Две трети от българите не искат мюсюлманин сред роднините си

България може да е една от трите европейски държави със значително мюсюлманско население, но само 32% от гражданите ѝ са склонни да допуснат в семейството си човек, който изповядва исляма. Повече (55%) са тези, които биха приели евреин да влезе сред роднините. Две трети (66%) от българите казват, че религията е много (или донякъде) важна за идентичността, т.е., за да се смята, че един човек е българин, цитира изследване Дневник.

Това показа американският социологически институт “Пю” в текст за ценностните разлики от двете страни на бившата желязна завеса. Те представляват обобщени резултати от проучване сред близо 56 000 души над 18-годишна възраст в 34 държави в периода 2015-2017 г.

В другите две страни с отчетливо повече мюсюлмани – Босна и Херцеговина и Русия – одобрението мюсюлманин да бъде допуснат в семейството е 42% и 34%. Сред държавите, в които е правено проучването, има доста по-драстично неприемане на мюсюлманите в семейната среда: Армения (съгласни са едва 7%), Чехия (12%), Беларус и Литва (16%), Грузия (17%) и Латвия (19%). Но това са страни с много малко мюсюлмани (в някои случаи социолозите дори не са можели реално да определят колко е голяма тази група) или – както е в случая с Армения и Грузия – са консервативни християнски държави в обкръжението на мюсюлмани (Северен Кавказ в Русия, Турция, Азербайджан, Иран).

 

След десетилетия на комунистически репресии и тоталитарна атеистична идеология страните в източната част на Европа сега казват, че религията е важна част от формирането на идентичността. На Запад е точно обратното – във Франция или Великобритания анкетираните отговарят, че не е важно дали си християнин, за да си истински французин или британец. Лутеранските Латвия и Естония се отличават от това правило, като повечето отговорили на проучването не придават голямо значение на религията.

 

Що се отнася до разликите между поколенията, в Източна Европа такава не се регистрира – израсналите и формиралите се при демокрацията (18-34-годишни) не приемат мюсюлмани и евреи сред роднините си също толкова, колкото и по-възрастните. В Полша например 36% от младежите биха приели човек, изповядващ исляма, в семейството, докато във Франция това не е проблем за две трети от техните връстници.

 

Като цяло отговори за това кое формира националната идентичност, какво е отношението към религиозните малцинства в страната и дали смятат националната култура за най-добрата в Европа, показва “висока степен на религиозен национализъм на изток и повече откритост към общество, съставено от различни култури, на запад”.

 

Други заключения от доклада:

 

– в Западна Европа намаляват хората, които се самоопределят като християни

 

– в Източна Европа християните остават или в някои случаи се увеличават като дял от населението

 

– в сравнение с останалия свят цяла Европа е място, където има относително ниски нива на практикуване на религията (т.е. редовно ходене на църква или молитва), а на изток това равнище е малко по-високо (но в комбинация с практикуването на дохристиянски култове и суеверия)

 

– европейците като цяло смятат, че религията и държавата трябва да бъдат разделени, но на изток близо половината казват, че това не бива да е така и държавата трябва да помага за разпространение и налагане на религиозни ценности и вярвания (има се предвид християнски вярвания – бел. ред.); в България точно половината (50%) подкрепят разделяне на верските дела от държавата и 42% от анкетираните са искали държавна подкрепа на религиозните  подкрепа на религиозните дейности (абсолютно същите са резултатите в Русия и Беларус).

 

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.