Резултати от изследване: 62% от ромите у нас живеят в махали

България е страната с най-многобройните ромски квартали в Европейския съюз. Мнозинството от ромите (62%) живеят в т.нар. „махали“, сочат резултати от тригодишно изследване. То беше представено от Орхан Тахир, изследовател и юрист от ромски произход, на кръгла маса на тема: „Централизиран контрол  или местна демокрация: съдбата на ромските квартали в България“. Тя се проведе на 16 септември в София и беше открита от учения и бивш секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси доц. Михаил Иванов. На кръглата маса присъстваха ромски активисти и академични изследователи.

В масовия случай ромските махали са селища вън от чертите на градовете с постройки върху нерегулирани терени според проучването, представено от Тахир. Всъщност това са гета, смята изследователят, защото гетото се характеризира с обособеност, еднородност на населението, откъснатост и отдалеченост от административните, здравните и образователните услуги в съответните градове, с лоша инфраструктура и силно износен жилищен фонд. Често гетата са оградени със стени или огради.

Според Тахир „махалите“ имат дълга традиция по нашите земи. Те са основната административна единица по време на османското владичество. Но тогава те са били обособявани не на етнически, а на производствен признак – в една махала са живеели хора, упражняващи един и същ занаят. Махалите са имали местно самоуправление, защото за турската власт е било по-лесно и по-изгодно да възлага събирането на данъците на местни старейшини, отколкото да поддържа централизиран данъчен апарат. Тези от тях, в които мнозинството от жителите са били роми, (напр. калайджии или вретенари), са имали много добре действащо местно самоуправление в лицето на т.нар. „мухтари“.

През 19 век, успоредно с формирането на българската етническа нация, върви и процес на обособяване на махалите и кварталите по етнически признак – извършва се процес на етническо сепариране. В края на 19 в. и в първите десетилетия на 20 в. градските управи в много български градове решават да изселят ромите вън от чертите на селищата. Така – както например е станало в София, Видин, Кюстендил и на много други места – се раждат съвременните ромски гета. Те са резултат от политиката на обособяване и изтикване на ромите вън от чертите на населените места.

Сега, според Орхан Тахир, ромските гета са разсадник на мизерия, безработица и невежество. Един възможен път за възраждане и замогване на тези махали, според изследователя е възраждането на местното им самоуправление и делегиране на все повече ръководни функции, които сега се осъществяват на централно ниво, на местните общности. На кръглата маса опит в това отношение сподели Даниела Димитрова, председател на Местен Ромски Парламент в гр. Мизия.

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.