КС: Понятието „пол“ да се разбира само в биологичен смисъл

Понятието „пол“, според Конституцията трябва да се разбира само в неговия биологичен смисъл, постанови Конституционният съд с решение, взето с 11 гласа „за“. Решението дава възможност държавата да не признава самоопределяне на лица към пол, различен от мъжки и женски

Против е бил само Георги Ангелов, информират от съда.

Въпросът: „Как трябва да се разбира понятието „пол“, използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичен пол?“, беше поставен пред конституционните съдии от Гражданската колегия на Върховния касационен съд.

Предстои Конституционният съд да обяви мотивите си, в които се очаква за първи път да се анализира въпросът за пола, включително и в контекста на практиката Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз.

Съдът намира, че разглеждането на понятието „пол“ в контекста на историческата и духовна традиция, формирала ценностните разбирания на българското общество, които именно са вградени в действащата Конституция като основа за правовия ред в държавата, води до извода, че конституционният законодател е вложил в това понятие разбирането си единствено за неговия биологичен смисъл, при който полът се определя от генетични фактори, наследени от родителите, и обуславя репродуктивното поведение на индивидите“, пишат в мотивите си конституционните съдии.

Според тях, да се приеме обратното, би означавало по същество „КС по тълкувателен път да подмени съдържанието на конституционния термин „пол“, който биологически се определя още към момента на зачеването, с „полова ориентация“, т.е. с понятие, което по своята същност е социално конструирано и е свързано с вътрешното усещане на човека за полова принадлежност независимо от биологичните му белези“.

За да стигне до решението си, КС обяснява, че съдът е съобразил и как „ценностните разбирания на обществото, формирани от религията и морала, се характеризират със стабилност и устойчивост като регулатор на поведението, при което налагането от страна на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени морални и/или религиозни норми и принципи, би се характеризирало със спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал“.

Според ILGA – Europe и Transgender Europe,  въпросът за правното признаване на пола въз основа на самоопределяне на половата идентичност следва винаги да бъде разглеждан през призмата на необходимостта да се гарантират основните човешки права и конкретно правото на личен живот, което не може да бъде нарушавано с аргументи, произтичащи от „позоваване на езиковите особености на българския език“. Обръща се внимание, че практиката на ЕСПЧ, както и произтичащите от Международния пакт за граждански и политически права задължения на България я задължават да предвиди „проста и достъпна административна процедура за промяна на гражданското състояние по отношение на половата идентичност, която да е в съответствие с Пакта“. Тази необходимост се обосновава и със задължението на държавите членки на Европейския съюз да защитават „достойнството, неприкосновеността, личния живот и информационната автономия на човека“ съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз, пишат от организацията.

по материали от медиите

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.