“Фрийдъм хаус”: България 10 години упорито се плъзга към “хибриден режим”

Споделете статията:

 

Проблеми с функционирането на съдебната система са причина и тази година демокрацията в България да продължи отстъплението и плъзгането си към “хибриден режим”, което плавно се наблюдава с малко изключение от десетилетие насам. Голяма част от проблемите й се наблюдават и в повечето от останалите държави в региона.

Тези изводи следват от оценката за България в годишния доклад за страни в преход (Nations in Transit) на американската фондация “Фрийдъм хаус”. Изследват се 29 държави от Източна Европа и бившите съветски републики – т. нар. Източен блок от времето на Студената война – за да се проследи демократичното им развитие (това е причината Гърция и Турция от нашия район да не са обхванати).

“Фрийдъм хаус” понижава оценката за работата на съдебната система в България заради “притеснения за политизацията на прокуратурата, липсата на отчетност за нередности при работата на полицията и прокуратурата и дискриминационно отношение към граждани роми по време на пандемята от COVID-19”.

Съдебната система е една от седемте категории, наблюдавани от фондацията (другите са национални институции, избори, гражданско общество, медии, местни институции и борба с корупцията).

“Политическият климат на страната се влоши още повече през 2020 г.”, като поляризацията в обществото не намаля в резултат на настъпването на пандемията, се отбелязва в отделния доклад*, посветен на България. Същевременно през миналата година се наблюдава и “влошаване на работната среда за журналисти”, с използване на сила и нападения срещу представители на медиите. Отвъд посочените в промяната на рейтинга проблеми в съдебната система се споменават и първите санкции, наложени от Съединените щати срещу български съдия – Андон Миталов.

Обзорният за всички изследвани държави доклад на “Фрийдъм хаус” сочи, че тази низходяща тенденция се наблюдава в много страни. Влошаване на оценката има в 18, подобрение – едва в 6, без промяна са 5. На практика консолидирани демокрации сред изследваните са само балтийските страни, Чехия, Словакия и Словения.

  • Организацията открито говори за “антидемократичен завой”, тъй като “атаките срещу демократичните институции се разпространяват по-бързо от всякога” в Европа и Евразия. “Опортюнисти… прикрити под идеологически дневен ред” подхранват антидемократичните практики. “В много столици” ерозията на либералния демократичен ред означава, че демокрацията, която поне на думи политиците приемат като желан модел, все повече губи от популярността си – включително защото съществуващите институции не могат да се справят с проблемите в обществата.

В тази картина проблемът на България е постепенното намаляване на оценката заради проблеми с качеството на демокрацията – основно, но не само, в медиите, борбата с корупцията, съдебната система и работата на институциите, защото запазване на тенденцията я тласка към превръщане в същия режим, какъвто вече се наблюдава и в Унгария.

Държавите и категориите, на които е разделен демократичният им живот, се оценяват от 1 (авторитарен режим) до 7 (консолидирана демокрация) пункта.

Общата оценка за демокрацията в България е 4.50 – с 0.04 пункта под предходната година. Спадът е по-малък, отколкото предходната, защото намаляването е само в една от седем категории, а не в 2, колкото през 2020-а. И тази година обаче промяната потвърждава тенденцията за десетилетие (с изключение само на 2016 г.) България устойчиво да намалява резултата си всяка година.

“Процентът на демокрация” спада с един пункт – 58 от 59 на сто – и намалява при повечето от разгледаните 30 държави (без Босна Северна Македония, Латвия, Литва, Словакия и Узбекистан). Заедно с Латвия и Черна гора България е с десети по интензитет спад на демократичните параметри за последните четири години, измервани от “Фрийдъм хаус”. Най-голям е сривът в Полша, Унгария, Сърбия и Черна гора.

Промяната на България, 0.04 точки спад, не е най-значимата в историята на рейтингите. Не е и най-значимата за годината – същата е в Румъния, малко по-голяма е в Албания и Сърбия, цели 0.25 точки в Унгария и 0.36 в Полша, като в последните две има срив в повечето категории. Тя обаче приближава страната до нов тип режим, какъвто в момента в ЕС е единствено Унгария, заедно с всички държави от Западните Балкани, които не са в ЕС.

Това е резултат от процес, продължаващ десетилетие – нито веднъж от доклада от 2012 г. насам показателят не е променял – поне за кратко – посоката нагоре и непрекъснато се е влошавал.

източник

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.