Феминизиране на бедността, сегрегация, устойчиви полови стереотипи при заплащане

Споделете статията:

Очакванията от последиците от COVID-19 са за задълбочаване на различията в заплащането на жените и мъжете, въпреки прилаганите правителствени политики за запазване на заетостта и доходите.

Жените претърпяват сериозни загуби поради силното си присъствие в сектора на услугите, като ресторантьорство, туризъм, хотелиерство, почистванe.

Проблемът с разликите в заплащането остава поради постоянството на стереотипи. “Напредъкът е бавен, защото жените работят в нископлатени и неравностойни работни места в индустриите, те са по-склонни да прекъснат кариерата си или да адаптират работата си на друг режим поради семейни причини и грижи”, казва пред БТА експертът от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Виолета Иванова.

Следствие от силната отраслова сегрегация е повече от половината от наетите жени да са концентрирани предимно при нископлатени отрасли, в които средната работна заплата е в диапазон от 575 до 1107 лв. (при средна за страната от 1438 лв., м. дек. 2020 г.).

Заетостта на мъжете доминира в две от трите най-високо платени икономически дейности, а различията в заплащането се запазват на високи нива. В дейност “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” средната работна заплата на жените е с 33 на сто по-ниска от тази на мъжете, в “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” с 11 на сто по-ниска.

Обратно, заетостта на жените преобладава в две от трите най-ниско платени икономически дейности, при това с по-ниска работна залата от тази на мъжете “Хотелиерство и ресторантьорство” (-23.3 на сто), “Култура, спорт и развлечение” (с -25.8 на сто), (обредни услуги, химическо чистене, пране, фризьорски услуги, козметика).

Неефективното търсене на решения по тези проблеми води до феминизиране на бедността и загуба за икономиката, както от увеличение на разходите на социалните фондове, така и от пропуснати ползи от неефектитвното използване на трудовия потенциал.

Средно за ЕС, пенсиите на жените на възраст над 65 г. са с 30 на сто по-ниски от пенсиите на мъжете. От тук следва, че жените пенсионерки са в по-голям риск от изпадане в бедност отколкото мъжете пенсионери, като за България данните показват, че 59 на сто от жените пенсионери са в риск от бедност в сравнение с 43.1 на сто от мъжете пенсионери.

По-бедните социални групи са изложени на по-голям риск от Covid-19. Жените от тези групи не могат да се грижат за своето здраве пълноценно, често страдат от придружаващи заболявания, което ги нарежда в по-рискова група.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.