Гърция отбелязва годишнината от геноцида над понтийските гърци

Гърция обявява 19 май г. 1994 г. за официален ден на национална памет на избитите понтийските гърци между 1914 и 1923 г. На този ден през 1919 г. силите на Кемал Ататюрк дебаркират в Самсунда (тур.: Самсун). Тогава започва втората и безмилостна фаза от трагедията на понтийските гърци. Консулът на Австрия в Трапезунд описва събитията така: „Турците използват тактиката на интерниране/депортиране на населението, без оглед за възможностите за оцеляване, от крайбрежията към вътрешността на страната, така че изселените да бъдат изложени на крайна мизерия и гладна смърт“.

Навсякъде в Понт кланета… в Керасунд (тур.: Гиресун)… в Трапезунд (тур.:Трабзон) и другаде. Ако положението продължи така, понтийският гърцизъм е застрашен от заличаване, преди дипломацията да успее да се занимае с него“. С тези думи на отчаяние в телеграма от юли 1920 г., настоятелството на понтийските гърци тревожно уведомява министър-председателя на Гърция Елефтериос Венизелос за събитията положили началото на края на понтийския елинизъм. През периода 1914- 1923 г. турците избиват повече от 200.000 понтийски гърци. Точният брой на жертвите не е известен, някои историци и изследователи, които твърдят че той достига 350.000. Клането е резултат от плана за турцизиране на широк район по крайбрежията на Черно море – Понт, като на прицел са не само гърците, а и арменците. Гоненията започват доста години преди това, без все пак да са добили измеренията на организиран геноцид.

 

„Прочистването“ започва с движението на Младотурците през 1911, продължава по време на Първата световна война и е завършено от Кемал Ататюрк от 1916 до 1923 г. През първите години понтийските гърци са отвеждани в лагери за принудителен труд – т.нар. Αмеле тамбуру, където след изтощителни походи и гладуване, повечето интернирани не издържат на нечовешките условия в жега и студ, на побоите и насилието, и умират. По-късно гоненията придобиват характера на геноцид, като турците не проявяват никаква милост, избивайки хладнокръвно наред мъже, жени и деца.

Турското външно министерство призова гръцкото ръководство да си припомни гръцките зверства отразени в докладите и Анкетната комисия и да признае историческите факти, както са описани в член 59-ти на Лозанския мирен договор от 1923 г. и противоречат на военните практики. Припомня се и факта, че след Войната за независимост гръцкият министър-председател Ел. Венизелос предлага Кемал Ататюрк, основателя на Република Турция, ръководил борбата за независимост от 19 май 1919 г. за Нобелова награда за мир

 

Здравка Михайлова, специално от Атина

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.