България трябва спешно да реши неравенството в образованието

Споделете статията:

България трябва спешно да реши въпроси като неравенството в образованието и да укрепи здравната си система, чиито недостатъци са изложени на показ от коронавирусната пандемия, сочат данните от изследването на човешкия капитал в 50 държави, осъществено от Световната банка.

Освен това страната, която е само след Италия по брой дни, в които училищата са останали затворени, може да загуби значително време в образователната си система при влошаване на епидемиологичната обстановка.

Данните за образованието показват, че нагодените към образователните резултати години на обучение, или LAYS (броят години, които ученикът се очаква да прекара в училище, умножени по данните от хармонизирани образователни резултати, които Световната банка измерва по света), в България са 8.7, предпоследен резултат, само преди този на Румъния (8.4). За сравнение – в региона, определен от Световната банка, в Естония броят е 11.7, в Полша и Словения – 11.4, в Хърватия – 10.4.

 

В зависимост как ще се развие здравната ситуация са предложени оптимистичен, умерен и песимистичен сценарий за LAYS. Оптимистичният свива LAYS с 0.3 години, умереният – с 0.6, песимистичният – с една. Това не са значителни отклонения от общата тенденция в Европа.

 

 

Световната банка за България: Неравенство в образованието и очакване за още социално напрежение

 

 

Освен макроикономическата среда в доклада за Европа и Централна Азия са отчетени и фактори като смъртност сред пациенти с COVID-19 (в региона “Централна Европа и балтийски страни”, разглеждан от Световната банка, тази на България е втората най-висока към 10 септември – 101 на милион, след румънската от 208.9).

 

“Пандемията пряко удари човешкия капитал в Европа и Централна Азия, като се отрази неблагоприятно и на образованието, и на здравеопазването. Затварянето на училища може да доведе до загуби в образованието, равни на една трета, или цяла учебна година, и вероятно ще изостри неравенствата, като засегне непропорционално ученици в неравностойно положение”, продължава Световната банка.

 

Пропастта може да се задълбочи

 

Друго наблюдение върху образователната система е, че след Италия България е страната в ЕС с най-много дни, в които училищата са останали затворени – 118 (при 124 в Италия). От петдесетте държави само две – Азербайджан и Грузия – са с повече от тях, над 120 дни с неработещи училища.

 

Сравнително нисък на фона на Естония, Латвия, Полша, Словения и Чехия е и делът на хората на възраст между 30 и 34 г., преминали образователен етап след средния, сочат данните от доклада.

 

Заедно с Беларус, Хърватия, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия и Украйна България е сред държавите в Централна и Източна Европа, които трябва да се справят с разликите в социалните възможности в образователната сфера. Повечето деца в тези и други разглеждани страни ходят на училище, но сред тях поставените в неравностойно положение получават по-лошо образование. Качеството на базовото образование трябва да е приоритет, “особено в контекст, в който дистанционното обучение ще има превес, тъй като има потенциал да запълни пропастта между деца, които са в неравностойно положение, и такива, които не са”.

 

 

Световната банка за България: Неравенство в образованието и очакване за още социално напрежение

 

 

Оценка и рискове за България

 

Световната банка отбелязва, че отрицателното въздействие на COVID-19 върху България засега е по-слабо от очакваното независимо от срива в индустриалното производство, строителството и търговията на дребно, както и резкия спад в туризма. Засега няма сериозни поражения на пазара на труда – ръстът на безработицата например е с 1.7 пункта (до 5.9%) за второто тримесечие, отчасти заради по-малкия от очаквания спад на БВП и заради мярката “60/40”. Отбелязва се “силната фискална позиция” на страната при влизане в кризата – нисък дълг от 20% от БВП, бюджетен излишък и фискален резерв от 9% от БВП. Описва се профилът на хората, заявили, че доходите им са намалели по време на пандемията – “по-вероятно да са от домакинства със средни доходи, с по-високо образование, мъже и между 35 и 50 години”.

 

Независимо от това над една трета от домакинствата казват и че “е по-трудно да свързват двата края”, отколкото беше преди пандемията. По-вероятно е домакинства с повече жени или с повече членове с по-ниско образование да са в тази категория.

 

Отбелязва се обаче, че запазеният фискален излишък до август 2020 г., достигащ 1.3% от очакванията на правителството за БВП за годината и породен от консервативно планиране на приходите и бавно прилагане на фискални мерки в отговор на кризата, “може да навреди на възстановяването на икономиката”.

 

Очаква се също така бедността, чийто праг е 5.5 долара на ден, да се увеличи в интервала от 2019 и 2020 г. след години, в които бавно, но устойчиво намаляваше, пише Световната банка.

 

Бавно възстановяване

 

Свиването във второто тримесечие може да е било по-малко от очакваното, но това се отнася и за възстановяването през следващото тримесечие. Бавното усвояване на фискални мерки в отговор на кризата също може да допринесе за това.

 

Очаква се и публичните, и частните инвестиции да намалеят значително през тази година, тъй като частните са предпазливи заради изгледите за възстановяване. Същевременно кризата показва “двойната нужда от реформи и инвестиции в основни публични сфери като здравеопазване и образование”. Освен ако реформите не се насочат спешно към тези и други сектори, последното все по-трудно ще предоставя услуги на нивото на очакваните стандарти.

 

Възстановяването на трудовия пазар ще се забави заради бавното прилагане на мерките, а доходите на жители в уязвими домакинства няма да се върнат към нивата отпреди пандемията, включително заради “притеснения заради адекватността и обхвата на съществуващите системи за социална сигурност”.

 

Доброволното отлагане на употребата на определени услуги заради риск от заразяване, както и решението за мерки като временно затваряне на определени обекти може да се отразят на икономиката. Това обаче се отнася и за “продължаващите социални безредици в страната” и ежедневните протести с искане за оставката на правителството и главния прокурор, а “безредиците вероятно ще се разраснат с приближаването на следващите общи избори през пролетта на 2021 г.”.

източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.