Майските бунтове 89-та и кървавата разправа с мюсюлманите

На 29 май 1989 г. е произнесена дългата реч на Тодор Живков по телевизията, в която призовава Турция да отвори границата си, за да могат желаещите български турци да напуснат страната. През следващите седмици започва кампания за изселване под натиск на около 1/3 от засегнатото население.

Официалната позиция на комунистически режим е, че става дума не за изселване, а за туристически пътувания, поради което кампанията обикновено е наричана с евфемизма Голямата екскурзия.  

Гладните стачки до тогава са прерастнали в масови митинги и демонстрации. Окървавяването на Майските събития дава жертви повече отколкото по време на акцията по смяната на имената в края на 1984 г. и началото на 1985 г.  Около 25 – 30 000 демонстранти излизат в цяла североизточна България. В Джебел започва голяма демонстрация, която е смазана от щаба на вътрешните войски, който е разположен в същия град. На следващия ден вълненията се пренасят в Североизточна България, в районите на Разградско, Шуменско, Варненско, Каолиново, Тодор Икономово, Кус, Пристое, Езерче, Дългопол, Дулово. Основните лозунги са „Върнете ни имената”, „Върнете ни правата”.

Ключова е ролята на Демократическата лига за защита правата на човека в България на Мустафа Юмер, Сабри Искендер и Али Орманлъ. Тези турски лидери са интернирани в Северозападна България. Намират възможности да се обаждат по западните радиостанции, да изпратят писмо в подкрепа на Вацлав Хавел в Чехословакия. Много активни са свещениците Благой Топузлиев и Димитър Амбарев,  представители на Независимото дружество за защита на правата на човека.

Част от автентичните турски и помашки гласове – Зейнеп Ибрахимова, Юсуф Бабечки, Рамадан и Ибрахим Рунтови, са се обявили срещу „възродителния процес” по-рано. Те са  идентифицирани от режима и са екстрадирани още преди Майските събития през 1989 г.

Масовото изселване от 1989 година намира широк отзвук в световния печат, създавайки впечатление за стопански и политически хаос в страната. В резултат на това повечето западни банки прекратяват отпускането на нови кредити на българското правителство, което вече се намира в тежко финансово положение, и предизвикват финалната ескалация на Дълговата криза от 1987 – 1994 година.

Историци определят майските събития от 1989 г. като началото на края на „възродителния процес.”

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.