“Дневник” припомня какво пише в Договора за ЕС и представя накратко доклада “Саргентини”.

Правителството на България не е заело официална позиция по решението на Европейския парламент да започне процедура по чл. 7 от Договора за Европейски съюз за замразяване правото на Унгария да има глас в Съвета на ЕС – безпрецедентно по строгостта си наказание, което никога досега не е било прилагано спрямо страна член. Политически обаче лидерите на водещите български партии – “патриотите”, са най-категорични в това – и президентът Румен Радев заеха страната на премиера Виктор Орбан пише “Дневник”.

Чуха се оценки като “това е път към разделение на Европа към различни групи от държави и няма да доведе до единна и силна Европа” (Корнелия Нинова), “изключването и запушването на устата не са европейски принципи, а работят против Европейския съюз” (Румен Радев), “не съм съгласен Европейският съюз да става Съветски съюз, когато някоя страна иска да реши вътрешните си проблеми” и “аргументите (за тази репресия) са същите, каквито и през 1956 г. бяха използвани от СССР [срещу антикомунистическото въстание в Унгария]” (Красимир Каракачанов).

Никой от тях не цитира на базата на какви заключения за положението в Унгария (обобщени в доклада на група, ръководена от евродепутата Юдит Саргентини) е взето решението от мнозинството депутати в Европейския парламент. Няма и дума за това какво се казва в чл. 2 от Договора за Европейския съюз – текст, включен в мотивите.

В името на това да се води информиран дебат по въпрос, който може да доведе до решения със заемане на страна от правителството и парламента, “Дневник” припомня какво пише в Договора за ЕС и представя накратко доклада “Саргентини”. (Втората част очаквайте утре, 21 септември.)

 

В доклада за Европарламента се казва, че “съществува очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава съюзът”. Ето какво пише по този повод в основния правно обвързващ документ – Договора за ЕС:

 

Член 2
2. Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността. (…) Той се бори срещу социалното изключване и дискриминациите и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето.

 

Приблизително същото е повторено в по-кратък вид в чл.6 от ДЕС: “Съюзът се основава на принципите на свободата, демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи и на принципа на правовата държава, които са общи принципи за държавите членки.” По презумпция се изисква всяка страна член, подписала и ратифицирала договора, да ги защитава, прилага и насърчава. Самото допускане на страна, кандидат до членство, става, след като тя е вече е постигнала спазването на тези принципи.

 

Унгария, както и останалите държави, доброволно се е присъединила към ЕС и правителството на Виктор Орбан носи отговорност и за действията на всички предшествали го кабинети в страната. Европарламентът отбелязва, че “унгарските органи винаги са били готови за обсъждане на законността на всяка конкретна мярка, но не са предприемали действията, препоръчани в предходните му резолюции“.

 

Резолюцията на Европарламента от 12 септември припомня, че процедурата по чл. 7 от ДЕС не се основава единствено на информация от институциите на Европейския съюз, но и взима предвид – без обвързваща правна сила – външни становища: “Източници на информация, които следва да се имат предвид при мониторинга на спазването и насърчаването на общите ценности, като например докладите на международни организации, доклади на неправителствени организации и решенията на регионални и международни съдилища. Широк кръг от участници на национално, европейско и международно равнище нееднократно са изразявали своята дълбока загриженост от положението във връзка с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Унгария, включително институциите и органите на съюза, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Организацията на обединените нации (ООН), както и многобройни организации на гражданското общество”.

Резолюцията уточнява в кои области се изразява загриженост за случващото се при управлението на Виктор Орбан през последните години:

 

  1. Функционирането на конституционната и избирателната система;
  2. Независимостта на съдебните и на други институции, както и правата на съдиите;
  3. Корупцията и конфликтите на интереси;
  4. Правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данни;
  5. Свободата на изразяване;
  6. Академичната свобода;
  7. Свободата на религията;
  8. Свободата на сдружаване;
  9. Правото на равно третиране;

10 Правата на лицата, които принадлежат към малцинства, включително ромите и евреите, и защитата от изказвания, изразяващи омраза към тези малцинства;

  1. Основните права на мигрантите, търсещите убежище лица и на бежанците;
  2. Икономическите и социалните права.

 

Ето подробности по установените проблеми в отделни области (акцентите са на “Дневник”):

 

Функционирането на конституционната и избирателната система

 

Венецианската комисия (бел.ред. – това е най-авторитетният професионален орган в Европа по въпросите на конституционното право) няколко пъти изрази опасенията си относно процеса на изработване на конституция в Унгария, както по отношение на основния закон, така и на неговите изменения. (…) Критиките бяха насочени към липсата на прозрачност на процеса, неадекватното участие на гражданското общество, липсата на реална консултация, застрашаването на принципа на разделение на властите и отслабването на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на национално равнище.

 

Правомощията на Конституционния съд на Унгария бяха ограничени в резултат на конституционната реформа, включително по отношение на въпросите, свързани с бюджета, премахването на actio popularis (индивидуална жалба в обществен интерес), на възможността съдът да се позовава на практиката си отпреди 1 януари 2012 г., както и ограничаването на възможността съдът да упражнява контрол за конституционосъобразност на измененията на основния закон, различни от тези с единствено процесуален характер. Венецианската комисия изрази сериозни опасения относно тези ограничения и относно процедурата за назначаване на съдии. (…)

 

В заключителните си бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост, че настоящото производство по конституционни жалби ограничава достъпа до Конституционния съд, не предвижда срок за упражняване на правомощието му за контрол за конституционосъобразност и не спира прилагането или изпълнението на оспорените законодателни актове. Той посочи също така, че разпоредбите на новия Закон за Конституционния съд отслабват сигурността на служебното положение на съдиите и увеличават влиянието на правителството върху състава и работата на Конституционния съд чрез промяна на процедурата за назначение на съдии, броя на съдиите в съда и на възрастта за пенсионирането им. Комитетът изрази загриженост и поради ограничаването на компетентността и правомощията на Конституционния съд да осъществява контрол върху нормативните актове, имащи отражение върху бюджета.

 

В своя доклад, приет на 27 юни 2018 г., ограничената мисия за наблюдение на избори на Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека заяви, че (…) кампанията [за парламентарните избори] е протекла оживено, но враждебната и заплашителна реторика е ограничила пространство за дебати по същество и е намалила способността на гласоподавателите да направят информиран избор. (…) Способността на участниците да се конкурират на равна основа е била значително компрометирана от прекомерните разходи на правителството за публични информационни предавания, което е засилило посланията на управляващата коалиция в рамките на кампанията. При липсата на изисквания за докладване до периода след изборите избирателите на практика бяха лишени от информация относно финансирането на кампанията, което е от ключово значение, за да се направи информиран избор.

 

Националната консултация “Да спрем Брюксел” съдържа обвинения и твърдения, които са фактически неверни или крайно подвеждащи. Унгарското правителство проведе също така консултации под наслов “Миграцията и тероризмът” през май 2015 г., както и срещу предполагаем “план Сорос” през октомври 2017 г. Тези консултации прокараха паралели между тероризма и миграцията, пораждащи омраза към мигрантите, и бяха насочени по-специално към личността на Джордж Сорос и към съюза.

 

Независимостта на съдебните и на други институции, както и правата на съдиите

 

Председателят на Националната съдебна служба (бел.ред. – той се избира от парламента начело на създадена през 2011 г. институция с първоначално широки правомощия, ограничени под международен натиск) наред с другото може да премества съдии и да определя съдии за конкретни дела, и играе роля в дисциплинарните производства в съдебната система. Председателят на Националната съдебна служба също така отправя препоръки до президента на Унгария относно назначаването и отстраняването от длъжност на председателите на съдилищата, включително председателите и заместник-председателите на апелативните съдилища.

 

Опитът да бъдат задължително пенсионирани на 62 години съдиите, прокурорите и нотариусите през 2012 г. бе обявен за незаконен от Съда на ЕС. Последвалият закон поправи това, но не гарантира връщането на вече пенсионираните на досегашните им позиции и през 2015 г. Институтът по правата на човека към Международното сдружение на адвокатските колегии заяви, че мнозинството от пенсионираните съдии не са се върнали на длъжностите, на които са работили, отчасти тъй като техните предишни длъжности вече са били заети. Институтът посочи също така, че независимостта и безпристрастността на унгарската съдебна власт не могат да бъдат гарантирани и че върховенството на закона продължава да бъде отслабено.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие през 2015 г., че е налице нарушение на правото на справедлив съдебен процес и на правото на ефективни правни средства за защита. ЕСПЧ стига до извода, че нарушенията се дължат на практиката на Унгария систематично да не предоставя гаранции за приключването в разумен срок на делата за установяването на правата и задълженията на гражданите, както и да не предприема мерки, позволяващи на жалбоподателите да претендират обезщетение за прекомерната продължителност на гражданското производство на национално равнище. Изпълнението на това решение все още не е завършило.

 

Корупция и конфликт на интереси

 

В своя доклад, приет на 27 март 2015 г., групата “Държави срещу корупцията” (GRECO) призова за създаването на кодекс за поведение за членовете на унгарския парламент относно насоките за случаи на конфликт на интереси. Освен това членовете на парламента следва да бъдат задължени да съобщават незабавно за конфликт на интереси и това следва да бъде придружено от по-строго задължение да подават декларации за имущественото си състояние. Това следва също така да бъде придружено от разпоредби, които да предвиждат санкции за подаване на неверни декларации за имущественото състояние. Освен това декларациите за имущественото състояние следва да се оповестяват публично онлайн, за да се даде възможност за общ надзор от страна на обществеността; следва да бъде въведена стандартна електронна база данни, за да се даде достъп по прозрачен начин до всички декларации и техните изменения.

 

Унгария се възползва от финансиране от съюза в размер на 4.4% от своя БВП, или повече от половината от публичните инвестиции. Делът на възложените поръчки в резултат на проведени процедури за възлагане на обществени поръчки, в които е получена само една оферта, остава висок – 36% през 2016 г. Подчертава, че Унгария е с най-висок процент в Съюза на финансови препоръки, отправени от OLAF по отношение на структурните фондове и земеделието за периода 2013 – 2017 г. (…) През 2017 г. OLAF установи “сериозни нередности” и “конфликт на интереси” по време на разследването си на 35 договора за поръчки във връзка с уличното осветление, възложени на дружество, което по онова време е било контролирано от зетя на унгарския министър-председател. OLAF изпрати своя окончателен доклад с финансови препоръки до Генерална дирекция “Регионална и селищна политика” на Комисията да се поиска възстановяване на 43.7 милиона евро и да бъдат отправени препоръки към главния прокурор на Унгария. (…) Унгария реши да не участва в създаването на Европейската прокуратура, която ще отговаря за разследването, повдигането и поддържането на обвинение и предаването на съд на извършителите на престъпления срещу финансовите интереси на Съюза и техните съучастници.

 

Ефективността на управлението в Унгария е намаляла от 1996 г. насам и че Унгария е една от държавите членки с най-неефективни правителства в Съюза. Всички унгарски региони са доста под средната стойност за Съюза по отношение на качеството на управлението. Според доклада на ЕС за борбата с корупцията, публикуван от Kомисията през 2014 г., корупцията се възприема като широко разпространена (89%) в Унгария. Според Доклада за глобалната конкурентоспособност за 2017 – 2018 г., публикуван от Световния икономически форум, високото ниво на корупция е един от най-проблематичните фактори за извършването на стопанска дейност в Унгария.

 

Право на неприкосновеност на личния живот и защита на данните

 

ЕСПЧ приема [през 2016 г.], че правото на неприкосновеност на личния живот е нарушено поради недостатъчните правни гаранции срещу неправомерно тайно наблюдение за целите на националната сигурност, включително във връзка с използването на средства за далекосъобщения. (…) Изпълнението на това решение все още не е завършило.

 

Комитетът на ООН по правата на човека изрази [през 2018 г.] загриженост, че унгарската правна уредба относно тайното наблюдение за целите на националната сигурност дава възможност за масово прихващане на съобщения и не съдържа достатъчни гаранции срещу произволна намеса в упражняването на правото на неприкосновеност на личния живот. Комитетът също така изрази загриженост поради липсата на разпоредби за осигуряване на ефективни средства за правна защита в случай на злоупотреби, както и за уведомяване на засегнатото лице във възможно най-кратък срок след прекратяването на мярката за наблюдение, без да се излага на риск целта на ограничението.

 

Свобода на изразяване

 

(27) На 22 юни 2015 г. Венецианската комисия (…) призова за редица промени в Закона за печата и Закона за средствата за масово осведомяване, по-специално относно определението на термина “незаконно медийно съдържание”, оповестяването на журналистическите източници и относно санкциите срещу медийните предприятия. (Подобни опасения бяха изразени в анализи на ОССЕ и Съвета на Европа) Комисарят (на Съвета на Европа по правата на човека) посочи също така проблемите с концентрацията на собствеността върху медиите и с автоцензурата и посочи, че правната уредба, инкриминираща клеветата, следва да бъде отменена.

 

Венецианската комисия подчерта изрично, че е необходима промяна на правилата за избиране на членовете на Медийния съвет, за да се гарантира справедливо представителство на социално значимите политически и други групи, и че редът за назначаване и правомощията на председателя на Медийния съвет или на председателя на Медийния орган следва да бъдат преразгледани с цел да се намали концентрацията на правомощия и да се гарантира политическа неутралност; управителният съвет също следва да бъде реформиран в съответствие с тези принципи.

 

Венецианската комисия препоръча и децентрализация в управлението на доставчиците на обществени медийни услуги, а Националната телеграфна агенция да не бъде единственият доставчик на новини за доставчиците на обществени медийни услуги. (Подобни опасения бяха изразени от ОССЕ и Съвета на Европа.)

 

Правото на достъп до държавна информация (съгласно Закона за информационното самоопределяне и свободата на информацията от 2011 г.) претърпя по-нататъшно значително ограничаване.

 

Във връзка с парламентарните избори през 2018 г. “достъпът до информация, както и свободата на медиите и свободата на сдружаване са били ограничени, включително в резултат на неотдавнашните законодателни промени, и че медийното отразяване на кампанията е било подробно, но силно поляризирано и лишено от критичен анализ поради политизирането на собствеността на медиите и влиянието на правителствените кампании за популяризиране”, заключи доклад на ОССЕ.

 

Политизирането на собствеността на медиите, в съчетание с рестриктивната правна рамка и отсъствие на независим медиен регулаторен орган, имат възпиращ ефект върху редакционната свобода, като това възпрепятства достъпа на гласоподавателите до плуралистична информация. Тя посочи също така, че с измененията са въведени неправомерни ограничения за достъпа до информация чрез разширяване на определението за информация, която не подлежи на оповестяване, и чрез увеличаване на таксата за обработване на исканията за информация.

 

Комитетът на ООН по правата на човека изрази през 2018 г. загриженост по отношение на унгарските медийни закони и практики, които ограничават свободата на мнение и на изразяване. Медийният съвет и Медийният орган не притежават достатъчна независимост за изпълнението на своите функции и разполагат с твърде широки регулаторни и санкционни правомощия.

 

Академичната свобода

 

(33) На 6 октомври 2017 г. Венецианската комисия стигна до заключението, че въвеждането на по-строги правила без действително сериозни причини, заедно със стриктните срокове и сериозните правни последици по отношение на чуждестранните университети, които са вече установени в Унгария и осъществяват законна дейност в страната в продължение на много години, изглеждат много проблематични от гледна точка на принципите на правовата държава и на принципите и гаранциите на основните права. Тези университети и техните студенти са защитени от националните и международните правила за академичната свобода, свободата на изразяване, свободата на сдружаване и правото на образование и свободата на образованието. Загрижеността се споделя и от специалните докладчици на ООН и Комитета на ООН по правата на човека. Преговорите между унгарското правителство и засегнатите чуждестранни висши учебни заведения, по-специално Централноевропейския университет, все още продължават, и правният вакуум за чуждестранните университети остава.

 

На 7 декември 2017 г. Европейската комисията установи, че новото законодателство противоречи на правото на академична свобода, правото на образование и свободата на стопанска инициатива, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз (“Хартата”), както и на правните задължения на Съюза, произтичащи от международното търговско право.

 

Европейският парламент изтъква, че неправилно тълкуване на понятието социален пол преобладава в публичните обсъждания в Унгария и изказва съжаление по повод съзнателното погрешно тълкуване на термините “социален пол” и “равенство между половете”. Европейският парламент осъжда посегателствата срещу безплатното обучение и изследванията, по-специално в областта на изследванията на социалния пол, чиято цел е да се анализират властовите отношения, дискриминацията и отношенията между половете в обществото и да намерят решения за различните форми на неравенство и които се превърнаха в мишена на кампании за оклеветяване. Европейският парламент призовава за пълното възстановяване и гарантиране на основния демократичен принцип за свобода на образование.

 

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.