In Memoriam. Отиде си Гергина Тончева, която бе казала”Срам за държава, в която полицаите получават повече от учителите”!

Споделете статията:

Земният път на Гергина Тончева приключи тази нощ. За скръбната вест узнаха от дъщеря й онези, чиято съдба се е преплела с нейната. Учениците й от различните випуски от 1977 до 2020 година изразиха скръбта си от загубата в социалните мрежи. Статистически те са твърде много и навсякъде  – в университетите, училищата, библиотеките. Те са красивите и достойни имена в музиката, киното, дипломацията, журналистиката, театъра, операта. Никога няма да я забравят.

Говоренето за корените е опит да засадим себе си, беше написал философът Реми Браг в книгата  „Европа, римският път“.  Когато Гергина Тончева става първият директор на Националната гимназия за древни езици, тя  знаеше колко усилия трябва да положат учениците й, за да съхранят културните референции и да работят така, че сокът сам стига до клоните. Любовта й към корените на българската литература и книга я превърна за половин век в несравним и изящен оратор, чието слово доставяше истинска наслада за ценящите го.  Гимназията, която тя царствено създаде, се превърна в непресъхваема възхвала на културата – гръцката и рисмката, на Античността, чиято плънка трябва да притежава всеки, който мисли себе си за европеец. Вдъхновението на една директорка зареди за десетилетия младите хора около нея с любов към умността и страхотното трудолюбие в полето на Духа. Гергина Тончева създаде Дом за европейския дух. Нейните ученици от тийнейджърска възраст четат Сенека и Цицерон, за да разпространяват по-нататък образците на Античността за загубващото все повече връзка с нея човечество. Притежаваше несравним възглед за това  какво означава да бъдеш образовател. В мрачното време на комунизма заяви по телевизията: “Срам за онази държава, в която полицаите получават повече от учителите”!

Преди години, родители и децата им поискаха от държавата да върне НГДЕК в сърцето на София, откъдето бе изгонена и запратена в Модерно предградие, където е и до днес. Тогава Гергина Тончева започна да събира подписи в защита на техния разтърсващ апел. Помагах й, удивена от съчетанието на достолепната й възраст и енергията, с която звънеше на бивши нейни ученици, както и на онези, за които величието на Националната гимназия за древни езици и култури беше горда и достойна идея. Изпращаше ми десетки и десетки имена, за да ги впиша в писмото до тогавашния министър на културата, забравих му името. Ето част от тях:

Алек Попов, Юрий Дачев, Георги Тенев, Богдан Богданов, Анна-Мария Тотоманова, Светлин Русев, Александрина Пендачанска,  Явор Гърдев, Александър Морфов, Бина Харалампиева, Светлин Русев , Андрей Даниел,Кирил Вълчев, Андрей Захариев, Иван Кулеков, Горан Благоев, Тони Николов, Ани Илков, Кристин Димитрова, Марин Бодаков, Мари Врина-Николов, Михаил Билалов, Диана Добрева, Мартичка Божилова,Димитър Вацов, Борислав Цеков, Мартин Захариев.

Вярвам, че днес те тъгуват заедно със семейството на Гергина Тончева. Светът на книгите и образованието стана много по-беден без нея.

Поклон пред паметта й!

Юлиана Методиева

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.