Източна Европа е хомофобна, а Западна толерантна?

В германското списание „Цицеро“ отличният познавач на Източна Европа и автор на „Дойче веле“ Норберт Мапес-Нидик е публикувал обширна статия, посветена на напреженията между Изтока и Запада в ЕС по въпроса за правата на хомосексуалните.

„По отношение на сексуалната ориентация, в Източна Европа по традиция е царяла не по-малко, а дори повече толерантност, отколкото примерно в Германия или Великобритания. Най-големите исторически скандали около „неестествени отношения между мъже“ бяха инсценирани в западни държави: в Англия аферите около Оскар Уайлд и през 1950-те години около Питър Уайлдблад, в Германия по имперско време около граф Ойленбург, в епохата на националсоциализма около шефа на СА Рьом, а през 1980-те години – около генерала от Бундесвера Кислинг. А в Източна Европа на този въпрос никога не са гледали чак толкова сериозно“, пише авторът.

В Полша наказания за секс между мъже няма от независимостта на страната през 1918-а година. В Съветския съюз този проблем внесе разкол между сталинстите и национал-болшевиките, от една страна, и реформаторите и революционерите, от друга: Ленин отмени наказанията, Сталин отново ги възстанови. Чехословашките комунисти искаха още през 1950-те години да декриминализират хомосексуалните действия, но бяха принудени да се подчинят на ветото на Москва. А в ГДР сексът между пълнолетни мъже беше узаконен още през 1955-а, през 1961-а я последва Унгария, а година по-късно и Чехословакия. За сравнение: Великобритания стигна дотам чак през 1967-а, ФРГ през 1969-а, а Австрия – през 1971-а.“

В Европа традиционното разделение е минавало между по-толерантните Изток и Югозапад и нетолерантния Северозапад. След разпадането на Източния блок темата за хомосексуалността не е предизвиквала кой знае какво напрежение – превърнала се е в културна битка между Запада и Изтока едва от началото на 21 век в резултат от масовия порив за равни права на гейовете и лесбийките.

Гневът и агресията срещу хомосексуалните в Източна Европа не могат да се обяснят само с класическите патриархални отношения. Конфликтът Запад-Изток по тази тема неслучайно възниква именно тогава, когато континентът тръгва да се обединява. Източноевропейците приели с готовност ценностите на Запада в навечерието на своето еврочленство, но същият този Запад внезапно им поставил допълнителни изисквания – тук се има предвид тъкмо възникналото по същото време много активно движение за правата на гейовете и лесбийките и еднополовите бракове.

Редица политици-националисти в източноевропейските страни величаят своите народи като антитеза на „развратния“ и арогантен Запад и демонстрират максимална нетърпимост по отношение на хомосексуалните. „Бъди нетолерантен, бъди нормален!“ призовава с плакат една крайнодясна партия в България например. В Източна Европа омразата срещу хомосексуалните се превърна в най-популярния сегмент от една политическа платформа, който обединява омразата срещу Запада, срещу Европа и срещу Германия с национализма, ксенофобията, авторитаризма и омразата срещу ромите и евреите.“

Гневът на част от източноевропейците срещу гейовете само повърхностно се дължи на мнимата опасност за оцеляване на нацията, от деморализация в армията или от заплахата за традиционното семейство.

Източна Европа има нужда от време

Вече от 17 години Европа се разшири с източната половина от континента, но старите членове на ЕС и Еврокомисията в Брюксел продължават да си патят от своя „собственически рефлекс“, казват анализатори. Старите членове на Еврокомисията сериозно вярват, че техните представи за либерално общество и тяхното схващане за това как обществото насърчава малцинствата са единствената допустима форма на демократичен живот.

със значителни съкращения

източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.