БХК: Гражданското участие във властта е под въпрос

Споделете статията:

Регресът със състоянието на човешките права в България през 2019 година е повсеместен, но сферите, в които се наблюдава сериозно влошаване са медиите, съдебната власт и правото на сдружаване. Това се казва в годишния доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК), който беше представен в понеделник.

За първи път организацията отбелязва в него безпрецедентната атака към гражданския сектор. “Беше проведена активна медийна кампания, целяща да дискредитира гражданския сектор като цяло и да нормализира отказа на институциите да кооперират и да се отчитат пред гражданските организации”, казват от правозащитната организация.

За първи път в най-новата демократична история на страната ни управляваща партия поиска от главният прокурор да внесе в съда иск за прекратяване на неправителствена, правозащитна организация (БХК), а заради друга съсловна НПО (Съюзът на съдиите в България) беше внесен законопроект за ограничаване на възможностите за финансиране на магистратски организации. Беше проведена активна медийна кампания, целяща да дискредитира гражданския сектор като цяло и да нормализира отказа на институциите да кооперират и да се отчитат пред граждански организации.

На безпрецедентно охулване бяха подложени организации, работещи в подкрепа на деца и жени, пострадали от насилие, което значимо навреди на работата им и намали възможността им ефективно да помагат на засегнатите и уязвимите групи. В резултат на тази кампания беше оттеглената Стратегията за детето и беше отложено влизането в сила на Закона за социалните услуги (ЗСУ), което добави нови рискове пред най-уязвимите деца и жени. На първо място още през 2018 година започнаха очернящи кампании срещу организациите, поддържащи Истанбулската конвенция и Стратегията за детето. “Редица министерства престанаха да комуникират с гражданските организации. “В началото на януари 2020 година 62 неправителствени организации се подписаха до вицепрезидента на Европейската комисия с искане за защита на вълната от атаки срещу проевропейското гражданско общество”, коментират правозащитниците.

Въпреки осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), страната ни продължи да отказва регистрация на лица, самоопределящи се като етнически македонци.

Яростна медийна кампания беше организирана срещу съдиите по делото за предсрочното условно освобождаване на австралийския гражданин Джок Полфрийман.

Властите продължават да пренебрегват нуждата от законодателна уредба на редица права на нехетеросексуалните, транс и интерсекс хората, въпреки, че за поредна година София Прайд отбеляза ръст в броя участници – над 6500 души шестваха на 8 юни в София в подкрепа на равноправието на тези групи.

Ето как изглежда 2019 – човешките права в цифри:

 

  • 13 осъдителни решения на ЕСПЧ срещу България

 

  • 497 висящи жалби срещу България пред ЕСПЧ

 

  • 169 неизпълнени решения на ЕСПЧ, които се наблюдават от Комитета на министрите на Съвета на Европа

 

  • 10 401 лица са настанени в специализирани институции за възрастни, още 2468 са чакащи за настаняване

 

  • Реформата в домовете за възрастни предвижда 3,3 млн. лв. да бъдат вложени в услуги в общността, а 38 млн. да отидат за създаване на нови резидентни услуги

 

  • Три НПО внесоха иск в Съда на ЕС срещу ЕК за финансиране на инициативи, които водят до сегрегация на хора с увреждания в България

 

  • 2338 са издадените заповеди за незабавна защита от домашно насилие по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН)

 

  • България пада от 18-о на 49-о място в индекса за равнопоставеност на половете на Световния икономически форум

 

  • 99,14% от ползващите обезщетение за гледане на дете до 2-годишна възраст са жени, както и 90,3% от ползващите обезщетение за гледане на болен член на семейството

 

  • Най-малко ¼ от всички родили през годината жени са били обект на дейност, класифицирана като насилие в доклад на специалния докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени

 

  • В няколко антиромски акции (с. Войводиново през януари и в гр. Габрово през април) стотици хора, включително деца, възрастни и хора с увреждания, бяха прогонени от единствените им жилища, без да им бъде осигурено никакво алтернативно настаняване

 

  • 26% от анкетирани задържани са се оплакали от полицейско насилие по време на задържане; 20% – от насилие вътре в полицейското управление

 

  • 661 души са прекарали над 6 месеца в арестите без присъда и често пъти в нехуманни и унизителни условия на живот. За годината в арестите са регистрирани 5 суицидни опита и два смъртни случая

 

  • Българското правителство пропуска да засече и задържи приблизително между 10 000 до 15 000 чужденци годишно, с цел да се избегне поемането на последваща отговорност по Дъблинския регламент или по споразуменията за реадмисия

 

  • Никакви интеграционни мерки или дейности не бяха достъпни за признатите бежанци или чужденците с предоставен хуманитарен статут. Така ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава вече шеста поредна година.

Пълният текст на доклада може да видите тук

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.