Игра на котка и мишка в БНР. В очакване на шефското решение

 

След двуседмично прекъсване на гражданския и колегиален натиск върху шефа на БНР, среща с него най-накрая се състоя. Инициативната група представена от Юлиана Методиева, Иван Кулеков, Еми Барух, Петя Владимирова, Деян Кюранов, Емил Коен и Михаил Иванов зададе неколкократно основните си въпроси относно абсурдното уволнение на Лили Маринкова. „По време на събеседването си с членовете на Съвета за електронни медии сте обещал да работите с висококвалифицирани журналисти. Лили Маринкова отговоря ли на това описание? Да или не“ попита Иван Кулеков. Отговорите на Александър Велев бяха последователно едни и същи: „Мое право е да не я назнача като журналист. Точка“.

Освен  него присъстваха и младият юрист, Митко Серафимов, както и новоназначеният шеф на „Хоризонт“ Васил Велев. В хода на доста бурния разговор В.Велев бе рефериран като специалист работил над 20 години в ББС. Мнозина от участниците на инициативния комитет установиха твърде косвена връзка на биографията на Велев с реалното състояние на радиоефира у нас. Още по-неубедителна прозвуча и общоватото му изложение относно необходимостта от „освежаване на програмите и навлизането на нови гласове“.

Ето няколко от основните изказвания на генералния директор Александър Велев защо е уволнил емблематичната за БНР журналистка, които трябваше да бъдат прекия отговор на въпрос на Емил Коен от Сдружение „Маргиналия“, основателни ли са подозренията ни ,че става дума за политическо уволнение: „Не съм задължен по никой закон да я оставя в програмата. Имам право да правя промени, това е рискът да бъдеш  директор. Мое право е и да определя как да изглежда програмата, как да изглежда „Неделя 150“. Трябват ми нови хора .“

Последвалите несъгласия не смутиха Ал.Велев.“Защо лишавате българския ефир от журналист, който умее да задава неудобни въпроси“, реторично попита Михаил Иванов. „Защо точно във време, когато все повече нарастват изводите за дълбоката корумпираност на държавата ни, което е видно от всички мониторингови доклади, ни лишавате от Лили Маринкова? Защо не я преназначите!“ Еми Барух заподозря, че участва в предварително замислена  „протоколно-началническа-куртоазна среща“,  като не пропусна да подчертае ,че високият професионализъм на Лили Маринкова вече се изучава във Факултета по журналистика, а тя е съществена част от историята на радиото“. „История е“, съгласи се Ал.Велев. „И да ме питате отново и отново, няма да ви дам по-различен отговор“.

Не липсваха и закачки. Например с  премиера Бойко Борисов,  определил наскоро БНР като истинска „опозиционна медия“.

След  45 минутния разговор генералният директор направи обещание: „Ще представя пред управителните органи на БНР вашите искания за връщането на Лили Маринкова в БНР, ще изслушам мнението им и в 10 дневен срок ще ви уведомя за решението.“ За да окуражи мениджърската му воля да действа оптимално както за журналистите си, така и за радиослушателите, Ю.Методиева му напомни за случая с Дойче Веле през 2013 г. Тогава авторитетната германска медия под натиск от банкера Цветан Василев прекрати  договорите на Иван Бедров и Еми Барух. В резултат на журналистическата солидарност  на българските им колеги от София, за по-малко от две седмици ръководството на авторитетната медия  публикува извинение на сайта на Дойче Веле, а  Верица Спасовска, отговаряща за балканската секция на редакцията, Александър Андреев, главен редактор, както и Кристиан Грамш, шефа на борда на радиото, лично дойдоха  и поднесоха в Гранд хотел София съжаленията си. Те признаха  за очевидно неубедителни взетите решения да се лишат от двама отлични журналисти. Бедров и Барух бяха възстановени, какъвто е управленският  стандарт на европейските радиа, не допускащи личните  огорчения, икономически или политически натиск, да отнеме свободата на изразяване на независимата журналистика.

През време на срещата работеше екип от радио Бинар, интернет радиото на БНР. На сайта на Бинар така  и не беше качена новина за срещата  на генералния директор Александър Велев с журналисти, правозащитници, общественици. На въпроса към колегите  за какво им е тогава този видеоматериал, отговорът им не изненада никой. „Само с разрешение на генералния директор може да ви го предоставим. А иначе…иначе ви снимахме за вътрешен архив“.

Кухо ли е обещанието за разглеждане на казуса дадено на 12 юли от  новия генерален директор на БНР Александър Велев? Играе ли си на котка и мишка с  онези над  500 журналисти и още толкова имена от преподавателския, писателския и граждански свят, подписали се под Декларацията за незабавното възстановяване на Лили Маринкова като водещ на „Неделя 150“?

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).