Експерти: проблемът със собствеността на медиите не е проблем със собствеността на медиите

Проблемите собствеността на медиите в България не са причина, а симптом, че държавата е завладяна. Около тази теза се солидаризираха повечето участници в конференцията “Медиите като инструмент за завладяване на държавата”, която се проведе вчера в София. Тя беше организирана от Центъра за изследване на демокрацията в сътрудничество с Медийната програма на Югоизточна Европа на Фондация “Конрад Аденауер”.

В България журналистите не са систематично преследвани, както са в други страни, но има други причини, поради които много от тях не са мотивирани да предоставят качествен продукт според Кристиян Шпар, ръководител на Медийната програма на Югоизточна Европа на “Конрад Аденауер”. Сред тях той спомена случаите на натиск върху журналисти. Според Шпар много от медиите ни не са релевантни на всекидневния живот на мнозинството българи, а отразяват приоритетите на елитите.

Посланикът на САЩ в България Марси Рийз сподели, че е била радиожурналист в миналото и изпитва голямо уважение към фундаменталната роля на медиите в демократичното общество. Тя спомена случаи на нарушаване на медийната свобода в България, като например големите глоби, наложени от Комисията за финансов надзор на Икономедиа и “Зов Нюз”.

Според Мария Йорданова, директор на Правната Програма на Центъра за изследване на демокрацията, независимо от съществуващата правна рамка, невинаги е възможно да се установят действителните собственици на определени медии. Социалните медии придобиват все по-широко влияние, а онлайн медиите все още са извън обхвата на правното регулиране.

Експертът по медийно право професор Нели Огнянова сподели, че е уморена от темата, тъй като през годините е участвала в много подобни дискусии. Тя каза, че се надява, че ще минем отвъд констатациите и ще стигнем до методи на оценка на ситуацията. Според нея въпросът за прозрачността на медийната собственост не се свежда до това да има кой да бъде съден за клевета. Въпросът е всъщност за контрола върху информационните канали.

Нели Огнянова обърна внимание, че понякога не е от значение кой е собственикът на една медия, а кой държи контрола върху нея. Тя даде пример със следния “трик” – някои медии имат “консултанти”, които не са собственици, но контролират политиката на медията.

Според Нели Огнянова не по-маловажно от проблема за собствеността на медиите е тяхното финансиране. Тя даде пример с няколко вида финансиране на медии. Едно от тях е тегленето на кредити. Много медии се оказват длъжници на Корпоративна банка. Експертът по медийно право зададе реторичния въпрос – какво всъщност обединява медиите, които са част от Българския медиен съюз? Рекламите са друга форма на финансиране на медиите. Според Огнянова е недопустимо един и същи субект да предлага и реклама на медиите, и програмно време на рекламодателите, но държавата легитимира такива играчи. Друг начин на финансиране е използването на публичен ресурс – държавни или европейски средства. Нели Огнянова нарече това типичен пример за “превзета държава”. От значение са и договори, които не са публични, но по силата на които хора с малък пазарен дял имат огромно значение за вземане на решения в медиите.

Нели Огнянова предложи да се създаде регистър на публичните средства, отделяни за медии, и да се реформира правната рамка така, че никой да не е “прекалено голям” по отношение на медиите.

За презентацията е нужен JavaScript.

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията каза, че спонсорството се използва като механизъм за влияние върху медии. Той разказа за свои медийни участия, които са цензурирани, защото е споменал фирми, които спонсорират съответната медия. Според Безлов чрез спонсорства за културни събития определени PR агенции, които имат договори и с медии, дават огромни суми. Част от тях отиват за културни дейци, чиято позиция зависи от въпросните агенции.

В резултат на технологичната криза в медиите (тоест възхода на интернет) в България няма печатна медия, която да се самоиздържа, подчерта Тихомир Безлов. Според него почти никой не говори за ролята на социалните медии, а има развита и добре бюджетирана система за финансиране не само на “тролове”, а и на публични личности, които да заявяват определени позиции, отново в резултат на договори с PR агенции.

И Георги Лозанов като Нели Огнянова сподели, че разговорът за собствеността на медите се води уморително дълго. Според него медийната среда не се развива, но се развива говоренето за нея. Той отчете като развитие, че все по-малко говорим за собственост на медиите, а все повече – за финансиране. Ако знаем собствениците, нищо не произтича, заяви Лозанов. По важно е има ли собственици, които се крият, и какво да се прави в такъв случай. Често пъти медиите сами информират гражданите кой зад кого стои в определени медии. И Георги Лозанов като други от участниците подчерта, че има много малко медии, които се самоиздържат. Източниците на финансиране на медиите са другаде, а “другадето никога не е невинно”. Той раздели медиите на три вида – обективни, медии със заявена ангажираност и ангажирани медии, които се преструват на обективни.

Дебатите за медиите според Георги Лозанов са важни, защото “окуражават професионалния Свръх-Аз”.

Огнян Златев, ръководител на представителството на Европейската комисия за България, каза, че страните-членки на ЕС не желаят да има общоевропейски правила за медиите, а медийната индустрия също не подкрепя въвеждането на обща рамка. Ние сме свикнали да копираме готови решения отвън, заяви Златев, но в случая такива няма. Според него ние имаме един от най-добрите етични кодекси на медиите в ЕС и през първите две години от съществуването си той е давал добри резултати, но след 10 години не сме напреднали, а напротив – България е все по-надолу в класациите за медийна свобода.

В дискусията в края на конференцията Александър Кашъмов от “Програма достъп до информация” и новоизбран председател на Националната комисия по журналистическа етика сподели, че според него има и положителни промени. През 2000 г. например все още клеветата се е наказвала със затвор. Според него “нелоялни удари под кръста” може да нанасят “комисийки”, които не са пряко свързани с медиите, но имат отношение към медийната регулация, като например Комисията за защита на конкуренцията или нашумялата покрай налагането на огромни глоби Комисия за финансов надзор.

Алексей Лазаров от “Капитал” каза, не трябва да генерализираме, когато говорим за медиите в България. Според него има “малки анклави на нормалност”, между които вестник “Сега”. Според него ставащото в медиите е признак, че държавата е завладяна. Но за да се промени ситуацията, е необходимо да има съдебна реформа и справяне с корупцията.

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.