Хората с увреждания са подложени на дискриминация от раждането си или от момента на появата на увреждането
На 3 декември се отбелязва Международният ден на хората с увреждания, обявен с решение на Общото събрание на ООН през 1992 г.
Неговата цел е постоянно да се предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантира достъпа до общата архитектурна среда на хората с увреждания, до общообразователната система, до общия пазар на труда, до информация и до процесите на изработване и вземане на политически решения, които имат отношение към тях.
Като цяло хората с увреждания в България се чувстват отхвърляни и изолирани от обществото. Лицата в неравностойно положение са подложени на дискриминация от раждането си или от момента на появата на увреждането. Раждането на увредено дете в много общества се възприема като трагедия поради факта, че отглеждането му изисква повече внимание, и се предполага, че то не може да се грижи за себе си, когато порасне. Този проблем е особено сериозен в неразвитите икономически държави. Такива деца често биват изключвани от ежедневните дейности на семейството и на обществото, а гласът им остава нечут.
Твърде често увреждането се възприема изключително негативно в резултат на културни фактори, невежество, предразсъдъци или страх. На някои места се смята за проклятие или божие наказание. Хората с увреждания се считат за „нечовеци“ и негодни да участват в обществените дейност, описва ситуацията с правата на хората с увреждания специален доклад на Отворено общество.
Лицата с увреждания имат същата нужда от достъп до здравни услуги както и всички останали, но на практика той не се осигурява. Болничните центрове са в много случаи физически
недостъпни и/или отдалечени (най-често в селските райони).
По данни на UNICEF 98% от тях получават неформално образование. Дори ако
училището е физически достъпно, много деца с увреждания остават неприобщени. Децата, лишени от образование, често са подложени на по-лошо отношение, имат ниско мнение за себе си и не
получават необходимата подкрепа, за да участват равноправно в обществения живот.
В живота си хората с увреждания имат ограничени възможности за работа, което се дължи на дискриминация, липса на образование, опит и доверие. Те са дискриминирани в сравнение с
другите работещи и получават по-ниско заплащане за труда си.
Като допълнение към социалните бариери хората с увреждания се сблъскват и с архитектурни препятствия, които ограничават техния достъп до обществени услуги и затрудняват реализацията на техните права. По-голямата част от пътищата, жилищните сгради и обществените съоръжения включително общественият транспорт) не разполагат със специални устройства за нуждаещите се.
Има и добри примери. Това са създаването в столицата на достъпна среда по булевардите „Раковски“, „Черни връх“ и други места където няма пречка човек с инвалидна количка да се придвижва, редом с хората без нужда от такова помощно средство. На територията на София в паркингите общинска собственост – открити, покрити, подземни, многоетажни и от смесен вид се осигуряват определен брой места за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания. Столична община закупи и 13 нови микробуси за превозване на трудноподвижни хора. Същите возила са закупени и за инвалиди в Пловдив, община Варна. В Бургас хората с увреждания се обслужват от 7 буса на цената на билета за градския транспорт-1,50 лв.
Често хората с увреждания се изключват от процесите на вземане на решения, включително и от правото им да участват в избори. В повечето случаи това се дължи на бариери за достъп като липсата на достъп до разбираем носител на информация или архитектурен достъп до местата за гласуване.
