Комисията по досиета очаква положително решение от ВАС

Комисията за досиета изпрати Становище до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд  по тълкувателно дело № 9/2019г. В него  Комисията настоява при решаване на тълкувателното дело на преформулирания въпрос относно материалната й компетентност следва да се отговори положително.

Ето със съкращение Становището:

Уважаеми дами и господа върховни съдии,

Във връзка с предоставената покана за изразяване на становище по поставения за разглеждане въпрос по тълкувателно дело № 9/ 2019г. по описа на ВАС по описа на ОССК на ВАС, на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за съдебната власт, представяме на вашето внимание становището на Комисията по поставения преформулиран въпрос, предмет на образуваното тълкувателно дело: „Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материална компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“ към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон?“ 

Както върховните съдии са запознати, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА), Комисията е държавният орган, натоварен с правомощието да осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на ДС и РС на БНА. Част от кръга задачи, по изпълнение на законовите функции на Комисията е именно обявяването на принадлежност на български граждани към органите по чл. 1 от закона на очертанaта група от лица, посочена в чл. 26, ал. 1 от същия закон.

Обявяването на принадлежност към органите по чл. 1 от закона с решение на Комисията, е крайният акт, с който завършва процедурата по задължителна проверка на категориите лица, описани в точки 1-5 на ал. 1 на чл. 26 от закона, за които са налице някои от документите по чл. 25 от същия закон.

Поставеният за тълкуване въпрос, визира хипотезата, при която едно лице подлежи на последваща задължителна проверка в различно публично качество по см. на чл. 26, ал. 1, т. 1-5, след като принадлежността му вече е установена и обявена с влязло в сила решение от Комисията. Такава хипотеза възниква поради поетапния начин на действие на Комисията, с оглед значителния брой хора и институции, които следва да бъдат проверени по отделните законови текстове. Използваният от законодателя в пар. 6 от ПЗР на ЗДРДОПБГДСРСБНА текст „започва дейността си“, показва разбирането му за работата на Комисията като за процес, продължителен като време и обем. Именно поетапността в работата на Комисията, обуславя обстоятелството, че едно лице с установена и обявена принадлежност, може да подлежи на нова задължителна проверка в различно „публично“ качество, с оглед императивната разпоредба на чл. 26, ал. 1 от закона. В подобна ситуация Комисията не може да не извърши проверка какви архивни документи са налични за проверяваното лице и в случай че същите са от обхвата на чл. 25 от закона е длъжна да обяви резултата от проверката, независимо че доказателствата за принадлежност са идентични и липсват нови. Това императивно задължение на Комисията произтича от законовите разпоредби на чл. 9, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 26, ал. 3 от закона, във вр. с ал. 1, т. 1 на същия член. Що се отнася до проверките по чл. 26, ал. 1, т. 4 от закона, през 2012г. законодателят създава изрична нова точка 3 на чл. 9, за осигуряване на публично и прозрачно обявяване на резултата от тях.

В този смисъл, гореописаният цикъл на работа представлява пълно изпълнение на предоставената със специалния закон компетентност на Комисията и гарантира конституционното право на гражданите да бъдат информирани по въпроса до каква степен лица от публичната сфера в периода на прехода са били свързани с апарата на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Като се отчете, че материалната компетентност на даден държавен орган е възможността да издава валидни административни актове в кръга на предоставените му от законодателя правомощия, то решенията на Комисията, с които се обявява вече установена и обявена принадлежност, по никакъв начин не излизат извън очертаният ѝ законов предмет на дейност.

Конкретно, това че архивният материал по чл. 25 от закона за проверено лице би могъл да е идентичен с наличния такъв при предходна проверка, не смятаме че води до извод за липса на материалноправна компетентност на Комисията да се произнесе с решение, с което да обяви резултата от последващата проверка.

При наличие на влязъл в сила административен акт, с който принадлежността на дадено лице е вече установена на база документи по чл. 25, т. 1, т. 2 или т. 3, каквито и нови документи/доказателства да се появят, за съответния вид принадлежност, то същата би била вече установена и Комисията само може да се позовава на нея, както и процедира, обективирано чрез записа „обявява установената и обявена принадлежност“.

Спазвайки стриктно изискванията на чл. 29, ал. 1 от закона, да обявява принадлежност единствено с решение, съдържащо задължителни реквизити и при отчитане разпоредбите на чл. 9, т. 2 и т. 3 и чл. 26, ал. 3 от закона, Комисията обявява установената и обявена принадлежност с предходно свое решение, като разкрива и новото публично качество, обусловило проверката. По този начин Комисията осигурява прозрачност на информацията и я предоставя на обществеността систематизирано и в пълнота.

Служебното произнасяне по чл. 28 от закона от своя страна, е друго правомощие на Комисията като част от нейната материална компетентност, извън действията ѝ по изпълнение на императивната разпоредба на чл. 26 от закона. Нормата на чл. 28 от закона е приложима в хипотезите, когато едно лице е проверено за принадлежност и такава не е установена, или когато принадлежност е установена и обявена с решение, т. е., налице е произнасяне на Комисията по въпроса за принадлежността. В случай че за същото лице се появи ново доказателство (документ), то разпоредбата на чл. 28 от закона задължава Комисията да оповести публично този документ, без законово изискване вече провереното/обявеното лице да е обект на проверка за принадлежност от Комисията по чл. 26, ал. 1 от закона. Силен аргумент в подкрепа на изложеното е самата формулировка на чл. 28 от закона, в която законодателят не е обвързал по никакъв начин оповестяването на новия документ за вече проверено лице с каквото и да е ново/различно публично качество от вече обявеното.

В заключение, гореописаният подход на работа на Комисията, която при изпълнение на функциите си по обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 от закона действа в условията на обвързана компетентност, е детайлно разгледан от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по делото „Анчев срещу България“, в решението на който се приема, че не може да бъде определено като нарушение обявяването на принадлежност с второ и последващо решение на Комисията, с оглед различното публично качество на лицето и на база идентични архивни документи (параграф 114).

източник

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.