността на институциите, лидерството, общностната кохезия. Тези процеси наблюдаваме и в България, но важният извод от това изследване е, че те не са подкопали доверието в демокрацията като фундамент на европейските общества, посочи социологът от Алфа Рисърч  Боряна Димитрова.

– Ако демокрацията е безалтернативна в нагласите, доверието в ключови демократични институции като партии, парламент, правителство продължава да бъде ниско, посочи политологът Даниел Смилов. “България като цяло се вписва в общата европейска картина на ниско доверие в партии и национални парламенти. Българските особености са в това, че у нас доверието е ниско и в непредставителни институции като съд и прокуратура”, отбеляза той.

– Високата оценка на базовите принципи на демокрацията (свободни избори и права) в комбинация с ниското доверие в партии и парламент водят до желанието да се експериментира със “силни лидери”, които “да не се занимават с парламент и избори”, коментира Смилов. В общи линии тези нагласи не са претърпели значима динамика в сравнение с 2008 г. – към 51% от хората продължават да виждат “силния лидер” като “много добра” или “доста добра” идея.

– Смилов посочи още, че хората са недоволни от съществуващите партии и представителства. Желанието да експериментират с нови “лидери” води до чести избори и политически трусове, вълни от протести и волатилност на политическата среда, посочи анализаторът.

– “Преминаването от емоция към рационалност се очертава изключително мудно действие: само с 2% са намалели хората, които искат силна ръка – водач, който да се оправя, без да се занимаваме с избори – но остават 60%, които мислят иначе”, посочи и политологът Татяна Буруджиева. По думите й за българите демокрацията остава харесвана, но все още нерационализирана ценност.

– Политологът Евгений Дайнов заяви, че българското общество е подложено на “чудовищен политически и идеологически натиск по посоката на “затваряне” и излизане от модерността”. Въпреки някои успехи на този натиск (увеличение на нетолерантността, например) по ред базисни показатели България продължава бавно да напредва по пътя на “отвореното общество”, каза той. “Нещата не са толкова драматични, колкото изглеждат на повърхността“каза той и добави, че  „Има основа за успех на бъдещи политики за отстояване на модерността и отвореността”.

– Той открои данни, показващи отварянето на обществото, като повишаване на участието в обществения живот, в партии, в културни или природозащитни дейности, спорт. “Обитателят на отвореното общество е убеден, че сам контролира живота си – че е автор, а не жертва. В това отношение наблюдаваме съществен напредък по посока на “отвореност”. През 2008 г. общо 41.3 на сто са се съгласили с различните степени на опцията, че контролират живота си; през 2018 г. това са вече 52.5 – над половината”, отбеляза Дайнов. Аналогично е развитието и по въпроса дали отделният човек да носи отговорност за издръжката си, или това да прави държавата.

– Дайнов посочи и и рязка промяна в разбирането за основните цели на държавата – докато през 2008 г. 55.2 на сто са смятали, че главната цел е висок икономически ръст, днес това са 74.2 на сто. Популистката опция (властта повече да слуша “хората”) пада двойно: от 24.1 на 11.2 на сто. В отворените общества свободните индивиди имат активно гражданско поведение в интерес на общото благо. По тази линия наблюдаваме определен напредък.

– Анализаторът Людмил Георгиев посочи, че повишаването на доверието към публичната администрация се дължи преди всичко на навлизането в тази сфера на по-млади, по-добре образовани и обучени хора и на по-високата степен на прозрачност в дейността им чрез въведената електронизация.

“Доверието към полицията има по-скоро емоционален характер, тъй като статистиката за броя на престъпленията и разкриваемостта им за този период показва, че с увеличаването на престъпността разкриваемостта рязко спада и обратното, което показва липсата на капацитет в полицейските органи”, коментира още Георгиев.

Според авторите на проучването впечатляващи са и нагласите към съседите на България и към възможностите за добросъседство на нашия Балкански полуостров. Сред тях са:

– Възможност за дебалканизация на отношенията. Промяната в отношението към съседните на България страни и отстъпление на напластяваната през вековете подозрителност и враждебност. Много сериозна положителна нагласа към съседните балкански страни, в това число подкрепа за членство в ЕС. И в същото време стремеж за отграждане от чуждото, непознатото, неразбираемото.

– “Впечатляващи са отговорите на въпросите, засягащи съседите на България. Подкрепата за членството на съседите ни в ЕС е между 58 на сто (за Албания) и 75 на сто (за Македония), а отрицателните отговори са между 8 и 15 на сто”, посочи политологът Огнян Минчев. Още по-впечатляваща е подкрепата за добросъседски отношения със съседните на България страни – между 90 на сто (за Румъния) и 64 на сто (за Турция) от пълнолетните български граждани категорично подкрепят добросъседството като основа на отношенията с нашите съседи.

“Този резултат показва възможност за една дълго очаквана дебалканизация на отношенията в нашия регион, особено ако бъде споделен и от общественото мнение в страните съседки на България”, коментира анализаторът

-Според Антоний Тодоров противоречиво е разбирането на социалното неравенство. “Висша ценност е равенството, както и свободата. Данните очертават проблема за повече равенство в доходите. Конкуренцията е позитивна в сферата на пазара, а негативна в сферата на солидарността. Ако тя обхване докрай обществото, рискува да го разруши. Как да се съчетае пазар и държава”, коментира политологът.

– “Отвореност към света и жажда за национално попечителство са две ценности, между които се люшка днешният българин”, отбеляза социологът от “Алфа Рисърч” Боряна Димитрова. От едната страна стои промяната в отношението към нашите съседи – напластяваната през вековете подозрителност и враждебност отстъпва, посочи тя.

– В същото време Димитрова посочи, че изследването ясно показва и срещуположна тенденция – стремеж за отграждане от чуждото, непознатото, неразбираемото. “Искаме да сме в големия свят, но е все по-силна носталгията по малкото общество, към обществото с ясно очертани граници. Солидарността от разширяваща света на човека към всеки “ближен” се превръща в ограждаща територия, охраняваща близката локална общност, коментира социологът. Тази нова ситуация, отключена с бежанската криза, проблематизира редица ценностни репери – границите на солидарност, динамиката на политическата общност, точката на пречупване, отключваща страховете за промяна на национална и европейска идентичност, допълни тя.

– Особено интересни са констатациите на културолога проф. Александър Кьосев. Според него „се очертава рязък спад във важността на политиката и традиционно критично ниско ниво на доверие в институциите на демокрацията – съдебната система, здравеопазването, образователната система. Към това се добавя и ниско желание за политическа активност, ниско желание за участие в законни граждански акции (само 8% от гражданите еднозначно заявяват, че биха участвали в законни форми на протест). Всичко това маркира бавен процес на разпад на социалност.“

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.