Хората с увреждания са подложени на дискриминация от раждането си или от момента на появата на увреждането

Споделете статията:

На 3 декември се отбелязва Международният ден на хората с увреждания, обявен с решение на Общото събрание на ООН през 1992 г.

Неговата цел е постоянно да се предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантира достъпа до общата архитектурна среда на хората с увреждания, до общообразователната система, до общия пазар на труда, до информация и до процесите на изработване и вземане на политически решения, които имат отношение към тях.

Като цяло хората с увреждания в България се чувстват отхвърляни и изолирани от обществото. Лицата в неравностойно положение са подложени на дискриминация от раждането си или от момента на появата на увреждането. Раждането на увредено дете в много общества се възприема като трагедия поради факта, че отглеждането му изисква повече внимание, и се предполага, че то не може да се грижи за себе си, когато порасне. Този проблем е особено сериозен в неразвитите икономически държави. Такива деца често биват изключвани от ежедневните дейности на семейството и на обществото, а гласът им остава нечут.

Твърде често увреждането се възприема изключително негативно в резултат на културни фактори, невежество, предразсъдъци или страх. На някои места се смята за проклятие или божие наказание. Хората с увреждания се считат за „нечовеци“ и негодни да участват в обществените дейност, описва ситуацията с правата на хората с увреждания специален доклад на Отворено общество.

Лицата с увреждания имат същата нужда от достъп до здравни услуги както и всички останали, но на практика той не се осигурява. Болничните центрове са в много случаи физически
недостъпни и/или отдалечени (най-често в селските райони).

По данни на UNICEF 98% от тях получават неформално образование. Дори ако
училището е физически достъпно, много деца с увреждания остават неприобщени. Децата, лишени от образование, често са подложени на по-лошо отношение, имат ниско мнение за себе си и не
получават необходимата подкрепа, за да участват равноправно в обществения живот.

В живота си хората с увреждания имат ограничени възможности за работа, което се дължи на дискриминация, липса на образование, опит и доверие. Те са дискриминирани в сравнение с
другите работещи и получават по-ниско заплащане за труда си.

Като допълнение към социалните бариери хората с увреждания се сблъскват и с архитектурни препятствия, които ограничават техния достъп до обществени услуги и затрудняват реализацията на техните права. По-голямата част от пътищата, жилищните сгради и обществените съоръжения включително общественият транспорт) не разполагат със специални устройства за нуждаещите се.

Има и добри примери. Това са създаването  в столицата на достъпна среда по булевардите „Раковски“, „Черни връх“ и други места където няма  пречка човек с инвалидна количка да се придвижва, редом с хората без нужда от такова помощно средство. На територията на София в паркингите общинска собственост – открити, покрити, подземни, многоетажни и от смесен вид се осигуряват определен брой места за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания. Столична община закупи и 13 нови микробуси за превозване на трудноподвижни хора. Същите возила са закупени и за инвалиди в Пловдив, община Варна. В Бургас хората с увреждания се обслужват от 7 буса на цената на билета за градския транспорт-1,50 лв.

Често хората с увреждания се изключват от процесите на вземане на решения, включително и от правото им да участват в избори. В повечето случаи това се дължи на бариери за достъп като липсата на достъп до разбираем носител на информация или архитектурен достъп до местата за гласуване.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.