Глетчерният лед се топи невероятно бързо, Арктика е близо до екологична и политическа гибел

В Исландия “погребаха” символично първия ледник, станал жертва на измененията в климата. Федералната канцлерка Меркел изказа съболезнования на място и бе изцяло завладяна от красотата на природата. Така завършват трагедиите: с гибел на красотата. Арктика наистина не е далеч от гибелта – както в екологичен, така и в политически план.

Точно това се случва в момента с невиждана скорост. Никъде другаде по света затоплянето на Земята не е толкова радикално: Арктика се затопля два до три пъти по-бързо, отколкото зоните с по-умерен климат. Къде в такъв случай отива природната красота, щом заради жегите през юни тази година в Гренландия само за един ден се стопиха 11 милиарда тона глетчерен лед и наяве излезе сивкавият, мек и замърсен стар лед?

Преди 50 години ледът е бил четири пъти повече от сега.

Топенето на ледовете създава нови маршрути за корабоплаване, а ресурсите в региона под формата на изкопаеми горива и риба имат все по-голямо икономическо значение. Но, от друга, така се влияе катастрофално върху климата по целия свят.

Арктическата политика дълго време бе белязана от желанието за опазване на природата и поддържането на неутралитет, особено след създаването през 90-те години на Арктическия съвет, обединяващ осемте държави по бреговете на Северния ледовит океан. Ръководена от Германия експедиция, в която участват Русия, Канада, Съединените щати, Китай, Япония и европейските държави ще тръгне след няколко седмици от Бремерхафен към Северния полюс по море. На борда на “Полярната звезда” ще има представители на 17 нации. Те ще се отправят към Сибир, откъдето със специален превоз корабът ще бъде транспортиран по леда до Северния полюс. Планираният престой там е една година, преди “Полярната звезда” отново да бъде спуснат след това в течаща вода – от другата страна, край Гренландия. Логистичните усилия са огромни, но такива са и надеждите, които се отправят към резултатите, които очаква да постигне обединеният международен екип.

Дали обаче става дума за научен експеримент?Или правителствата имат всъщност свои геополитически цели и икономически интереси! В Арктика преследването на националните интереси расте пропорционално на нарастващата концентрация на въглероден двуокис във въздуха, респективно на задълбочаващите се климатични промени. Колкото и цинично да звучи, че интересът към суровините, рибата, нефта и природния газ расте толкова повече, колкото повече стават щетите, нанасяни на полярната околна среда.

Най-големите виновници за климатичните увреждания често яхват вълната на борбата срещу тях. Пет държави, сред които САЩ и Русия, претендират за територии в региона, което поражда страхове от поява на нова конфликта зона.

по материали на fakti, dnevnik,

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.