Eвикцията във Варна оставя деца без дом

Неадекватните и лошо планирани действия на общинските и държавни власти във Варна създадоха хуманитарна криза, застрашаваща здравето и живота на много хора, голяма част от които деца, и съобщи Български хелзинкски комитет. Става въпрос за случая на 20 август, когато Община Варна, в сътрудничество с органите на държавната власт осъществи принудителна евикция на стотици роми, живеещи във варненския квартал „Максуда“, се казва в позиция на Български хелзински комитет (БХК), разпространена до медиите вчера.

Акцията от 20 август е една от най-мащабните принудителни евикции, осъществени от българските власти от началото на демократичните промени у нас, твърдят от организацията. Според наличната официална информация разрушените ромски къщи са 46 от общо 58 планирани за разрушаване. Властите не съобщиха броя на обитателите на разрушените жилища, голяма част от които са деца и самотни майки. По официални данни, във всичките 58 подлежащи на разрушаване жилища по настоящ адрес са регистрирани общо 520 души, от които 233 деца, а по постоянен адрес – общо 490 души, от които 211 деца. Ако в разрушените къщи гъстотата на обитаване е като средната за всички подлежащи, това означава, че на 20 август повече от 400 души, от които повече от 150 деца, са останали без дом. На повечето семейства това е било единственото жилище, в което те са живели необезпокоявани от властите в продължение на много години, в някои случаи – повече от едно десетилетие.

Както Marginalia вече писа, според Христо Христов, кмет на варненския район “Младост”, в който се намира ромската махала, реално в къщите са живеели не повече от 56-60 души. Тази информация обаче не намира потвърждение нито в официалните данни, нито в информацията, която имат неправителствени организации, работещи на място.

От свидетелства на засегнати лица и очевидци БХК получи данни за редица нарушения, извършени от страна на полицейски служители преди, след и по време на принудителната евикция, включително: откарване в полицейско управление на жителка на квартал „Максуда“ с цел сплашването ѝ, за да не предприема и организира протестни действия; оказване на натиск върху служител на НПО, бил на мястото на принудителните евикции; бутане, удар с бухалка и заплахи срещу жени, пострадали от евикциите; расистки обиди.

Макар опитите на Община Варна да предложи алтернативно настаняване на останалите без дом семейства да е стъпка в правилната посока, на практика не бе осъществена каквато и да е реална предварителна консултация със засегнатите лица относно алтернативите на принудителната евикция, смятат от правозащитната организация. Не е направен предварителен и адекватен анализ на броя засегнати от евикциите лица, включително колко деца, възрастни хора, хора с увреждания и представители други уязвими групи ще бъдат засегнати, както и техните възможности за алтернативен подслон. Това, според БХК, е довело до ненавременни, хаотични и крайно неадекватни действия от страна на Община Варна и социалните работници на Дирекция “Социално подпомагане“ – Варна по отношение на осигуряването на алтернативно настаняване с цел превенция на оставането без дом на засегнатите хора. В резултат, редица деца и техните родители са прекарали нощта на 20 август на открито или под импровизирани навеси при условията на продължителен дъжд и студено време.

Въпреки твърдението на властите, че на всички засегнати лица е било направено предложение за настаняване в социални услуги, в БХК са получили информация, която определят като заслужаваща, че това не е направено за всички, на достъпен език и след внимателно обсъждане с всяко индивидуално домакинство за наличието на алтернативни възможности.

Осигуреното частично алтернативно настаняване в социална услуга е временна и несигурна мярка, напомнят от организацията. Такова е и становището на Европейския съд по правата на човека във връзка със събарянето на къщи в Гърмен. Настаняването става без издадена настанителна заповед и е по устна уговорка с ръководството на Приюта. Периодът на настаняване по уговорка е един месец, което по същество прави настаняването в социалната услуга неадекватна алтернатива на разрушения дом на потърпевшите. За настанените не се очертава никаква перспектива след изтичането на този срок, се предупреждава в становището.

Действията на общинските власти във Варна, където незаконното строителство не се ограничава само до единствените жилища на ромските семейства в квартал „Максуда“, са несправедливи и дискриминационни, заявиха от БХК. Според организацията те се осъществяват с аморална предизборна цел – да се спечелят политически дивиденти на основата на антиромските предразсъдъци и омраза. Правозащитниците припомнят, че международните стандарти изискват в случаи, когато принудителните евикции от незаконно строителство засягат единственото жилище на засегнатите, властите да осъществят предварителни консултации със засегнатите и да не допускат те да останат бездомни както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива. Те също така забраняват нечовешкото и унизително отнасяне, както и другите потенциално свързани с евикциите нарушения на правата на човека, като разделянето на семейства и унищожаване на собствеността на засегнатите. От 2006 г. насам България е била осъждана по повод на принудителни евикции от незаконни жилища в ромски квартали от три международни органа – Европейският комитет по социални права, Европейският съд по правата на човека и Комитета по правата на човека на ООН. По всички дела тези органи са намирали несъответствие на българското законодателство, регулиращо принудителните евикции, с различни норми на международното право по правата на човека. Компетентните български власти обаче не извършиха никакви изменения на законодателството, за да го приведат в съответствие с международните стандарти, твърдят от организацията.

С писмо от 24 август българското правителство е поело ангажимент да не бъдат премахвани повече сгради във варненското ромско гето “Максуда”, съобщи “Дневник” вчера. За писмото, за което няма официална правителствена информация, се знае от статус във Фейсбук на адвокат Даниела Михайлова, която работи по случая.

До кметовете на община Варна и градския район “Младост” са подадени заявление с искане за получаване на копия от заповедите за премахване на постройките в “Максуда”, пише още в статус на адвокат Михайлова. Поискана е също и информация за мерките, предприети в защита на децата и хората с увреждания, както и за начина, по който засегнатите са били уведомени за акцията по събарянето. До края на деня вчера отговори не са били получени.

“Според чл.14, ал.2, т.1 от Закона за достъп до обществена информация властите са длъжни незабавно да съобщават данни, които могат да предотвратят заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или на тяхното имущество. Това в случая явно не беше сторено”, уточнява адвокат Даниела Михайлова.

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.