Как се чувстват деца и родители в изолацията поради вируса

Споделете статията:

От началото на пандемията и до момента родителските затруднения са в няколко различни посоки. Родителите срещат трудност, а понякога и са безсилни да разпределят времето си за всички дейности, които са важни за тях. Често физическият и емоционалният им ресурс да помагат на децата по всяко време е изчерпан. Това твърди психоложката Александра Петрова  пише сайтът Roditely

Все повече сред родителите настъпва обща пандемична умора и намален толеранс към всякакъв вид трудности, в резултат на което конфликтите избухват бързо по най-дребен повод. Не на последно място идват и емоционалното изтощение и кризите на децата.

Успешните модели в този момент вървят в посока на запазването на балансиран общ емоционален фон.. Много родителски двойки стигат до тежки конфликти поради несъответствие в нагласите и мерките, които искат да приложат във възпитанието и образованието на децата си. При други се появява тежък двоен стандарт. Децата се дезориентират и стават  още по-невъзприемчиви и демотивирани.

В условията на дистанционно обучение за най-малките се губят основните механизми на ученето. Те се базират на имитацията, в която участват, на действието на т.нар. огледални неврони. Взаимодействията в по-широката социална среда, от своя страна, водят до умение за сътрудничество, създаване на себевъзприятие и коректив на поведението, не на последно място развиват и емпатията. Това е социалното учене, което дава различна ролева компетентност на малките деца. Този вид компетентност е от огромно значение за житейското справяне, отвъд академичните успехи.

При учениците от среден образователен курс лесно настъпват апатия и летаргия, защото за тях контактите с връстници са мотивиращи. Много от децата в тази възрастова група вече виртуозно хитруват и бягат от отговорности. Липсата на разнообразни активности доведе до апатия или тревожност у учениците. Както споделят самите деца в 5-и, 6-и и 7-и клас: „Не мога да уча! Не мога да се съсредоточа! Затова оставям домашните, а след това много ме е страх какво ще стане.

При най-големите ученици, за които се смята, че могат да се самоорганизират, настъпва точно обратното. Юношите между 8-и и 12-и клас все още нямат напълно изградена система на ниво мозъчни процеси да са логични, рационални и планиращи. Плановете лесно се разпадат, а навици трудно се формират, именно поради липса на неврофизиологична зрялост. Редките контакти с връстници и липсата на схема в заетостта, произвеждат тежка скука, безсмислие и невротизъм, компенсирани със зараждащи се хранителни разстройства. Ролята на учителите за мотивиране на децата, за вдъхване на живот в целия процес на общуване и учене е много голяма – дори и неприятните учители са потребни, за да създадат енергия в децата, защото задействат естествената нужда за себеотстояване, справедливост и бунт.

източник

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.