Дневник: Комисията по дискриминация няма да провери прокурор Недялка Попова за език на омразата

от -
111

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) няма да провери изказването на прокурора от Пазарджик Недялка Попова, която в края на март нарече мюсюлманите „военизирана структура“.Това се разбира от публикация на  „Дневник“. В Отворено писмо на Висшия мюсюлмански съвет до Главния прокурор Сотир Цацаров думите на окръжния прокурор бяха окачествени като „ислямофобски и антимюсюлмански“.

Припомняме, че Главният прокурор обяви,че е възложена проверка на инспектората на държавното обвинение, като определи изказването на Попова като „противопоставящо българските граждани по недопустим начин“. Прокуратурата е била сезирана за интервюто на Попова „освен от главния мюфтия и от народни представители от ДПС, както и от граждани, които са изразили възмущение от изказването.

Какво се е случило с тази проверка три месеца след началото й, може да прочетете в статията на Лора Филева в Дневник – https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/06/19/3201888_kak_komisiiata_po_diskriminaciia_izbegna_da_proveri/?ref=home_mainStory

На 29 март „Дневник“ изпрати по имейл въпрос дали някой от деветимата членове на комисията няма да се самосезира заради думите на Попова. Според Закона за защита от дискриминацията всеки член може да прояви инициатива, в противен случай производство се образува по жалба или сигнал на засегнати лица или на държавни и общински органи.

Вместо отговор седмица по-късно от КЗД благодариха на „Дневник“ за сигнала и потвърдиха, че по него е било образувано производство. „Още веднъж изказвам благодарността на Комисията за защита от дискриминация за Вашата активна гражданска позиция и доверието към дейността на Комисията за защита от дискриминация, както и за подадения от Вас сигнал по този случай“, завършва отговорът от комисията.

Отправеният от „Дневник“ журналистически въпрос не отговоря по никакъв начин на изисквания в Закона за защита от дискриминация за това какво трябва да съдържа един сигнал, отправен до този орган. А именно освен задължителните имена и адрес на подателя, да има изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата, или сигналът да има изложение на исканията към комисията. На сайта на КЗД има подробни указания какво трябва да съдържа една жалба или сигнал.

 

Няколко седмици след това от комисията изпратиха уведомление, в което съобщават, че е била образувана преписка и че съгласно Закона за защита от дискриминация (член 9) е задължение на редакцията да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. От уведомлението се разбира още, че случаят е бил разпределен на петчленен разширен заседателен състав за множествена дискриминация, състоящ се от Златина Дукова, Сабрие Сапунджиева, Орлин Колев, София Йовчева и Наско Атанасов. Те имат седемдневен срок да определят председател и докладчик на състава, а КЗД указва на „Дневник“ да представи „фактите, въз основа на които твърди, че е извършена дискриминация“. Още повече в уведомлението е посочено, че сигналът е редовен и съдържа всички законови изисквания.

 

Комисията на практика направи медията страна в процеса, като я противопостави на прокуратурата и изиска от нея да докаже, че прокурор Недялка Попова е извършила дискриминация. Отправеният въпрос до КЗД целеше само да разкрие дали според органа е налице дискриминация в изказването на обвинителя.

„Дневник“ уточни пред комисията, че е било отправено питане, а не сигнал.

Всяко питане – преписка за дискриминация

В средата на май от КЗД изпратиха съобщение, с което уведомяват „Дневник“, че поради оттегляне на сигнала преписката по случая с интервюто на Недялка Попова е прекратена. В писмото се посочва, че докладчикът по преписката – Наско Атанасов, след като е прегледал сигнала, е установил, че той не отговоря на изискуемото в закона съдържание. От комисията изпращат писмо до редакцията с указания сигналът да бъде приведен във вид съгласно изискванията на закона и да бъдат допълнени липсващите реквизити.

„След получен отговор в деловодството на КЗД от страна на сигналоподателя Крумова (сбъркана фамилия на журналиста – бел. ред.) се установява, че същата не желае да допълни липсващите реквизити, тъй като заявява, че не е подавала сигнал пред комисията, а уточнява, че писмото й представлява запитване в качеството на журналист. Всяко запитване пред комисията служебно се разглежда като жалба или сигнал и по него съответно се образува производство за защита от дискриминация. В тази връзка съставът следва да отбележи, при образуването на производство пред Комисията за защита от дискриминация не следва да се отчитат функционалните задължения на подателя на инициативния документ“, пишат още от комисията.

Оттам прекратяват преписката, като уточняват, че за тях е необяснимо защо един журналист не би участвал в производството за защита от дискриминация. Случаят е изпратен на деветчленен състав на комисията за обсъждане и „евентуално самосезиране по така поставения пред състава казус“.

На въпрос дали деветчленен състав на КЗД се е самосезирал във връзка с интервюто на Недялка Попова, от комисията заявиха, че преписката е била образувана по сигнал, който, след като е бил оттеглен, е била прекратена.

И един отвод

Сабрие Сапунджиева влезе в комисията през юли 2017 от квотата на парламента. Тя беше номинирана от ДПС

От съобщението на КЗД се разбира, че един от членовете – бившият заместник правосъден министър в кабинета на Пламен Орешарски – Сабрие Сапунджиева, си е направила отвод. На нейно място в състава е влязла Владимира Стоименова. Мотивите за отвода не са посочени.

Сапунджиева попадна в комисията през юли 2017 година от квотата на парламента. Тя беше номинирана от ДПС.

На последните парламентарни избори Сапунджиева беше на трето място в листата на ДПС в Благоевград, където водач беше и Делян Пеевски, а след като не влезе, стана сътрудник на народния представител Хамид Хамид.

През септември 2016 г. прокуратурата прекрати проверка срещу нея за това, че като зам.-министър на правосъдието в кабинета „Орешарски“ беше ремонтирала ведомственото си жилище с 50 хил. лв. от фонда за подобряване на условията в затворите, а след падането на правителството поиска да го купи, защото нямала свое. За да не бъде изгонена оттам, беше назначена като съдебен секретар в Административния съд в София, без за това да се иска разрешение от Висшия съдебен съвет, каквито са правилата. След като за случая се разшумя, Сапунджиева напусна и се оплака от политическата репресия, етническа и религиозна дискриминация от министъра на правосъдието.

Преди това в годините Сапунджиева е била член на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликта на интереси, съветник на президента Георги Първанов и член на Централната избирателна комисия.

Кои са членове на комисията

Комисията се състои от девет души, от които поне четирима юристи, които са с мандат пет години. Народното събрание избира петима от членовете, в това число председателя и заместник-председателя на комисията, а президентът назначава четирима.

През юли миналата година, когато започна новият мандат на органа, ГЕРБ и БСП застанаха зад дотогавашните си представители – председателя Ана Джумалиева и Златина Касърова-Дукова, която изкара един мандат в комисията, но от президентската квота, и беше номинирана отново. БСП издигна за втори мандат тогавашния зам.-председател Баки Хюсеинов. При ротацията в състава влязоха Орлин Колев от „Обединени патриоти“, а от квотата на държавния глава – Владимира Стоименова-Делийска, Наско Атанасов, Петър Кичашки и София Йовчева.

През май месец парламентът прие отчета на комисията за 2017 година. Според него общият брой жалби, сигнали и запитвания са били над 640, от които са били образувани 300 преписки, а постановените решения са над 400. Преобладаващо случаите, разглеждани от комисията, са били по признак „лично положение“, следван от „увреждане“, а на трето място – обществено положение. Преобладават и оплакванията за множествена дискриминация.

Заглавието е на редакцията