Сигнал до МОТ и ЕК срещу узаконена ангария в ХХI век

Споделете статията:

ОТВОРЕНО ПИСМО

ОТНОСНО: ВЪВЕЖДАНЕ НА „ИЗВЪНРЕДЕН“ ПРИНУДИТЕЛЕН ТРУД В БЪЛГАРИЯ

 

Уважаеми дами и господа,

С аргумент, че селското стопанство в България е подложено на риск да не бъде събрана реколтата, законово беше вменено задължение на гражданите, които получават месечни социални помощи, да полагат труд в частни стопанства. Досега подпомаганите в трудоспособна възраст имаха задължение на работят в обществена полза по 14 дни в месеца по 4 часа на ден или 56 часа месечно. Срещу този труд те получават между 49,50 лв. и 75 лв. социални помощи (25-38 евро). Ако приравним към часови ставки, размерът е между 0,88 лв. и 1,34 лв. (0,44-0,67 евро). За сравнение минималната часова работна заплата в България за 2020 г. е 3,66 лв. (1,83 евро).

И досега т.нар. социална помощ в България е всъщност експлоатация на труд срещу заплащане 3-4 пъти по-ниско от минималното за страната!  Но поне беше в дейности от обществен интерес.

От 14 май 2020 г. с извънредни законови промени по повод икономическите последствия от пандемията от COVID-19, внесени от отделни депутати от управляващото мнозинство, сектор „Растениевъдство“ беше включен в обхвата на общественополезните дейности със срок до 31 октомври 2020 г. Тук трябва изрично да подчертаем, че проблемите с намиране на работна ръка в този сектор не са от днес. През последните години бяха направени редица отстъпки от трудови и осигурителни права на гражданите, за да бъде подпомогнат частния бизнес в земеделието. Колкото и да подкопават трудовите права, тези проблеми няма да бъдат разрешени, докато бизнесът продължава да плаща изключително ниски възнаграждения, да не сключва трудови договори и да не спазва минимални стандарти за условия на труд.

 

Уважаеми представители на Международната организация на труда,

Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния или задължителния труд от 1930 г. въвежда правила за ненасилствено полагане на труд. България е ратифицирала Конвенцията още през 1932 г., като е поела ангажимент да премахне във възможно най-кратък срок използването на принудителния или задължителния труд във всички негови форми. Конвенцията предвижда изключения от общото правило, които са описани в чл.2, т. 2.

Но Конвенцията изрично подчертава в чл. 4, т. 1: „Компетентните власти не трябва да възлагат или да позволяват да се възлага принудителен или задължителен труд в полза на частни лица, частни компании или частни юридически лица.“ След последните поправки и поради приемането на Протокола от 2014 г., членове от 3 до 24 са заличени с презумпцията, че трябва да се борим с трафика на хора и модерното робство, тъй като държавите вече не си позволяват да се отнасят със собствените си граждани като с роби. Модерното робство дойде, но и традиционното не е отминало!

Обръщаме се към Вас с настояване да проверите фактите и да се произнесете по допустимостта на подобна възможност – социално слаби хора да бъдат експлоатирани тежко за жълти стотинки. Очевидно е, че българските законотворци вече са загубили всякакъв усет за нормалност и цивилизованост.

 

Уважаеми представители на Европейската комисия,

Сред ежегодните препоръки на Европейската комисия към България е настояването за разширяване на обхвата на социалното подпомагане и увеличаване на нищожния му размер. Поради тежките критерии за достъп до социална помощ, задължението за полагане на общественополезен труд, изискването за липса на каквито и да е други средства за живот, включително допълнителни стаи в жилището (които можело да се дават под наем), всяка година броят на получателите на месечна помощ намалява с 10-20%. И това не води до подобряване на благосъстоянието им – напротив, те се лишават дори от тези средства.

Така се увеличава броят на хората, които живеят в тежки материални лишения. Нараства, разбира се, и неравенството. България традиционно е на първите места по бедност и неравенство в целия Европейски съюз. Доказано социалните трансфери в страната почти не влияят на тези негативни тенденции, за разлика от всички останали държави членки на ЕС, поради малкия размер на трансферите и множеството бариери пред получаването на помощта.

Сега управляващите добавиха към всичко това и тежка експлоатация на социално слабите в частна полза! Въпреки че едва преди няколко дни бяха публикувани поредните годишни препоръки на ЕК към България: „Да  отстрани  недостатъците  по  отношение  на адекватността на схемата за минимален доход.“[1]

Преди няколко години беше анонсиран Европейският стълб на социалните права и това трябваше да даде тласък на Съюза за връщането на Социална Европа – облик, който ЕС заличава усърдно. Преди Социалният стълб да бъде изпълнен със смисъл, в една от държавите членки беше въведен робски труд. Не метафорично, не под формата на трафик на хора и незаконна злоупотреба с човешки права.

Ако наистина Европейската комисия смята да промени подхода, който приоритизира частния пред общия интерес, сега е време да покаже нетърпимост към управленската злоупотреба с една от най-уязвимите групи граждани. Общественополезния труд не може да се полага в интерес на частни структури. Експлоатацията на социално слаби хора за жълти стотинки е в противовес на заявените цели на ЕС за осигуряване на достойна работа и достойно заплащане. Коронавирусът може да убива, но не е оправдание за привеждане в действие на нехуманни мерки. Трудът трябва да носи удовлетворение, не окови.

 

Сдружение „Солидарна България“

Сдружение „Колектив за обществени интервенции“

Фондация „Документални“

Колектив „Диверсия“

Източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.