Годишнина от освобождението на Майданек, където са извършвани най-мащабните масови убийства

През юли 1944 г.  съветската армия освобождава лагера на смъртта Майданек. За разлика от много други лагери, това е един от най-отворените нацистки лагери, който се намира в голяма урбанизирана зона, на четири километра от центъра на Люблин, като до входа му стига трамвай. Лагерът е в отворено пространство без дървета, които да скриват дейностите като в Дахау и без зона за сигурност като в Аушвиц. Покрай лагерът преминават няколко пътища и дори често хора са минавали през лагера на път за близките села Абрамовиц и Дизиеста. И въпреки откритостта, местното население след войната разказва, че макар да е виждало крематориумите и пушеците оттам, не е знаело и разбирало какво се случва в лагера.

Първият репортаж за бившия лагер в Майданек е със заглавието:“Пепел, кръв, молитва“

 

Едно от най-мащабните масови убийства в концлагери се случва и на територията на Майданек. Т. нар. празник на жътвата, на немски Erntefest, е кодово име на операцията на 3 октомври 1943 г. Този ден, както и в други в полските лагери – Майданек, Травника и Понятов, започнал както обикновено с преброяване, след което обаче офицерите на SS заповядали на евреите да отидат настрана и да се разделят. Предишният ден лагеристите трябвало да копаят ровове в покрайнините на лагера. Лагеристите трябвало да се наредят на принципа на „костенурката“ – всеки следващ скланял глава на гърба на предишния. Преди да се изпълни планът, започнала да се чува маршова музика от високоговорителите на лагера. В този момент започнала стрелбата. Убитите били около 40 000 – реакция на немците както на военните поражения, така и на въстанията на лагеристи във Варшавското гето,Треблинка, Собибор. Скрили ги в рововете, покрити с малко пръст, докато постепенно ги изгорили в крематориумите. Въпреки това жертвите на операция Ернтефест били само част от десетките хиляди, унищожени или умрели от глад, болести и изтощение в Майданек.

Членовете на Червената армия откриват в лагера още 1000 болни съветски военнопленници. През август 1944 г. западни журналисти успяват да посетят Майданек за пръв път. През това време започват и първите разяснения около масовите убийства на заглавните страници на американски и британски вестници и списания. Първата статия е от списание „Life“, което излиза със заглавието: „Погребение в Люблин. Руснаците освобождават евреи, които са обгазявани и изгаряни в огромни количества от нацистите“. След освобождението част от помещенията се ползват за затвор на полски държавни изменници и немски военнопленници, а след войната Майданек става музей.

Днес лагерът е превърнат в музей.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.