Ирландия през 20-ти век: религиозен фанатизъм и масов гроб за 800 бебета

Католическата църква в Ирландия е изправена пред нови тежки обвинения, след като през последните дни бе открит масов гроб с близо 800 скелета на бебета и малки деца. Те са били заровени без ковчег и без надгробен камък в бетонна яма близо до несъществуващ вече манастирски приют за неомъжени майки в Туъм, графство Голуей, Западна Ирландия. Зловещата находка отваря отново темата за съдбата на хиляди момичета и млади неомъжени майки, жертви на религиозния фанатизъм на обществото и църквата в продължение на десетилетия.

„Някой ми беше споменал за съществуването на гробище за новородени, но това, което открих, е много повече”, казва историчката Катрин Корлес. Тя изследва архивите да някогашния манастир и открива следите на 796 деца, погребани тайно от монахините в приюта „Бон Секур” – име, което след разкритията звучи повече от цинично.

Почти четири десетилетия – от 1925 до 1961 г., там постъпват млади жени, забременели без брак, които семействата им и католическото обществото осъждат като „пропаднали” и „развратни”, а децата им като „незаконни”.

„Когато техните дъщери забременявали без брак, семействата им ги отлъчвани напълно. Страхували се, че съседите ще разберат, защото да се забременее без брак е най-тежкият грях на света. Това е било най-страшното престъпление за една жена, въпреки че много момичета са забременявали след изнасилване”, разказва Корлес.

Младите бременни жени, оставени без средства за издръжка, пристигали при монахините . Някои от тях по-късно го напускали и се заселвали в други части на Ирландия или извън страната. Някои от децата били давани за осиновяване.

Катрин Корлес стига до тайната на Туъм, докато пише книга за историята на областта. От местни хора чула история за малко гробище близо до мястото на съборения манастир. Фактите в местните архиви били потресаващи. Историчката намира и данни, че гробът или част от него е бил открит случайно още през 1995 г. от деца, които играели наблизо.
Докато полицията разследва защо децата са били погребвани в общата яма зад манастирските стени, бе основан фонд за изграждане на мемориал. С десетилетия закъснение децата ще имат паметник, върху който ще бъдат изписани имената им.

Църковните водачи в Голуей заявиха, че не са имали представа за огромния брой починали в сиропиталището деца и за начина, по който са били погребани.

Според архивите много от бебетата са умирали от недохранване, пневмония, туберкулоза, малформации, при преждевременно раждане. Проверка на ирландското здравно министерство от 1944 г. свидетелства за недохранване на част от 271 деца, които живеят заедно с 61 самотни майки в приюта по това време – общо 333-ма души при капацитет на дома 243 места. Историчката Катрин Корлес цитира данни, че между 1943 и 1946 г. в „Бон Секур” са починали около 300 деца.

Възрастни местни хора припомнят, че малки деца от приюта са ходели в местното училище, но са били отделени от останалите ученици.

Съществуват множество документи, че през първата половина на 20-ти век в цяла Ирландия църквата управлява сиропиталища и приюти за „незаконни” деца на неомъжени жени. Религията не позволявала кръщаването на тези деца. Затова много от починалите били погребвани в необозначени гробове на неосветена земя.

Да живееш и да умреш в срам и мълчание, в институция, която не се грижи за теб, е обида към Ирландия и към Бог, коментира ирландският вестник „Айриш централ“.

Тайната на Туъм припомня друг срамен епизод от издевателствата и стигматизирането на младите самотни майки и на момичета, отхвърлени и осъдени от обществото.

От 1922 чак до 1996 г. повече от 10 000 момичета и млади жени са били принудени да работят в условия, напомнящи средновековна жестокост, в перачниците на ирландски монахини католички. “Пералните на Магдалена” били част от бизнеса на монашеския орден. Момичетата от пералните били наричани „сестрите на Магдалена” – по името на Мария Магдалена, каещата се блудница, изцелена от бесовете и станала светица.

Макар че историята на “сестрите на Магдалена” е известна, през февруари 2013 г. бе публикуван доклад, който осъжда ролята на държавата в нея. „Над 70 години хиляди жени са преминали през тези реални затвори, управлявани от религиозни ордени, страдали са от унижения и липса на свобода”, се казва в документа.

Според доклада държавата е била напълно наясно с условията за живот на работещите в тях. Държавни институции са ползвали услугите на тези перални. Всяко четвърто момиче е било пращано в „Пералните на Магдалена” с решение на съда или в очакване на съдебен процес. 18-месечното разследване приключва с доклад от 1000 страници, който разкрива схемата за експлоатация и принудителен труд.

В прембюла на доклада сенатор Мартин Макалийс казва: „Никой не може да си представи страха и объркването на тези момичета, все още почти деца, когато са влизали в тези перални. Те не са знаели защо са там, чувствали са се изоставени, питали са се какво грешно са направили. Не са знаели кога ще излязат и кога ще бъдат отново със семействата си.” Тези жени още чакат справедливост, но не я получават.

Докладът потвърждава, че някои от „сестрите” са били още почти деца, на възраст под 16 години, които били наказвани да работят в пералните от няколко месеца до няколко години за различни престъпления. Престъпленията обаче рядко били тежки, а в много случаи полицията е водела момичетата там като наказание за дребни кражби.

Наскоро премиерът Енда Кени заяви само, че съжалява, че жените е трябвало да живеят в такива условия.

„Пералните на Магдалена” и „сестрите на Магдалена” станаха сюжет за филм още през 2002, който разтърси публиката с разказа за бруталността и средновековния фанатизъм на обществото и църквата в Ирландия. Филмът на режисьора Питър Мълън печели Златен лъв на фестивала във Венеция.

Наказанието в „пералните на Магдалена” е било смазващ труд, психически и физически издевателства над момичетата, отхвърлени от обществото като „развратници”. Системата се основавала на физически труд, молитва и унижение. Понякога и семейства пращали там децата си просто заради по-трудния им характер. Преди години певицата Шинейд О’Конър разказа, че едва 14-годишна, през 1980 г. е била изпратена в такава пералня в Дъблин, защото била „проблемно дете” и била заловена да джебчийства.

Сега тя е яростен критик на Католическата църква и сексуалните посегателства срещу деца и защитник на правата на жените.

 

В текста са използвани публикации в ирландски медии, както и във „Вашингтон поуст”, „Льо Монд”, „Геополис” и др.

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.