Журналисти: Стоп на превръщането на професията в пиар и в партийна пропаганда

У нас отношенията между журналистиката, пиара и пропагандата не съответстват на приетите в страните от ЕС стандарти. Това е основният извод, до който стигнаха участниците в проведената на 18 април кръгла маса на тема „Журналистика, пиар, пропаганда. Пожарникари или подпалвачи”. Тя беше организирана от катедра “История и теория на журналистиката” с финансовата подкрепа на германската фондация „Фридрих Еберт” под ръководството на доц. Мария Нейкова.

Често пиарът и пропагандата се маскират като журналистика, по мнение на участниците в кръглата маса. Според тях не са малко журналистите, които не следват ценностите на професията си, а служат като пропагандисти в услуга на хора с пари, както и на политически силните на деня.

На кръглата маса, в която взеха участие 24 души – преподаватели от ФЖМК, изследователи в областта на масовите комуникации, действащи журналисти от класически и електронни медии, присъстваха десетки студенти от ФЖМК, действащи журналисти, изследователи и граждани.

Докладите и обсъжданията върху тях бяха разделени в три панела: „Обществени паники… Кой има пръст в раздухването им?”, „Социално напрежение и страхове… Помагат ли медиите и пиарът за потушаването им”, „Как медиите и пиарът влияят върху общественото мнение?”

В доклада на Бисер Златанов „Заразите от лесносмилаеми медийни полуфабрикати. Слухове, убийства на мухи и „фалити” на банки” се анализира механизмът за пораждане и разпространение на панически слухове за състоянието на банки. Златанов критично разгледа ролята на медиите, които, вместо да дават проверена и обективна финансова информация, с неясни публикации всъщност умножават финансовия хаос и страховете на хората.

Изказването на Орлин Спасов беше на тема „Социалните медии: от обществено мнение към параноя”. Той защити тезата, че възникването на социалните медии като Фейсбук и подобните му всъщност разрушава публичността, минира механизмите за формиране на обществено мнение, описани в класическото изследване на Хабермас „Структурни изменения на публичността: Изследвания върху една категория на буржоазното общество”. В социалните медии темите се сменят изключително бързо, вниманието на хората скача непрекъснато от една на друга тема, “човекът в социалните мрежи, въпреки твърдението, че е свързан с другите, е много сам”. Всичко това води до разрушаване на публичността и до заличаване на критическата функция на общественото мнение, което, според Спасов, е опасна тенденция.

„Кой говори през медиите. И важно ли е да знаем това?”, беше фокусът на експозето на главния редактор на „Дневник” Весислава Антонова. Тя разказа за огромните дългове, които редица вестници от кръга медии, контролирани от Пеевски, имат към фалиралата КТБ, и направи извода, че тези необслужвани задължения скрито, но твърде осезателно, направляват редакционната политика на тези издания.

В изказването си „Специфика на езиковото табу и детабуизация на медийната реч” Андреана Ефтимова изложи резултатите от системни наблюдения върху медийния език и показа конкретните механизми, чрез които средствата за масова информация се опитват да заместват думи и изрази, смятани за „неприлични” или за „некоректни”, с евфемизми.

В кръглата маса взеха участие още проф. Тодор Петев с доклад на тема „Съревноваващи се очаквания и възможности”, проф. Снежана Попова, която говори за „Русия vs. САЩ, или какво е да пишеш честно за украинската криза в България”, а също Жана Попова, Даниел Чипев, Георги Лозанов и други.

Анализът на проф. Нели Огнянова беше озаглавен „Кой определя правилата: медиите между Етичния и Наказателния кодекс”. От него стана ясно, че, освен в Наказателния кодекс, клаузи, които пряко засягат съдържанието на медиите, има в още много закони и подзаконови актове, като например тези, които регулират банките и кредитното дело, конкуренцията, финансовия надзор и много други. Всичко това е “пръснато” из различни нормативни актове, но в съвкупност създава схема на твърда медийна регулация, простираща се далеч отвъд обхвата на Наказателния кодекс и на Закона за радиото и телевизията. Проблемът е, че тази регулация често е извън вниманието както на обществеността, така и на самите медии.

В експозето си „Медийното говорене за незащитени групи/деца в риск и етичните практики” Юлияна Методиева разказа истинска история за твърде дискриминационно говорене за проблемите на деца с увреждания и постави въпроса как да се реагира на подобни казуси. Вяра Ангелова, от своя страна, се спря на темата „Страхът от бежанците в телевизията”.

В анализа си „Под прикритие: когато партийните прессъобщения се представят като редакционно съдържание” Ралица Ковачева представи своите наблюдения върху информациите, които редица медии са публикували, за събития, произведени от различни партийни централи. Изводът ѝ е, че у нас е много честа практика медиите да публикуват дословно прессъобщенията на партийните пресцентрове. Според нея това е лоша практика, която е далеч от стандарта за качествена информация: медиите следва да използват прессъобщенията само като допълнителен източник на информация, а не да ги препубликуват дословно, превръщайки се по този начин, волно или не, в партийни пропагандисти.

В последния част от кръглата маса „Как медиите и пиарът влияят на общественото мнение” говориха още Луливера Кръстева, чийто доклад беше озаглавен „Журналистическият мазохизъм”, Веселин Нинов с изказване на тема „Журналистика, ПР и/или пропагандна журналистика?”, както и Чавдар Христов, Кристина Баксанова, Петър Кърджилов.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.