Без локдаун и без много забрани. На какво се дължи успехът на Тайван?

Споделете статията:

23-милионният Тайван постига отлични резултати в битката срещу коронавируса. Без цялостно затваряне и без много забрани броят на заразените си остава незначителен. В малката островна държава край бреговете до Китай до 20 август са  регистрирани по-малко от 500 заразени и само 7 смъртни случая.

Тайван беше много по-добре подготвен. Правителството от години държи на склад маски и медицински консумативи. С наличните си капацитети страната още през април беше в състояние да произвежда почти 20 милиона маски на ден – тоест, всеки гражданин можеше всекидневно да получи нова маска. При това на цена от около 15 евроцента. А с помощта на дигиталната здравно-осигурителна карта се гарантираше, че няма да има злоупотреби и презапасяване с маски. За разлика от много други страни, Тайван произвеждаха до 20 милиона маски дневно.

Бившият тайвански министър на здравеопазването Чен Чиенджин обяснява: „Анализирахме кое колко би ни струвало и установихме, че ще ни излезе много по-изгодно, ако своевременно се запасим с предпазни средства“. През 2003 година Тайван беше засегнат от епидемията ТОРС, която отне живота на 73 души. Сега Чен обяснява, че през изминалите оттогава 17 години страната му е натрупала опит в борбата срещу епидемии, включително и през двете последвали кризи с птичия и свинския грип. “Така цялата ни здравна система на няколко пъти имаше възможност да се упражнява как да реагира в случай на пандемия”, казва Чен.

И когато в края на миналата година от Китай дойде първото официално съобщение за коронавируса в Ухан, Тайван реагира мигновено. Всички пристигащи от засегнатата китайска провинция бяха подлагани на проверки за белодробни проблеми, а още на 20 януари бе създаден и кризисен център. В края на февруари вече бяха предприети около 120 предпазни мерки: безплатни маски за детските градини, войници в помощ на производителите на маски, удължени ученически ваканции, разширяване на възможностите за тестове.

Тайван продължава да следи за възможно разпространяване на заразата, включително и с помощта на дигиталните технологии. Така например онези, които нарушават карантината, могат да бъдат засечени чрез мобилните им телефони.

Още нещо много важно от тайванския опит.

Лин Мейчун е кметица на един от районите в тайванската столица Тайпе. И полага всички възможни усилия, за да държи под контрол разпространението на вируса в своя градски район. Грижи се за хора под карантина, раздава храна и книги, а понякога разменя с тях по някоя и друга клюка и гледа да им помогне с каквото може.

Лин обяснява: „Тук хората се грижат един за друг. Понякога няма нужда от официално съобщение, защото хората сами ни се обаждат, за да ни кажат, че примерно техен съсед се е завърнал от Америка. И така ние сме в състояние да се подготвим“.

със съкращения

източник

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.