Ксенофобските нагласи доминират светогледа на българите

Дупките в образованието и политическата култура, съчетани със социалната атомизация, водят до нормализация на крайнодесните виждания и създават благодатна почва за екстремизъм, сочат резултатите от ново изследване „Радикализация на неприемането. Групова омраза и дясно-екстремистки
нагласи в България“. То е проведено през есента на 2020 г. от агенция АФИС.
Изследването показва устойчивост на крайно-десните нагласи в българското общество. В сравнение със сходно проучване през 2011 г., не се наблюдава някаква съществена динамика, по-скоро става дума за устойчивост на стереотипите, които отхвърлят различието.
Масово разпространените стереотипи в днешното българско общество по отношение на „другите“, турците, ромите, евреите, бежанците, ЛГБТ хората, са негативни. Но съществува и различно равнище на търпимост към такива различия, като ромите са най-мразената етническа група.
Данните сочат много ниска толерантност към близостта с представители на различни малцинствени групи, както етнически, така и сексуално-културни. Хората в България показват особена резервираност към ромите и бежанците, но не по-малко и към хомосексуалните. Едва 22% от запитаните декларират готовност да приемат турчин за съгражданин, като този процент пада до 15% за роми и 13% за бежанци и хомосексуални. При последните три групи се отчита още по-ниско приемане като съсед или гост в дома, а съотношението е още по-негативно по отношение на сродяването с “различен”.
Антисемитските прояви остават маргинални, но и необясними в едно общество, където се споделя гордостта от спасяването на българските евреи от депортиране по време на Втората световна война. По-скоро
антисемитизмът в България се свързва с нагласата за „силната ръка“ в управлението на обществото.
Крайно-десните организации в днешна България са със значителна, но и ограничена подкрепа (на последните избори след 2010 г. общо не надхвърлят 15% от действителните гласове). Няма силна положителна динамика през последните пет години.
Разпространяването на предразсъдъци към „другите“ се улеснява и от ниската степен на гражданска компетентност в обществото, неразбирането на основни понятия, с които се обяснява политиката.
Изследването показва и крайно ограничените практики на междуетнически контакти и междуетническо разбиране. Българското общество остава затворено в своите представи за света, което допълнително подсилва ксенофобията като крайна форма на недоверието към чужденците.
очаквайте публикуване на доклада
Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.